08H3

H. Вътрешноконтинентални скални местообитания

Варовикови скали с хазмофитна растителност

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H3.2A12 Rhodopide calcicolous chasmophyte communities, H3.2A13 Balkan Range calcicolous chasmophyte communities; PAL. CLASS.: 62.1A12 Rhodopide calcicolous chasmophyte communities, 62.1A13 Balkan Range calcicolous chasmophyte communities; HD 92/43: 8210 Calcareous rocky slopes with chasmophytic vegetation.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 D2 H2 I J].

Обща характеристика. Отвесните или с голям наклон варовикови скални стени, както и острите скални гребени, които често се формират между циркусите, са едни от най-неблагоприятните местообитания за развитие на живи организми. В тях растенията са изложени на прякото влияние на климатичните фактори, някои определяни и от надморската височина, наклона, експозицията (силно нагряване по гребените и на южни склонове, резки денонощни и сезонни температурни амплитуди, силни ветрове, отсъствие на снежна покривка) и на характеристиките на скалния субстрат: киселинност (развиват се облигатни калцифили или безразлични към този фактор видове растения), овлажнение (често пада до нула или влажността е постоянно висока) и др. Почва няма (в пукнатините може да се събере незначително количество ситнозем) или тя е много слабо развита (рендзина). Отделните индивиди или малки групи от растения се развиват най-често на голямо разстояние помежду си, биотичните връзки между тях са слабо изразени и в повечето случаи организмите живеят в създадената от тях самите среда (аутсреда). Общото проективно покритие е незначително. Комбинациите от видове в конкретните скални местообитания в голямата си част са случаен факт, тъй като липсва фитоценотичен подбор и има само екологичен. Това дава възможност за описването на неограничен брой основни синтаксони.

Съществено влияние върху видовия състав на фитоценозите оказва и ограничената възможност за генетичен обмен между таксоните от отделните планини. Създават се условия за развитие на ендемизъм. Основен формообразуващ център у нас е Пирин. Главно в най-високите части на Пирин, на стръмни скални стени от богати на варовик кристалинни шисти и от мрамор, в пукнатините се създава специфична среда. Тя е предпоставка за появата на ендемични видове и подвидове – локални, български или балкански. Условията в тези скални пукнатини са оптимални за тяхното индивидуално и ценотично развитие. На тази височина се развиват Dryopteris villarii,Galium demissum subsp. stojanovii, Saxifraga adscendens subsp. parnassicа, S. exarata subsp. pirinica, S. ferdinandi-coburgi, S. oppositifolia, S. spruneri и др. Главно в субалпийския пояс на Пирин на слънчеви, с предимно южно изложение, голи и стръмни мраморни скали, на около и над 2300 до 2600 m надм. вис., расте един от най-типичните хазмофитни видове у нас – Potentilla apennina subsp. stojanovii, ендемит за Пирин и Славянка. Заедно с него често се срещат и други, много от които са редки видове, а някои също са ендемити: Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, Androsace villosa, Asplenium fissum, Campanula cochlearifolia var. рirinica, C. rotundifolia var.velutina, Kernera saxatilis, Leontopodium alpinum subsp. nivale, Papaver degenii, Saxifraga ferdinandi-coburgi, S. luteoviridis, S. oppositifolia, S.pseudosancta (= S. juniperifolia), Sesleria korabensis, Silene saxifraga, Veronica kellererii, Viola grisebachiana и др. Криптогамните видове са с общо покритие под 10% и са представени от Hymenostylium recurvirostrum, Tonin ia candida, Tortella tortuosa и др. Скалните стени, пукнатини и гребени на височина около 1900–2000 (2300) m, които имат значителен наклон, също са богати на видове: Alchemilla pirinica, Asperula suberosa, Asplenium ruta-muraria, A. trichomanеs, A. viride, Campanula cochlearifolia var. pirinica, Carex kitaibeliana, Euphrasia salisburgensis, Festuca pirinica, Hieracium pannosum, Hypochoeris maculata subsp. pelivanovicii, Kernera saxatilis, Micromeria cristata, Rhodax canus, Saxifraga paniculata са сред най-типичните, като някои от тях се срещат доста често, а други – по-рядко. Сред видовете, които имат по-широко разпространение са: Androsace villosa, Asplenium fissum, A. ruta-muraria, A. trichomanes, A. viride, Carum rigidulum subsp. bulgaricum (рядък вид, балкански ендемит), Cystopteris fragilis, Cеterach officinarum, Gymnocarpium robertianum, Saxifraga adscendens subsp. adscendens, S. luteoviridis, S. paniculata. Много от хазмофитите, разпространени в Пирин, се срещат и на Славянка, заедно с редки за българската флора видове като Malcolmia angulifolia и др., които растат само в тази планина.

Варовиковите скални разкрития: стени, венци, зъбери и др. в Стара планина са локализирани предимно във високите части, най-вече на билата. В тях намират развитие не малко ендемити, редки и застрашени видове. Изложението е различно, но като цяло не играе съществена роля в определяне на видовия състав на фитоценозите, тъй като условията на средата навсякъде са много неблагоприятни. Адаптираните към тях видове растения имат ограничено обилие и фитоценозите са отворени, c много различен състав. Наред с често срещани видове има и много редки, някои са облигатни калцифили, други са безразлични към алкалния характер на скалата: Achillea ageratifolia, Alchemilla plicatula, Allium flavum, Androsace villosa, Anthy llis montana, A. vulneraria subsp. рolyphylla, Arctostaphylos uva-ursi, Asperula capitata, Asplenium ruta-muraria, A. septentrionale, A. trichomanes, Astragalus depressus, Daphne blagayana, Draba aizoides, D. lasiocarpa, Erysimum drenowskii, Iberis sempervirens, Juncus trifidus, Juniperus sаbina, Jurinea glycacantha, Laserpitium siler, Luzula italica, Micromeria cristata, M. frivaldszkyana, Primula frondosa, Rhodiola rosea, Saxifraga paniculata, S. rocheliana, Sesleria rigida и др.

Варовикови скални разкрития в Стара планина има и на по-малка надморска височина – Врачански карст, Сливенските „Сини камъни” и др. Сред разпространените видове са: Achillea clypeolata, Chamaecytisus calcareus, Daphne oleoides, Dianthus petraeus, Festuca xanthina, Inula aschersoniana, Pulsatilla hallerisubsp. rhodopaea, Sedum grisebachii, Stipa epilosa и др. В Западен Предбалкан и докъм 1000 m надм. вис. по варовикови скали малки площи заемат съобщества с доминиране или ограничено участие на балканския ендемит и рядък за българската флора вид Rhamonda serbica. Много ограничено, само за района на Вратцата са характерни ценозите на Silene alpinа.

Родопите също са формообразуващ център и убежище за редки и застрашени скални видове, като Arenaria rhodopaea, Saxifraga aizoides, S. ferdinandi-coburgi, S. sempervivum, S. stribrnyi, Scabiosa rhodopensis, Viola grisebachiana,наред с развитието на видове с по-широко разпространение, като Inula aschersoniana, Morina persica и др. Един от най-известните за Родопите хазмофит, но със значително развитие също в Стара планина и по-ограничено – в Средна гора, по-често срещан на варовик, отколкото на силикат, считан за рядък балкански ендемит, е Haberlea rhodopensis.

В Рила и Витоша открити варовити скали има малко и не се отличават с особен флорен състав. От видовете с ограничено разпространение, главно в Рила, са Androsace villosa, Anthyllis vulneraria, Arenaria ciliata (характерна повече за сипеи), Cystopteris regia, Primula halleri и др.

С намаляване на надморската височина площта на скалните разкрития намалява, също и видовото разнообразие. Срещат се някои от посочените по-горе за високите части на планините видове, както и такива, чиито височинен диапазон на разпространение е ограничен: Asplenium septentrionale, A. trichomanes, A. viride, Ceterach officinarum, Goniolimon dalmaticum (в Славянка – рядък вид), Gymnocarpium robertianum, Valeriana montana. Хазмофитните ценози на места под 500 m надм. вис. са разпространени основно в Предбалкана, южните части на Дунавската равнина, където големите реки – Искър, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом, разломяват варовиковата (с кредна възраст) основа и образуват каньони, ждрела и всечени меандри. Подобни, макар и по-малки карстови венци има и в Лудогорието, в суходолията: Суха река, Хърсовска река, Исперих и в районите на Шуменското и Провадийско-Роякското плато. Височината на скалните венци варира от няколко до няколко десетки метри (100 m при с. Садовец, Плевенско, и при Карлуково, Ловешко). Най-честите хазмофити в тези райони са Alyssum saxatile, Centaurea rutifolia, Galium album, G. flavescens, G. lucidum, Parietaria lusitanica, Poa compressa, Seseli rigidum, както и много лишеи и папрати (Asplenium ruta-muraria, A. trichomanes, Ceterach officinarum, Cystopteris fragilis, Polypodium vulgare). Същевременно сред хазмофитите много високо е и участието на различни ендемични таксони – Campanula euxina (Мадарско плато), Celtis glabrata (Дунавската равнина), Dianthus petraeus subsp. noaenanus, Mоehringia jankae, Seseli degenii, Silene velcevii (Централен Предбалкан) и др.

Със сходен основен състав са и хазмофитните ценози в Западна България , по отвесните варовикови стени в проломите на реките Струма и Шагава в Земенска и Коньовска планина, на р. Ерма край гр. Трън и др. Характерно за тях е участието на Campanula versicolor, Centaurea rupestris (= Colymbada finazzeri), Edraianthus serbicus, Inula aschersoniana, Thalictrum foetidum и др.

Освен за типични хазмофити, разглежданият тип местообитания е подходящ за развитието и на много растения, които не се отнасят към тази група, по-често се развиват по сипеи, каменисти поляни, или се отличават с още по-голяма екологична амплитуда: Armeria alpinа, Carex kitaibeliana, Cerastium alpinum, C. lanatum, Festuca valesiaca, Galium anisophyllon, Juniperus sibirica, Melica ciliata, Pinus mugo, Poa alpinа, P. nemoralis, Potentilla cinerea, Rosa spp., Sesleria latifolia и др. На по-малка надморска височина варовиковите скални пукнатини са местообитания и на дървесни видове, които иначе формират горски ценози: Fraxinus ornus, Ostrya carpinifolia, Pinus nigra, P. sylvestris,и храсти Arctostaphylos uva-ursi, Chamaecytisus absinthioides, Cotinus coggygria, Daphne oleoides, Juniperus oxycedrus, Syringa vulgaris и др.

Типичната хазмофитна растителност на варовик от високите части на планините за югоизточната част на Балканския полуостров е класифицирана в специфичен съюз Ramondion nataliae от разред Potentilletalia caulescentis на клас Asplenietea trichomanis. Синтаксономията на тази група фитоценози в България не е разработена.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В цялата страна, от 100 до 2925 m надм. вис.

Консервационно значение. Местообитанието е изключително важно за разпространението на много висши растения с консервационна значимост –ендемични и защитени от закона видове и синтаксони: Alchemilla pirinica, A. plicatula, Allium montanum, Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, Androsace villosa, Arabis ferdinandi-coburgi, Arenaria pirinica, A. rhodopaea, Asperula capitata, Aubrieta columnae, A. gracilis, A. intermedia, Campanula cochlearifolia var. рirinica, Carum rigidulum subsp. bulgaricum, Centaurea parilica, Cystopteris regia, Daphne blagayana, Dianthus nardiformis, Draba aizoides, D. athoa, D. carinthiaca, D. lasiocarpa, D. tomentosa, Erysimum drenowskii,Galium demissum subsp. stojanovii, Goniolimon dalmaticum, Haberlea rhodopensis, Hypochoeris maculata subsp. pelivanovicii, Juniperus sаbina, J. glycacantha, Kernera saxatilis, Laserpitium siler, Leontopodium alpinum subsp. nivale, Malcolmia angulifolia, Micromeria cristata, M. frivaldszkyana, Minuartia stojanovii, Papaver degenii, Polypodium cambricum, Potentilla apen nina subsp. stojanovii, Primula frondosa, P. halleri, Ramonda serbica, Rhodiola rosea, Saxifraga adscendens subsp. discolor, S. exarata subsp. pirinica, S. ferdinandi-coburgi, S. luteovirirdis, S. oppositifolia, S. paniculata, S. rocheliana,Saxifraga pseudosancta (= Saxifraga juniperifolia), S. spruneri, Scabiosa rhodopensis, Seseli bulgaricum, S. degenii, S. rhodopeum, Silene saxifraga, S. velcevii, Tonin ia candida, Veronica kellererii, Viola delphinantha, V. grisebachiana и др. Среща се и консервационно значимият вид гъба Arrhenia spathulata.

Отрицателно действащи фактори. Вредни въздушни емисии, строителство и замърсяване в съседни територии, добив на варовик, интензивен туризъм, паша, бране на „цветя” водят до нарушаване структурата на ценозите, до намаляване числеността на ценопопулациите и дори до критично състояние на местообитанието.

Взети мерки за опазване. Значителна част от скалните терени в планините са включени в защитени територии –националните паркове „Пирин”, „Рила”, „Централен Балкан”, природните паркове „Врачански балкан”, „Русенски лом”, „Сините камъни” и „Шуменска плато”, защитена местност „Триградско ждрело”, природна забележителност „Чернелка” и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Включване в защитени територии или обявяване на нови такива за застрашени местообитания от разглеждания тип. Разработване на интерпретационни програми за туристи в защитените територии, насочени към опазването на това местообитание.

Литература. Мешинев и др. 2000; Mucina et al. 1990; Roussakova 2000; Simon 1958.

Автори. Чавдар Гусев, Веска Русакова


Варовикови скали с хазмофитна растителност (карта на разпространението)