08F2
F. Храстови съобщества
Храсталаци от връшняк (Bruckenthalia spiculifolia)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.261 Rhodopide Bruckenthalia heaths; F2.2631 Balkanic range Bruckenthalia heaths; PAL. CLASS.: 31.461 Rhodopide Bruckenthalia heaths, 31.4631 Balkanic range Bruckenthalia heaths, HD 92/43: 4060 Alpine and Boreal heaths; Бондев (1991): 7 Формация на връшняка (Bruckenthalia spiculifolia).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B1 D2 E2 H2].
Обща характеристика. Връшнякът (Bruckenthalia spiculifolia) е вечнозелено храстче, високо 10–25 cm. По време на цъфтеж – от юни до август, храстчетата създават красив аспект по склоновете на планините с розовите си цветове. Общото разпространение на вида е в Югоизточна Европа (включително Южните Карпати) и Югозападна Азия.
Връшнякът сравнително рядко формира първични фитоценози. Той разширява разпространението си след унищожаване главно на клекови съобщества. Характерни местообитания са сухи каменисти и скалисти места, изпъкнали, заравнени или с умерен наклон части на релефа, рядко по-стръмни, достигащи до 35–40°. Преобладават слънчевите изложения, макар северните да не са напълно изключени. Вертикалната амплитуда на разпространение на вида е много голяма – от 1000 до 2300 m надм. вис., а фитоценозите, доминирани от този вид се намират главно над 1400 m надм. вис. Скалната основа е разнообразна, но почвите винаги са кисели. Те са от типа планинско-ливадни или кафяви горски. Най-често са сравнително плитки, по-рядко – средно мощни, повече или по-малко сухи. Почти винаги, в една или друга степен, са ерозирани, предимно с високо съдържание на дребен скелетен материал в отделните хоризонти и на повърхността им. У нас връшнякът се среща и в мочурищни фитоценози в субалпийския и планинския пояси, но рядко с високо обилие и формиране на самостоятелни фитоценози.
Съобществата на връшняка най-често са отворени, проективното им покритие варира между 65 и 80%, рядко достига 100%. Независимо че Bruckenthalia spiculifolia е южен вид, съставът на съобществата е от аркто-алпийски и циркумполярни видове, повечето ксеромезофилни, олиготрофни, хелиофилни и ацидофилни. Почти навсякъде участват с променливо обилие други храстчета и храсти – Chamaecytisus spp., Genista depressa, Juniperus sibirica, Vaccinium myrtillus, V. uliginosum, V. vitis-idaea и др. От тревните видове Deschampsia flexuosa e с висока срещаемост, често и обилие. По-често срещани още са: Bellardiochloa variegata (= Bellardiochloa violacea), Campanula velebitica, Cetraria islandica, Festuca airoides, F. nigrescens, Geum montanum, Jasione bulgarica, Nardus stricta, Polytrichum juniperinum, P. pilliferum, Potentilla ternata, Thymus spp., Veronica bеllidioides, в някои фитоценози високо обилие имат и Carex caryophyllea, C. kitaibeliana, Juncus trifidus, Sesleria comosa и др. Флористичното богатство е доста голямо, но в отделните фитоценози то се движи най-често между 20 и 30 вида. Голяма част от видовете, срещани във фитоценозите на Bruckenthalia spiculifolia, включително самият едификатор, са индикатори за бедни, сухи и ерозирани почви.
Твърде изразената специфика на местообитанията на връшняка води до сравнително голямо сходство във флористичния състав на фитоценозите от различни планини на Балканския полуостров, например Република Македония, и по-малко – в Гърция. Bellardiochloa variegata, Deschampsia flexuosa, Juniperus sibirica, Thymus spp., Vaccinium myrtillus, V. uliginosum са сред видовете, срещани навсякъде или доста често в разглежданите фитоценози. Една значителна част от цитираните видове и много от тези с по-ограничено разпространение са диагностични за Seslerietalia comosae. Голямото присъствие и обилие на боровинките, сибирската хвойна и Deschampsia flexuosa са основание пък за отнасянето на разглежданите фитоценози към съюза Pinion mug o, на чието място най-често се формират. Обособен е и самостоятелен съюз Bruckenthalion spiculifoliae, отнасян към разред Rhododendro-Vaccinietalia на клас Loiseleurio-Vaccinietea.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Agrostis rupestris, Antennaria dioica, Bellardiochloa variegata, Campanula velebitica, Carex kitaibeliana, C. сaryophyllea, Chamaecytisus spp., Festuca airoides, F. nigrescens, Genista depressa, Hieracium hoppeanum, Jasione bulgarica, Juncus trifidus, Juniperus sibirica, Nardus stricta, Rumex acetosella, Scleranthus neglectus, Sesleria comosa, Thymus spp., Vaccinium myrtillus, V. uliginosum, V. vitis-idaea, Veronica bellidioides; мъхове – Polytrichum piliferum.
- Лишеи – Cetraria islandica.
Разпространение в България. Във всички планини, високи над 1500 m, но най-голeми площи имат фитоценозите в Стара планина, особено в района на вр. Три кукли, между Рибаришкия проход и вр. Косица, Осоговска планина и др.; (1000) 1500–2300 m надм. вис.
Консервационно значение. Съобществата му имат изключително противоерозийно значение и много добри декоративни качества.
Отрицателно действащи фактори. Съобществата се използват като пасища, което при прекомерна експлоатация води до промяна на флористичния състав и снижаване на проективното покритие на растенията.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Голяма част от находищата са в границите на защитени територии – националните паркове "Рила", "Пирин", "Централен Балкан" , природен парк "Витоша" и др., и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг и ефективно прилагане на нормативните документи и режимите в защитените територии.
Литература. Бондев 1959; Мешинев и др. 2000; Roussakova 2000.
Автор. Веска Русакова
