Речник на използваните термини

Абиотични фактори: фактори на неживата природа - климат, води, скали и минерали и др.
Абразия: процес на разрушаване или отмиване на морски, езерни и т.н. брегове от прибой (вълни) или от приливи.
Андигиране: изграждане на диги; основните елементи на всяка дига са корона (гребен), откоси (вътрешен и външен), основа и тяло.
Андорпогонидни степи: степни тревни съобщества с доминиране на житни треви от подсемейство Andropogonidae - в България черна садина (Chrysopogongryllus) и белизма (Bothriochloa ischaemum (=Dichanthium ischaemum)).
Аноксия: намаление или липса на кислород.
Антропофити: растения с вторично разпространение в страната в резултат на несъзнателна или преднамерена човешка дейност. Биват археофити (разпространили се до ХV век) и неофити (след ХV век).
Апофити: растения, представляващи част от естествения или първичен елемент на местната растителна покривка, притежаващи способността да се разселват и настаняват бързо на местообитания, създадени и поддържани от човека.
Аркто-бореални видове: видове с основна област на разпространение в граничната зона между тундрата и тайгата; срещат се и във високите части на някои планини в Европа.
Асектатор: вид с постоянно присъствие в съобществата, но с ниско обилие.
Асоциация: основна синтаксономична категория при класификация на растителността.
Атлантически период, атлантик: третата фаза на холоцен по хронологичната система на Blytt-Sernander (вж. Холоцен). Характеризира се с повишение на температурите - холоценски температурен оптимум.
Аутсреда: средата на развитие на отделния индивид.
Ацидофил: растение, развиващо се на кисели почви (рН < 6,7).
Бентос: организми, обитаващи дъното на воден басейн.
Биогенна аерация: отделяне на химически елементи (газове), влизащи в състава на живото вещество, като натрупването им във водата предизвиква еутрофикация (вж. Еутрофикация).
Биологичен дрифт: пасивен пренос на бентосни организми чрез водни течения.
Биологичен спектър: процентно съотношение на жизнените форми по класификацията на жизнените форми на Раункиер (фанерофити, хамефити, хемикриптофити, криптофити и терофити).
Биотични фактори: фактори на живата природа (живите организми и продуктите на тяхната дейност).
Биоценоза: съвкупност от всички живи организми, разположени на относително еднородна територия или акватория.
Бореал: втората фаза на холоцен по хронологията на Blytt-Sernander (вж. Холоцен).
Бореални видове: характерни са за тайгата и за планините в средната и южната част на континентите в Северното полукълбо.
Бракичен вид: вид, който се среща в бракични водоеми.
Бракичен водоем: водоем със соленост от 1 до 30 ‰ (по-ниска от тази на океана).
Видове с консервационна значимост: вж. Приоритетни видове.
Географско викариране: заместване от близки видове или съобщества в отдалечени области при сходни екологични условия.
Геофити: растения, чиито възобновителни пъпки през неблагоприятния сезон се намират в почвата (в грудки, луковици, грудколуковици и коренища).
Детрит: неживи части от органични материали, обикновено включващи телата на умрели организми, части от организми или изпражнения.
Детритофилна безгръбначна фауна: безгръбначни животни, които разграждат или минерализират органичния материал.
Диагностични видове: група от видове с оптимално развитие в рамките на определен синтаксон; група от характерни и диференциални видове, характеризиращи дадена фитоценоза.
Дистрофен водоем: водоем, в който няма хранителни вещества и който се намира в крайна степен на развитие.
Доминанти: видове, които в борбата за съществуване са достигнали до господстващо положение в съобществата или екосистемите; видове с голяма биомаса и проективно покритие (вж. Проективно покритие).
Дрифтова зона: зона, в която се осъществява биологичен дрифт (вж. Биологичен дрифт).
Едафична влага: почвена влажност.
Едафотоп: почвена среда.
Едификатор: преобладаващ (доминиращ) вид в главния (структуроопределящия) етаж на съобществото.
Екологична ниша: функционално място на вида в екосистемата; съвкупността от условията на живот в екосистемата, съответстващи на изискванията, предявени към средата от популациите на даден вид в рамките на едно съобщество.
Екологични групи растения: групи от растения, които се образуват предимно под влияние на един водещ доминиращ фактор (влажност, температура, светлина, механичен и химичен състав на почвата и др.)
Екосистема: съвкупност от биоценоза и екотопа (вж. Биоценоза и Екотоп).
Екотон: преходна зона между различни типове съобщества или местообитания.
Екотоп: подсистема в рамките на екосистемата, включваща елементите едафотоп, аеротоп и хидротоп; климатични, почвени и др. абиотични фактори на средата.
Екстразонален тип растителност: растителност, формираща петна в дадена зона и сходна с растителността на отделна самостоятелна зона.
Ендемични видове: видове с ограничено разпространение само в отделен район (географска област, страна и т. н.).
Еолов произход: произход от дейността на вятъра (за наноси, форми, ниши и т. н. образувани от вятъра).
Епибионт: организъм, който се развива върху животни и растения.
Епизоид: организъм, който се развива върху животни.
Епилимнион: слоят вода (обикновено с дълбочина 10-15 m), който през лятото частично се размества от силни въздушни течения и температурата в него почти се изравнява.
Епилит: организъм, който се развива върху скали и камъни.
Епифауна: животински организми (част от бентоса), прикрепени към повърхността на грунда или свободно придвижващи се по него.
Ерикоидни видове: вечнозелени дребни храсти и храстчета от семейство Пиренови (Ericaceae), най-често с игловидни листа.
Еутрофен вид: организъм, развиващ се на богати на хранителни вещества субстрати.
Еутрофикация: насищане с хранителни вещества, което води до повишена биологична продуктивност; цъфтеж на водите.
Жизнена форма: външният облик на растенията, отразяващ тяхната приспособеност към условията на средата.
Затворено съобщество: съобщество, намиращо се в напреднал стадий на развитие, с висока степен на покритие и дифузно разпределение на индивидите на отделните видове. Проникването на нови видове в него е силно затруднено.
Зообентос: животни, обитаващи дъното на воден басейн.
Интерстициална фауна: фауната на кухините в пясъците покрай морските брегове (над или под нивото на водата).
Интразонална група фитоценози: фитоценози, развиващи се при условия на средата, които не са характерни за дадена зона и не образуват самостоятелна зона Срещат се в различни зони под формата на петна.
Инфралиторал: вж. Сублиторал.
Исопова флора: ароматни тревисти растения и полухрасти от род Hyssopus и сем. Lamiaceae, с разпространение от Източното Средиземноморие до Централна Азия.
Калцифил: растение, развиващо се на алкални (рН > 7,0) почви с високо съдържание на калций и на базични варовикови скали.
Кладоцерни ракообразни: разред ракообразни (Cladocera) от клас Branchiopoda, наричани още водни бълхи.
Климакс: устойчиво (стабилно) съобщество, намиращо се в динамично равновесие с абиотичната среда.
Колувиални наноси: чакълести наноси, формирани от порои, временно течащи реки и потоци по склоновете на планините, които при излизането си в равнините образуват наносни конуси.
Константни видове: видове с висока константност (вж. Константност).
Константност: срещаемост (респ. постоянство в присъствието в състава на съобщество), изразена в бални оценки.
Кренофилна фауна: животни, обитаващи извори и малки постоянно течащи водоеми.
Криокластичен материал: скален материал, претърпял ледова ерозия (продължително въздействие на циклично замръзваща и разтопяваща се вода).
Криофит: растение, развиващо се при сух и хладен климат.
Криптогамни растения: растения размножаващи се със спори - водорасли, лишеи, мъхови и папратовидни растения.
Криптофити: растения, чиито възобновителни пъпки се намират в почвата или във водата през неблагоприятния сезон.
Ксеротерм: растение, развиващо се на сухи и топли местообитания.
Ксеротермофил: вж. Ксеротерм.
Ксерофит: растение, развиващо се на сухи местообитания, което може да преживява продължително атмосферно и почвено засушаване, като запазва физиологичната си активност.
Лагуна: плитък водоем (бивш морски залив), отделен от морето с пясъчна коса или коралов риф.
Лиман: залято от морето устие на река, превърнато в стоящ водоем.
Лимнобионти: организми, обитаващи стоящи континентални водоеми.
Литорал: приливно-отливната зона на езерата, моретата и океаните.
Малакофауна: охлювна фауна.
Медитерански вид: вид, характерен за зоната на средиземноморските вечнозелени твърдолистни гори.
Мезоксерофити: мезофити (вж. Мезофити), които могат да понасят по-голямо или по-малко засушаване.
Мезоолиготрофни торфища: средно бедни на хранителни вещества торфища.
Мезотрофен вид: вид, развиващ се на средно богати на хранителни вещества почви.
Мезофити: растения, растящи на средно влажни почви.
Мезофитна растителност: умерено влаголюбива растителност.
Мезохигрофити: хигрофити, (вж. Хигрофит) които могат да растат и на умерено влажни почви.
Местообитание: пространствено ограничена съвкупност от условията на абиотичната и биотичната среда, които осигуряват пълния цикъл на развитие на индивида, популацията или дадения вид, като цяло.
Микрогрупировки: елементи на хоризонталната структура на фитоценозите.
Миксохалинни водоеми: полусолени водоеми (водоеми със соленост 0,5-30 ‰).
Монодоминантни фитоценози: растителни съобщества с един доминиращ вид (вж. Доминант).
Моноедификаторни фитоценози: растителни съобщества с един едификаторен вид (вж. Едификатор).
Нанофанерофит: фанерофит (вж. Фанерофити) с височина до 2 m.
Неофити: вж. Антропофити.
Неутрофилни гори: гори, развиващи се върху неутрални или близки до неутралните почви.
Нитрификация: процес на превръщане на органични азотни съединения в нитрити и нитрати.
Нитрофил: растение, което се среща на богати на нитрати почви.
Обилие: показател за количественото участие на вида, изразено пряко или косвено.
Оглеяване: процес на редукция и отделяне от твърдата част на почвата на свободно желязо поради наситеност на почвите с вода.
Олиготрофен: развиващ се на бедни на хранителни вещества почви.
Отава: второ косене на ливада.
Отворено съобщество: съобщество, намиращо се в ранен (или регресивен) етап на развитие, като растенията са разположени на известно разстояние едно от друго.
Палеарктика, Палеарктичен регион: част от Холарктичното флористично царство, обхващаща нетропичните зони на Европа, Азия и Северна Африка (вж. Холарктика).
Панонски басейн: историческа и географска равнинна област в Средна Европа край р. Дунав, намираща се главно в днешна Унгария.
Париетална фауна: животни, живеещи по стените на пещерите.
Пасищна дигресия: сукцесионен процес, водещ до влошаване на състоянието, обедняване на видовия състав и структурата на тревните съобщества под влиянието на прекомерна паша (вж. Сукцесия).
Пелагиал: свободната водна маса на водоемите.
Петрофитни съобщества: растителни съобщества, развиващи се върху каменисти терени, на бедни или липсващи почви.
Пионерни ценози: съобщества, развиващи се на първични, бедни на хранителни вещества субстрати и представляващи начална фаза на развитие на съобществата.
Плейстофит: растение, развиващо се върху повърхността на водата (син. Фитоплеустон; вж. Плеустон).
Плеустон: екологична група водни организми, обитаващи водното огледало посредством приспособления, които ги правят по-леки от водата.
Полусукулент: вж. Сукулент.
Пребореал: началната преходна фаза на холоцен, предшестваща същинския бореал (вж. Бореал).
Приоритетни видове: видове с особено важно значение за статута на местообитанието или защитената територия; видове с природозащитен статус (третирани от националното и международно природозащитно законодателство); видове, включени в "червена книга на българия"; ендемични видове; реликтни видове.
Приоритетни съобщества: съобщества, в състава, на които участват приоритетни видове; съобщества с природозащитен статус.
Проективно покритие: процент от територията, заета от проекциите на надземните части на отделните индивиди, ценопопулации на видове или на цялата фитоценоза (сумарно проективно покритие).
Псамофит: растение, живеещо на песъчливи терени (дюни и др.).
Псевдолиторал: бреговата ивица на вътрешни морета, в които няма приливи и отливи.
Психрофил: растение, развиващо се при студен и влажен климат.
Първични местообитания: естествени, непроменени местообитания.
Растителност: съвкупност от всички растителни съобщества (фитоценози) на дадена територия или акватория.
Реликти: стари във филогенетично отношение таксони, които са имали в миналото много по-широко разпространение.
Реобионтни организми, потамобионти: организми, обитаващи течащи водоеми.
Реокренен тип извори: тип извори, от които изтича вода под високо налягане. Наричат се още воклюзни извори на името на френския град Воклюз (Vaucluse), в чиито околности има извори на подземни води върху карстов терен.
Рефугия, рефугиум: убежище, район на разпространение на изолирани или реликтни, широко разпространени в миналото организми.
Ротифери: (Rotifera) широко разпространени микроскопични безгръбначни животни с размери между 50 и 2000 μm, обитаващи различни местообитания Срещат се в изобилие в сладководни и солени водоеми, а също така и в периодично влажни хабитати като почва, пясъчни плажове, листа, мъхове и т. н.
Рудерал: слабо конкурентен вид с големи възможности за бързо семенно и вегетативно размножаване, който се среща на антропогенно повлияни площи - селища, обработваеми земи и др.
Синвикариант: растително съобщество, заместващо сходно съобщество в отдалечена област при сходни екологични условия (вж. Географско викариране).
Синдинамика: динамика на растителните съобщества.
Синтаксон: тип фитоценоза от определена синтаксономична категория.
Синтаксономичен континуум: непрекъснатостта на растителната покривка (растителен континуум), проявяваща се при класификацията на растителността тогава, когато отделните синтаксони не са ясно разграничени един от друг, а съществуват множество преходи (екотон) между тях.
Синтаксономична категория: съвкупност от всички синтаксони на съответно равнище от йерархичната класификация.
Синузия: пространствено и екологично обособена част на фитоценозата, съставена от растения, принадлежащи към една и съща или няколко близки жизнени форми.
Склерофил: ксерофит, имащ приспособления за ограничение на транспирацията (удебелени стени на епидермиса, силно развита кутикула, намалена листна повърхност и т. н.)
Средноевропейски видове: видове, характерни са за широколистните гори.
Срещаемост: показател, оценяващ характера на разпространението на индивидите на отделните ценопулации; изчислява се в проценти.
Стенооксибионт: организъм, способен да се развива само в присъствие на свободен кислород във външната среда.
Стратификация: процес на преподреждане на повърхностните водни пластове на езерата при охлаждане (обратна стратификация) и при затопляне (права стратификация).
Субдоминант: растение, което взема главно участие в състава на определен етаж от дадена фитоценоза, но е с по-малко обилие от доминанта (вж. Доминант и Едификатор).
Субклимакс, дисклимакс: относително стабилно състояние на фитоценози, които не са достигнали до климакс (стабилно състояние) под въздействието на различни абиотични или биотични фактори (вж. Климакс).
Сублиторал: крайбрежната ивица на морското дъно, съвпадаща с шелфа, разположена под приливно-отливната зона (литорал) и достигаща до долната граница на разпространение на дънната растителност (до дълбочина 200-500 m); най-продуктивната морска зона с изключително богати и разнообразни флора и фауна.
Сукулент: ксерофит, който има силно развити водоносни тъкани във вегетативните си органи.
Сукцесия: изменения на растителните съобщества, които се проявяват в смяната на една фитоценоза с друга; развитие на екосистемата, смяна на една екосистема с друга.
Сциофити: сенколюбиви растения, които не понасят пълно осветление и техният оптимум на развитие е при по-слаба интензивност на светлината.
Съдоминант: растение, което заедно с други растения взема главно и равностойно участие в състава на определен етаж от дадена фитоценоза (вж. Доминант).
Таксон: наименование на класификационните единици, показващи тяхното място в системата; съвкупност от организми, разглеждани като формални обединения на съответните нива от йерархичната класификация. Основна таксономична единица е видът.
Терофити: едногодишни растения, прекарващи неблагоприятния сезон под форма на растителни зачатъци (семена, плодове, спори и т. н.).
Терциерни реликти: видове, имали широко разпространение по време на терциера (вж. Реликти).
Трагакантни храсти: ниски, бодливи храсти, главно от род Сграбиче (Astragaluss. l.) или систематично близките до него родове от семейство бобови (Fabaceae), срещащи се в сухите области на Азия, където доминират в т. нар. трагакантови степи.
Троглобионт: организъм, приспособен и способен да живее само в пещери.
Троглофил: вж. Троглобионт.
Фанерофити: растения с пъпки, разположени над 25 сm от повърхността на земята.
Физикална аерация: добавяне на въздух чрез физични методи.
Фитопланктон: дребни, често микроскопични водорасли, които се носят от водата или извършват бавни движения.
Фитофаг: растителноядно животно.
Фитоценоза: растително съобщество.
Флора: съвкупност от растителни видове, които се срещат на определена територия или акватория.
Флористично богатство: съвкупността от всички растителни таксони, влизащи в състава на съобществото или екосистемата.
Флорни елементи, фитогеографски елементи, геоелементи: група видове, произлизащи от един и същ географски район и със сходна посока на разпространение и промени в разпространението.
Флуктуации на растителността: ненасочени, различно ориентирани или циклични изменения (колебания) във фитоценозите, свързани с биологични, климатични или други циклични влияния, завършващи с възстановяване на изходното или близко до него състояние на фитоценозите.
Флуктуации на температурата: колебания на температурата.
Фотофилен: вж. Хелиофил.
Фригана: отворени ксеротермни съобщества с доминиране на ниски, предимно вечнозелени бодливи храсти и полухрасти, с участие на много ефемери и с разпространение в Централното и Източното Средиземноморие.
Фригофилно храстче: студенолюбиво храстче.
Хазмофити: растения, развиващи се в скални пукнатини.
Хазмофитни съобщества: растителни съобщества на скали, формирани от хазмофити.
Халонитрофил: растение, развиващо се на богати на азотни вещества засолени почви.
Халофит: растение, обитаващо влажни засолени почви.
Хамефити: растения с ниско разположени над земята възобновителни пъпки (до 25 сm).
Характерни видове: видовете, свързани тясно с определен растителен синтаксон, в рамките на който имат относително висока константност и намират оптимални условия за своето развитие.
Хекистотермни видове: студенолюбиви арктични и високопланински растения.
Хелиофил: светлолюбиво растение или животно.
Хелиофити: светлолюбиви растения, които се развиват оптимално при пълна слънчева светлина.
Хелофит: водно-земно растение, чиито възобновителни пъпки през неблагоприятния сезон са намират във вода, а вегетативните леторасли (стъбла и клони) се намират над повърхността на водата.
Хемикриптофити: растения, чиито възобновителни пъпки през неблагоприятния сезон са разположени на повърхността на почвата.
Хемисциофити: сенкоиздръжливи растения, които се развиват при пълна слънчева светлина, но могат да понасят и голямо засенчване.
Хетеротрофни организми: организми, които за разлика от автотрофните не могат да синтезират органични вещества от атмосферен СО2 и се хранят със сложни органични съединения. Хетеротрофни организми са животните, гъбите, много бактерии.
Хетеротрофотипни комплекси: съвкупност от хетеротрофни организми.
Хигромезофити: мезофити, приспособени да растат на преовлажнени почви.
Хигрофилна растителност: растителност, развиваща се при висока влажност на средата.
Хигрофит: сухоземно растение, развиващо се при постоянен или периодичен излишък на влага; влаголюбиво растение.
Хидробионти: организми, които живеят във водна среда или при които определени етапи от развитието им задължително се извършват във водна среда.
Хидрофити: растения, чиито възобновителни пъпки са разположени във вода, като летораслите са покрити с вода; водни растения.
Хиперхалинен вид: растение, развиващо се върху силно засолени почви (вж. Халофит).
Хиперхалинен водоем: свръхсолен водоем (със соленост над 40 0/00).
Хипоксия: намалено доставяне на кислород до тъканите (вж. Аноксия).
Хиполимнион: екологична зона в сладководните басейни с дълбочина над 14-20 m.
Хлоридни солончаци: засолени почви, които съдържат повече от 1 % водоразтворими соли (предимно хлориди) при рН над 8,5.
Холарктика: флористично царство, обхващащо нетропичните части на Европа, Азия и Северна Африка (Палеарктика) и Северна Америка (Неоарктика).
Холо-димиктични водни тела: водоеми в умерените ширини, характерни с динамиката на температурата на водата. През два периода от годината имат стратификация на температурата на водното тяло - зимата (когато температурата на дънните слоеве е по-висока от тази на повърхността) и лятото (температурата на повърхността е по-висока от тази в придънните слоеве). Имат и два периода (пролетта и есента), когато температурата на водното тяло се изравнява навсякъде - съответно през пролетта тя е по-ниска, а през есента е по-висока.
Холоцен: междуледниковият период, започнал преди около 13 хил. години и продължаващ и в момента. Включва следните фази пребореал, бореал, атлантик, суббораел и субатлантик.
Храсти от лавровиден тип: хигромезофилни вечнозелени храсти със сравнително големи кожести листа (странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско бясно дърво и др.).
Хумиден климат: топъл и влажен климат, при който валежите са повече от изпарението.
Ценоза: съобщество на организми (биоценоза, фитоценоза, зооценоза, алгоценоза и т. н.).
Ценозообразуватели: видове с основна роля за формиране на съобществата (вж. Едификатор).
Ценопопулация: група индивиди на даден вид, развиващи се в определена фитоценоза и обменящи генетична информация.
Циркалиторал: граничната зона на разпространение на морски растения и водорасли.
Черешови води: високите пролетни води на реките в Дунавския басейн в средата и към края на май, свързани с обилното топене на снеговете в планините.
IUCN: Международен съюз за защита на природата и природните ресурси.

Мариус Димитров