09C2
C. Вътрешни водоеми
Термални извори
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C2.144 Peri-Alpine thermal springs; PAL. CLASS.: 66.74 Peri-Alpine thermal springs.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Потенциално застрашено [NT – A2 C1 D2 E2 F1 G2 H3 J L3].
Обща характеристика. В страната съществува голямо разнообразие от естествени термални извори (над 200), характерни с висока или относително висока температура на водата и различни количества йони на елементи като Na, Ca, Fe, Mg, S в зависимост от района, в който се намират. За този тип извори важен фактор е дълбочината, от която извират. Температурите им са между 27–30оC и 80–90оC, a активната реакция е алкална – слаба до умерена (pH 7,5–9,9). Те са от реокренен тип. Дебитът им е от около 1 dm3/s до 45 dm3/s. Водите им са характерни с високото съдържание на въглероден диоксид (до 33,7 mg/dm3) или сероводород (до 3–4 mg/dm3). Дъната им са обикновено каменисти или глинести. Повечето са разположени в равнинни, предпланински или планински райони с надморска височина до около 1300 m. Високо-температурните минерални извори, имащи и значителни количества сероводород в зоната непосредствено след извирането им, са почти лишени от населяващи ги животински и растителни комплекси. По-ниско температурните извори, особено тези, които преминават през слой от карстообразуващи скали, имат дънни фаунни комплекси.
Термалните извори по принцип се отличават с относително постоянство на оттока и химическия състав на водите.
Характеризиращи таксони.
- Растения: Водорасли – Nostoc spp.;Висши растения – главно в зоните на втичане в различен тип водоприемници: Persicaria amphibia, Polygonum spp., Potamogeton spp.
- Животни: Gordius aquaticus, G. interjectus (Nematomorpha), Gammarus balcanicus, Asselus aquaticus (Crustacea).
Разпространение в България. Разположени са главно по склоновете и в полите на Рила – гр. Сапарева баня, Пирин – с. Добринище, с. Баня, с. Добърско, Родопите – гр. Девин, Михалково, Западна и Централна Стара планина, Витоша – с. Железница, Княжево, Плана, Люлин – Горна Баня, Банкя, Западни гранични планини – Земенски пролом, Трънска Банкя, Беласица – Рупите, източната част на Южна Добруджа и др.
Консервационно значение. Важни са за регулиране и поддържане нивото на подпочвените води и почвената влажност, а също и на минералния състав на почвите в районите, където извират на повърхността. Променят благоприятно хидрологичните и хидрохимични параметри на стоящи или течащи басейни в района на заустването им.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяване с органична материя от битово-отпадни води, попадащи пряко в подземния отток. Строеж на водохващания и отнемане на води за водохващания на бутилиращи предприятия или за питейни нужди. В районите на повечето извори са построени балнеолечебни комплекси, изключващи присъствието на естествени растителни и животински съобщества. Изсичане на гори в районите на изворите. За изворите с ниско налягане на извиращите води е възможно смесване на техните води с битови отпадъчни води, когато са в, или в близост до населени места с неизправна канализация.
Взети мерки за опазване. Голяма част от термалните извори са с различна степен на защита или охрана като водоизточници, но не са предприети конкретни мерки за опазване на съобществата, населяващи този тип местообитание. По-голямата част са извън защитени територии, а други са в рамките на санитарно-охранителни зони на предприятия за бутилиране на води или питейни водохващания.
Необходими мерки за опазване и възстановяване. Контрол върху водните количества, отнемани от изворите за битови и стопански цели. Строеж, ремонт и поддръжка на селищните канализационните мрежи в райони с такива извори за недопускане на смесване на плитките и замърсени подземни води с дълбочинните потоци на термалните извори.
Литература. Владева и др. 2000; Illies 1979.
Автори. Йордан Узунов, Димитър Кожухаров
