09A3

A. Морски местообитания

Морски пещери

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: A1.4 Features of littoral rock, A3.7 Features of infralittoral rock, A3.71 Robust faunal cushions and crusts in surge gullies and caves; PAL. CLASS.: 12.72 Complex sea caves, 11.26 Sublittoral cave communities, 11.294 Mediolittoral cave and overhang communities; HD 92/43: 8330 Submerged or partially submerged sea caves.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – А1, 2 C3 D2 E2 F1 H3 I J L1].

Обща характеристика. Почти всички пещери от този тип са се формирали от абразивната сила на морския прибой и в тях липсват пещерни образувания. В България няма систематизирани данни за местоположението и броя на тези пещери, нито за морфометричните им данни (дължина и височина). Достъпът до всички пещери е само откъм морето. Височината на входа е от 50 сm до 25 m в зависимост от вълнението. Дължината на водната галерия е от 5 до 50 m, след което следват сухи или полусухи галерии с пясък, чакъл или по-големи камъни. Естествена светлина не прониква до дъното само в по-дългите пещери. Температурата е силно зависима от външната, въпреки че флуктуациите са по-малки и не са наблюдавани екстремно ниски или високи стойности. В морските пещери у нас не са установени типични пещерни безгръбначни троглофили или троглобионти. От април до края на септември някои от пещерите се обитават от колонии на прилепите Miniopterus schreibersii, Myotis blythii, M. myotis и M. capaccinii. По входовете често гнездят скалолюбиви видове птици. Пещерите с пясъчен подземен бряг в миналото са били редовно обитавани от тюлен монах (Monachus monachus). Понастоящем само по изключение в тях се наблюдават единични, най-често скитащи мъжки тюлени.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В сарматските варовици на скалистия бряг по Северното Черноморие (между Каварна и Шабла) и в неутаечните скали на Южното Черноморие между Созопол и Резово, особено в клифа около Маслен нос; от 0 до 20 m надм. вис.

Консервационно значение. Морските пещери са единствените подходящи подземни убежища за размножаването на големи колонии от пещеролюбивите видове прилепи по цялото българско Черноморие.

Отрицателно действащи фактори. Заплаха за местообитанието представляват естествени ерозионно-свлачищни процеси в крайбрежните скали. Потенциално негативни са строителни или добивни дейности, които могат да се извършват над или в скалистите брегове. Чакълът за застилането на крайбрежните асфалтови пътища на север от Каварна през 60-те години на миналия век се е получавал от разработване чрез взривяване на крайбрежните скали между Тюленово и Шабла. Хората причиняват безпокойство през летните месеци, когато е размножителният сезон на прилепите и скалолюбивите видове птици. В почти всички обекти поради прибоя в дъното на пещерите се натрупват пластмасови отпадъци и дървени отломки.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от пещерите по Северното Черноморие са в резерват “Калиакра”, защитена местност “Яйлата” и в природната забележителност “Скалните образувания, фиорди и Тюленовата пещера" в местн. Маслен нос, а също и в защитена местност “Силистар” по Южното Черноморие. Морските пещери са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Изготвяне на планове за управление на съществуващите защитени територии с пещери и регламентиране достъпа на хора през лятото.

Литература. Попов и др. 2007; Benda et al. 2003; Beron 1972, 1994; Peshev et al. 2005.

Автори. Боян Петров, Иван Пандурски


Морски пещери (карта на разпространението)