08G1
G. Гори
Ацидофилни гори от обикновен бук (Fagus sylvatica)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.6921 Southeastern Moesian woodrush-beech forests, G1.6931 Balkan Range acidophile beech forests; PAL. CLASS.: 41.1921 South-eastern Moesian woodrush-beech forests, 41.1931 Balkan Range acidophile beech forests; HD 92/43: 9110 Luzulo-Fagetum beech forests.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C1 D2 E2 F2 G1 H2 J L3].
Обща характеристика. Местообитанието включва ацидофилни широколистни и смесени широколистно-иглолистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica). Развиват се на сравнително бедни (понякога ерозирали), кисели кафяви светли горски почви (Dystric Cambisols) и ранкери (Umbric Leptosols), формирани главно върху диорит, гранит, риолит, пясъчници, кристалинни шисти и др. Заемат най-често стръмни склонове с различни изложения – както сенчести, така и слънчеви. Имат голям вертикален диапазон – от 700 до 1700 m надм. вис. В долната част на този диапазон (700–1100 m надм. вис.) горите са монодоминантни букови и смесени широколистни със сравнително голямо участие на обикновен габър (Carpinus betulus) и зимен дъб (Quercus dalechampii), а на места и на бяла бреза (Betula pendula). На по-големи надморски височини (1300–1700 m надм. вис.) обикновеният бук формира както чисти, така и смесени гори с обикновена ела (Abies alba) и обикновен смърч (Picea abies). Единично участие имат офиката (Sorbus aucuparia), трепетликата (Populus tremula), бялата бреза и белият бор (Pinus sylvestris). Ацидофилните букови гори имат добре развит тревен синузий с преобладаване на видове, чието разпространение е свързано с кисели почви – Calamagrostis arundinacea, Deschampsia flexuosa, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Milium effusum, Oxalis acetosella, Poa nemoralis, Pteridium aquilinum, Vaccinium myrtillus. В някои съобщества голямо участие имат и мъховетеBrachytheciastrum velutinum, Homalothecium lutescens, Isothecium alopecuroides, Leucobrium glaucum, Plagiomnium affine, Pleurozium schreberi,Polytrichastrum formosum и др.
В синтаксономично отношение ацидофилните букови гори се отнасят към клас Querco-Fagetea, разред Fagetalia sylvaticae и съюз Luzulo-Fagion.
На базата на различия и особености на почвената покривка (механична структура, каменливост, мощност, богатство, влажност) и на флористичния състав се различават следните подтипове ацидофилни букови гори:
1. Типични ацидофилни букови гори (асоциация Luzulo luzuloidis-Fagetum sylvaticae). Към този подтип се отнасят голяма група ацидофилни букови гори, с широко разпространение в България – Стара планина, Средна гора, Осоговска планина, Западни Родопи, Врачанска планина, Васильовска планина и Беласица. Развиват се най-често в диапазона 1200–1500 m надм. вис. и заемат предимно стръмни склонове с различни изложения. Почвите са сравнително плитки и бедни кисели кафяви горски ненаситени (Dystric Cambisols), ранкери (Umbric Leptosols), и по-рядко кафяви горски наситени (Eutric Cambisols). Константни и доминиращи видове са Luzula luzuloides и Deschampsia flexuosa. Други често срещащи се видове са Calamagrostis arundinacea,Hieracium murorum gr., Mycelis muralis, Poa nemoralis. В отделни фитоценози доминанти и субдоминанти са Bruckenthalia spiculifolia, Calamagrostis arundinacea, Juniperus communis, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, Veronica officinalis, както и някои мъхове – Leucobrium glaucum, Pleurozium schreberi, Polytrichum juniperinum и др.
Типичните ацидофилни букови гори се отнасят към асоциация Luzulo luzuloidis-Fagetum sylvaticae. За територията на Западна Стара планина се посочват и две субасоциации – galietosum rotundifolii и vaccinietosum myrtilli. Субасоциацията galietosum rotundifolii се отличава със сравнително по-голямо флористично богатство и участие на мезофилни и сциофилни видове като Cruciata glabra, Galium pseudaristatum,G. rotundifolum,Physospermum cornubiensе, Pleurozium schreberi. Субасоциацията vaccinietosim myrtilli се характеризира с по-беден видов състав и участие на Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea и Bruckenthalia spiculifolia.
2. Ацидофилни букови гори върху сипеи и каменисти терени (групировка Geranium macrorrhizum-Fagus sylvatica). Този подтип включва букови гори на терени със скални разкрития, големи камъни и на сипеи. Разпространени са най-често в диапазона 1100–1500 m надм. вис. на склонове с различни, но предимно източни изложения в Осоговска планина, Васильовска планина, Източни Родопи, Средна гора, Стара планина, Северен Пирин, Беласица, Руй планина и Рила. Тревният синузий е разпокъсан и е развит главно между камъните, където се е формирала кафява горска ненаситена почва (Dystric Cambisol). Преобладаващи видове са Geranium macrorrhizum, Luzula sylvatica и Rubus hirtus. В сипейните участъци има добре развит мъхов синузий, доминиран главно от Brachytheciastrum velutinum, Homalothecium lutescens, Isothecium alopecuroides, Plagiomnium affine, Polytrichum juniperinum и др.
Ацидофилните букови гори върху сипеи и каменисти терени се отнасят към групировката Geranium macrorrhizum-Fagus sylvatica.Високата срещаемост на някои типични за неутрофилните букови гори видове като Galium odoratum, Geranium robertianum, Lamiastrum galeobdolon и Festuca dr ymeja указват преходния характер на тези съобщества между съюзите Luzulo-Fagion и Asperulo-Fagion.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: 1. Abies alba, Betula pendula, Bruckenthalia spiculifдlia,Calamagrostis arundinacea, Carpinus betulus, Cruciata glabra,Deschampsia flexuosa, Fagus sylvatica, Galium pseudaristatum,G. rotundifolium, Juniperus communis, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Physospermum cornubiensе, Picea abies, Poa nemoralis, Quercus dalechampii, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, Veronica officinalis и др.; мъхове – Leucobryum glaucum, Pleurozium schreberi, Polytrichum juniperinum;2. Abies alba, Dentaria bulbifera,Deschampsia flexuosa, Fagus sylvatica,Festuca drymeja, Galium odoratum, Geranium macrorrhizum, G. robertianum, Lamiastrum galeobdolon, Mycelis muralis, Oxalis acetosella, Poa nemoralis, Vaccinium myrtillus; мъхове – Brachytheciastrum velutinum, Homalothecium lutescens, Isothecium alopecuroides,Plagiomnium affine,Polytrichum juniperinum и др.
- Гъби: Макромицети – Albatrellus cristatus, Boletus edulis, Cantharellus cibarius, C. friesii, C. tubaeformis, Chlorociboria aeruginascens, Cortinarius cinnabarinus, Cudoniella clavus, Datronia mollis, Fomes fomentarius, Helvella lacunosa, Hydnum repandum, Hygrophorus eburneus, Lactarius piperatus, Marasmius alliaceus, Mycena pelianthina, Neobulgaria pura, Phallus impudicus, Ramaria pallida, Rozites caperatus, Russula fellea, R. ochroleuca, R. violeipes; Микромицети – Apiognomonia errabunda, Discosia faginea, Neonectria galligena, Phyllactinia guttata, Phytophthora cactorum (по Fagus sylvatica), Diatrype disciformis; Hyaloperonospora parasitica, Puccinia dentariae (по Cardamine bulbifera), Hypoxylon fragiforme; Peronospora calotheca, Septoria cruciatae (по Galium odoratum), Phragmidium rubi-idaei (по Rubus idaeus), Puccinia luzulae, Septoria minuta, Ustilago luzulae (по Luzula luzuloides).
- Животни: Безгръбначни – Ena obscura, Verigo spp., Aglia tau, Rosalia alpina, Morimus funereus;Гръбначни – Strix aluco, Phylloscopus sibilatrix, Certhia familiaris, Barbastella barbastellus, Glis glis, Dryomys nitedula, Muscardinius avellanarius, Martes martes, Ursus arctos.
Разпространение в България. Фрагментарно, основно в Стара планина, Средна гора, Осоговска планина, Родопи, Беласица, Северен Пирин, Руй планина и Рила в диапазона от 700 до 1700 m надм. вис.
Консервационно значение. Ацидофилните букови гори в България заемат около 8500 ha. Имат важно противоерозийно значение. В Родопите в гори от този тип се срещат редкия дървесен вид Ilex aquifolium, както и следните консервационно значими гъби: Cantharellus friesii, Ganoderma pheifferi, Gomphus clavatus, Hericium coralloides, Limacella guttata, Macrotyphula fistulosa, Mutinus caninus, Phylloporus pelletieri, Polyporus umbellatus, Rozites caperatus, Russula solaris, R. violeipes, Strobilomyces strobilaceus, Tylopilus pseudoscaber.
Отрицателно действащи фактори. Нерегламентирани сечи, пожари, строителство на инфраструктурни съоръжения и почвена ерозия.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Находища на ацидофилни букови гори попадат в границите на защитени територии – националните паркове “Централен Балкан, “Пирин“, и “Рила“, природен парк “Врачански Балкан“ и др., и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура – например защитена зона “Родопи Западни“, защитена зона “Западна Стара планина и Предбалкан“. Част от ацидофилните букови гори са проучени във флористично, синтаксономично и фаунистично отношение.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Картиране и мониторинг на най-запазените и уязвими находища на местообитанието и подобряване на охраната на горите.
Литература.Павлов, Димитров 2003; Пенев и др. 1969; Michalik 1985, 1990; Tzonev et al. 2006.
Автор. Мариус Димитров
