08C2

C. Вътрешни водоеми

Карстови извори и потоци с бигорни образувания

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C2.121 Petrifying springs with tufa or travertine formations; Pal. Class.: 54.121 Middle European tufa springs; HD 92/43: 7220 *Petrifying springs with tufa formations (Cratoneurion).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 E2 F2 G2 H2 L2].

Обща характеристика. Местообитанията от този тип са разпространени както в планински терени с широколистни гори, така и в равнинни територии с тревиста или храстова растителност. Образуват се в райони с карстообразуващи скали – варовик или мрамор, с активно отлагане на бигор. Бигорните образувания се натрупват в извори с вода, имаща високо съдържание на калциев карбонат, също и на места, където водата се просмуква или стича по скални стени. Образуват се и в речни разливи или на прагове и в тези случаи растителността е потопена или полупотопена. Заемат сравнително малки площи и са с точкова или линейна форма. Доминанти сред висшите растения са листнати мъхове от родовете Cratoneuron и Palustriella, които са привързани към варовикови субстрати. Растителността се отнася към съюза Cratoneurion commutatum. В резултат на постоянното обливане с твърда вода мъховите чимове и “завеси”, спускащи се по скалистите склонове или отвеси и по ерозираните брегове, се пропиват с варовик, оформяйки твърди туфи и шуплести варовити конуси. Местообитанието образува и комплекси с тревни съобщества на варовити терени (разред Festuco-Brometalia).

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Карстовите райони на страната: Западен и Централен Балкан, Пирин, Средни Родопи (Бачково, край пътя за Чудните мостове), Деветашко и Шуменско плато, Западни гранични планини, Северно Черноморско крайбрежие (района на север от гр. Балчик), в Искърския пролом (Лакатник), Искрецка река, Земенски пролом, Трънска Банкя и др.

Консервационно значение. В това местообитание се среща критично застрашеният вид люспесто изтравниче (Asplenium lepidum).

Отрицателно действащи фактори. Глобално затопляне и засушаване, ерозия, инфраструктурно развитие, селищно строителство, промени в хидрологичния режим, изграждане на водноелектрически централи. Най-силно се повлияват от човешка дейност, например изграждане на водохващания, корекции на речните течения, напояване, добив на мрамор и варовик в каменни кариери.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Находища на местообитанието попадат в защитени територии – например природен парк “Шуменско плато”, национален парк “Централен Балкан” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, но преобладаващата част са извън защитени територии.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Запазване на съществуващия хидрологичен режим както в района на самото местообитание, така и във водосбора му. Ограничаване до минимум на дейности като строителство, разораване, заливане, създаване на предпоставки за ерозионни процеси. Препоръчително е включването му в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Това ще позволи детайлна оценка на състоянието и предлагане на дългосрочна програма за възстановяване и опазване.

Литература. Петков 1943; Dierssen 2001.

Автори. Анна Ганева, Димитър Кожухаров


Карстови извори и потоци с бигорни образувания (карта на разпространението)