08C2
C. Вътрешни водоеми
Карстови извори и потоци с бигорни образувания
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C2.121 Petrifying springs with tufa or travertine formations; Pal. Class.: 54.121 Middle European tufa springs; HD 92/43: 7220 *Petrifying springs with tufa formations (Cratoneurion).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 E2 F2 G2 H2 L2].
Обща характеристика. Местообитанията от този тип са разпространени както в планински терени с широколистни гори, така и в равнинни територии с тревиста или храстова растителност. Образуват се в райони с карстообразуващи скали – варовик или мрамор, с активно отлагане на бигор. Бигорните образувания се натрупват в извори с вода, имаща високо съдържание на калциев карбонат, също и на места, където водата се просмуква или стича по скални стени. Образуват се и в речни разливи или на прагове и в тези случаи растителността е потопена или полупотопена. Заемат сравнително малки площи и са с точкова или линейна форма. Доминанти сред висшите растения са листнати мъхове от родовете Cratoneuron и Palustriella, които са привързани към варовикови субстрати. Растителността се отнася към съюза Cratoneurion commutatum. В резултат на постоянното обливане с твърда вода мъховите чимове и “завеси”, спускащи се по скалистите склонове или отвеси и по ерозираните брегове, се пропиват с варовик, оформяйки твърди туфи и шуплести варовити конуси. Местообитанието образува и комплекси с тревни съобщества на варовити терени (разред Festuco-Brometalia).
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Carex flacca, Equisetum telmateia, Eupatorium cannabinum, Phyllitis scolopendrium, Saxifraga aizoides, Silene pusilla; мъхове – Cratoneuron filicinum, Eucladium verticillatum, Hygrohypnum luridum, Palustriella commutata, P. decipiens, P. falcata, Philonotis calcarea.
- Животни: Mollusca – Physa spp., Galba truncatula, Hydrobiidae, Pisidium spp.; Crustacea: Alona spp., Simocephalus spp., Chydorus sphaericus, Paracyclops fimbriatus, Eucyclops serrulatus, Megacyclops viridis, Acanthocyclops vernalis, A. gr. “kieferi”, Diacyclops bicuspidatus, D. languidoides, D. clandestinus, Canthocamptus staphylinus, Echinocamptus pilosus, Elaphoidella spp., Bryocamptus zschokkei, B. typhlops, Moraria poppei, Attheyella crassa, A. wierzeiskii, Asellus aquaticus, Gammarus balcanicus, Niphargus spp.;
Доминират Crustacea: Gammarus balcanicus; Ephemeroptera: Epeorus spp. Среща се охлювът Ancilus fluviatilis, особено в Западна и Централна Стара планина.
Разпространение в България. Карстовите райони на страната: Западен и Централен Балкан, Пирин, Средни Родопи (Бачково, край пътя за Чудните мостове), Деветашко и Шуменско плато, Западни гранични планини, Северно Черноморско крайбрежие (района на север от гр. Балчик), в Искърския пролом (Лакатник), Искрецка река, Земенски пролом, Трънска Банкя и др.
Консервационно значение. В това местообитание се среща критично застрашеният вид люспесто изтравниче (Asplenium lepidum).
Отрицателно действащи фактори. Глобално затопляне и засушаване, ерозия, инфраструктурно развитие, селищно строителство, промени в хидрологичния режим, изграждане на водноелектрически централи. Най-силно се повлияват от човешка дейност, например изграждане на водохващания, корекции на речните течения, напояване, добив на мрамор и варовик в каменни кариери.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Находища на местообитанието попадат в защитени територии – например природен парк “Шуменско плато”, национален парк “Централен Балкан” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, но преобладаващата част са извън защитени територии.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Запазване на съществуващия хидрологичен режим както в района на самото местообитание, така и във водосбора му. Ограничаване до минимум на дейности като строителство, разораване, заливане, създаване на предпоставки за ерозионни процеси. Препоръчително е включването му в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Това ще позволи детайлна оценка на състоянието и предлагане на дългосрочна програма за възстановяване и опазване.
Литература. Петков 1943; Dierssen 2001.
Автори. Анна Ганева, Димитър Кожухаров
