видео

08E1

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Западнопонтийски петрофитни степи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.2D1 Western Pontic steppes; PAL. CLASS.: 34.9211 Western Pontic thyme steppes, 34.9212 Western Pontic wormwood steppes, 34.9213 Western Pontic feather grass steppes; HD 92/43: 62C0 *Ponto-Sarmatic steppes; Бондев (1991): 129 Ксеротермни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischemi), луковична ливадина (Poaeta bulbosae, Poaeta cocinnae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemereta).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN - A1, 2 B1 C3 D2 E2 F2 G2 H3 I].

Обща характеристика. Разнообразни петрофитни калцифилни съобщества, принадлежащи към съюз Pimpinello-Thymion zigoidii,разред Festucetalia valesiacae и клас Festuco-Brometea. В България са разпространени по Северното Черноморие и Добруджа, приблизително на изток и север от линията с. Крушари – гр. Добрич – с. Кранево. В този регион степните ценози са се запазили много фрагментарно на места с разкрития на плитката варовикова основа, най-често по склоновете на суходолията, свлачищните и срутищните терени и обширните каменисти плата, наречени „кайряци”, на приморския ръб на Добруджанското плато. Отличават се с голямо разнообразие на видовия състав. Характерно е преобладаването на различни туфести треви, полухрастчета, ефемери и ефемероиди, което им придава „фриганоиден” облик и е резултат от вклиняването във флористичния им състав през холоцен на множество субмедитерански и медитерански геоелементи. Тези степи могат да се разглеждат, като най-южен вариант на разпространените предимно на север от Черно море понтийски степи, но със значително участие на средиземноморски и регионални ендемични форми. Климатът е континентално-средиземноморски със смекчаващо влияние на Черно море. Тук са отчетени едни от най-ниските валежни количества в страната – 450 mm годишно, с липсата на снежна покривка през зимата и на повърхностно-течащи води.

В зависимост от приосновната скала, екологичните особености на фитоценозите и флористичната им структура, се разграничават два основни подтипа, отнасящи се към различни асоциации:

1. Западнопонтийски пелинови степи (асоциация Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae). Тези съобщества са разпространени ограничено върху ронливи миоценски (сарматски) варовици и глини в района между гр. Балчик и гр. Каварна. Заемат малки територии по източните и южните склонове на високи до 4–5 m могили, формирани на стръмните склонове на свлачищни тераси над морето. Характерно е голямото богатство на фосилна фауна (Cardium balcicense, C. kolesnikovi kavarnense, Mactra bulgariaca, M. caspia и др.) в органогенните мергели, върху които се развива тази растителност. На местата с по-висока влажност и по северните склонове на повишенията се развиват полурудерални ценози и храсталаци на Jasminum fruticans, Paliurus spina-chrsiti, Ulmus minor и др. В степните съобщества доминират Agropyron brandzae, Artemisia lerchiana, Aster oleifolius, Echinops ritro, Festuca valesiaca, Jurinea stoechadifolia, Kochia prostrata, Pimpinella tragium subsp. titanophila, Teucrium polium, Thymus zygioides. Участват още редица редки, застрашени, ендемични и субендемични таксони като Alyssum caliacrae, Astragalus glaucus, A. spruneri, A. vesicarius subsp. albidus, Ephedra distachya, Goniolimon besseranum, Hedysarum tauricum, Linum tauricum subsp. tauricum, Matthiola odoratissima, Nepeta parviflora. Специфични са съобществата с доминиране на Camphorosma monspeliaca и Brassica elongata, които заемат много стръмни засолени мергели в района на н. Чиракман, край гр. Каварна. Те представляват самостоятелна субасоциация в рамките на посочената асоциация. Тези степни съобщества са с висока степен на ендемичност за България и са силно уязвими.

2. Западнопонтийски коилови и мащеркови степи (асоциация Paeonio tenuifoliae-Koelerietum brevis). Степни съобщества на заравнени терени с повече или по-малко развити карбонатни черноземи (Calcic Chernozems) и рендзини (Rendzic Leptosols) върху сарматски варовици по ръба на Добруджанското плато. Срещат се както по т. нар „кайряци” – в крайморската ивица между с. Божурец, гр. Каварна и селата Българево (вкл. н. Калиакра и Болата), Свети Никола, Камен бряг и Тюленово, така и по склоновете на суходолията във вътрешността на Добруджа – при селата Видно, Иречек, Било, Ваклино, Бежаново, Стамболийски и др. Тези степни ценози са първични, но на повечето места са със силно променен видов състав, главно в резултат на пасищна дигресия. Най-близки до първичното им състояние са степите в района на н. Калиакра и Болата дере, в състава на които участват туфести житни – Festuca valesiaca, Koeleria brevis, Stipa lessingiana. На повечето места вследствие на пашата намалява участието на Stipa lessingiana и се увеличава това на Festuca valesiaca. Характерно е и доминирането на полухрасти (Artemisia pedemontana, Chamaecytisus jankae, Euphorbia myrsinites, E.nicaeensissubsp.cadrilateri, Rhodax canus, Satureja coerulea, Scutellaria orientalis subsp. pinnatifida, Tanacetum millefolium,Thymus zygioides) в съчетание с много средиземноморски или ендемични терофити (Adonis flammea, Cerastium bulgaricum, Helianthemum salicifolium, Scandix australis, Trigonella gladiata, Valerianella pumila, Ziziphora capitata). Уникален за България е разноцветният пролетен аспект от различни луковични и коренищни геофити – Adonis vernalis, A. volgensis, Bellevalia ciliata, Iris pumila, Paeonia tenuifolia. В близост до селищата, в резултат на пасищната дигресия, се увеличават бодливите и отровни рудерални видове като Carduus acanthoides, Carthamus lanatus, Eryngium campestre, Marrubium peregrinum. В окрайнините на древните поселения (Калиакра и Яйлата), главно в резултат на нитрификацията на почвата, са се появили вторични ценози на Asphodeline lutea и Paeonia peregrinа, които се срещат в покрайнините на гори и храсталаци. В суходолията във вътрешността на Добруджа, на по-богати почви и под влияние на горските и храстови съобщества, в състава на степната растителност се вклиняват множество по-мезофилни видове: Achillea millefolium, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Fragaria viridis, Fraxinus ornus, Origanum vulgare, Poa angustifolia, Teucrium chamaedrys.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие – в ивицата между гр. Балчик и с. Тюленово, както и във вътрешността на Добруджа, приблизително до гр. Добрич на запад.

Консервационно значение. Застрашено местообитание в България, което заема много ограничени площи, било е подложено на различни дълготрайни негативни въздействия.От изключителна важност е за опазване на находища на множество редки, застрашени и защитени видове висши растения, някои от които са доминанти в състава на степните ценози. Такива са: Adonis volgensis, Artemisia lerchiana, A. pedemontana, Avena eriantha, Bellevalia ciliata, Centaurea caliacrae,Ephedra distachya, Goniolimon besseranum,G. collinum, Iris pumila, Koeleria brevis, Limonium latifolium, Matthiola odoratissima,Nepeta parviflora,Paeonia tenuifolia, Ruta graveolens, Scandix australis, Stipa lessingiana. Установен е и консервационно значимият вид гъба Tulostoma volvulatum.

Отрицателно действащи фактори. По-голяма част от тези степи в Добруджа са били унищожени още в древността. Негативно влияние е имала активната паша, която е променила видовия им състав. Съществено влияние са оказали добивът на варовици и мергели, залесяването с горски култури и естествените свлачищни и срутищни явления в региона. Основно и много силно негативно влияние през последните години, оказва развитието на туризма и урбанизацията (строеж на голф-игрища, ваканционни селища, мотописти и др.). Силно негативно въздействие оказва и създаването на ветрогенераторни паркове в степите от втория подтип местообитания.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Част от находищата попадат в съществуващи защитени територии – резерват “Калиакра”, защитена местност “Яйлата” и др. По-голяма част от този тип степни ценози попадат в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Забрана за строеж на туристически и спортни обекти и ветроенергийни паркове в това местообитание, мониторинг на ценозите и възстановяване на нарушени и унищожени находища.

Литература. Давидов 1914; Tzonev et al. 2006; Velchev 2002.

Автори. Росен Цонев, Веска Русакова, Мариус Димитров


Западнопонтийски петрофитни степи (карта на разпространението)