08B3

B. Крайбрежни местообитания

Растителност на крайморските скали

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: B3.3321 Western Pontic herbaceous sea-cliff communities, B3.3322 Western Pontic sea-cliff [Ficus] thickets; PAL. CLASS.: 18.22211 Western Pontic herbaceous sea-cliff communities, 18.22212 Western Pontic sea-cliff [Ficus] thickets; HD 92/43: 1240 Vegetated sea cliffs of the Mediterranean coasts with endemic Limonium spp.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C3 D2 E2 F1 G1 H3 J L1].

Обща характеристика. Това местообитание включва отворени хазмофитни ценози на крайморските скали и отвесните скални брегове, които се срещат по Черноморското крайбрежие. Тези ценози са халофитни и са формирани под въздействието на солените пръски на прибоя. Колкото по-ниско (близо до прибоя) са разположени, толкова по-силно са изразени техните халофитни и хигрофитни особености. За самата зона на прибоя са характерни ценозите на лишея Lithoicea maura. На върха на по-високите скали се проявяват процеси на ксерофитизация и обогатяване на флористичния състав със степни или горски видове в зависимост от доминиращата растителност в съседство. Флористичният състав включва както редки и ендемични видове, така и широко разпространени, вкл. и рудерални растения. Той зависи също и от вида на скалата. Различават се два основни подтипа на това местообитание. Първият подтип включва високите до 60 m варовикови скали на Северното Черноморие, особено в района между с. Тюленово и н. Калиакра. Характерни растения за съобществата са Crithmum maritimum, Gypsophila trichotoma, Parapholis incurva, Silene caliacrae.На върха на скалния ръб се появяват някои понтийско-степни петрофити, като Cephalaria uralensis, Alyssum caliacrae, Artemisia lerchiana, A. pedemontana, Kochia prostrata, Seseli tortuosum и др.

Вторият подтип е по-характерен за вулканичните скали на Южното Черноморие, главно на юг от гр. Созопол и по Странджанското крайбрежие. Характерни са Atriplex hastata, Convolvulus lineatus, Crithmum maritimum, Limonium gmelinii, Sagina maritima, Silene compacta.На места, предимно по южното Черноморие, се формират неголеми по площ храстови ценози на смокинята (Ficus carica) с участието на Colutea arborescens, Ulmus minor и др.

Ценозите на крайморските скали принадлежат към клас Crithmo-Staticetea, от който в България е известна само асоциацията Goniolimoni-Crithmetum maritimi от района на Маслен нос. Може да се предполага по-голямо синтаксономично разнообразие в рамките на клас Crithmo-Staticetea при провеждане на детайлно изследване на ценозите на крайморските скали.

Характеризиращи таксони.

Консервационно значение. На крайморските скали се срещат множество редки, ендемични или защитени растения, като Convolvulus lineatus, Crithmum maritimum, Ficus carica, Goniolimon collinum, Gypsophila trichotoma, Limonium gmelinii, Parapholis incurva, Sagina maritima, Silene caliacrae.

Отрицателно действащи фактори. Интензивно развитие на морския туризъм, застрояване с хотели (на н. Св. Агалина и н. Колокита) и спортни съоръжения –игрища за голф (с. Божурец), деградация на растителните съобщества, замърсяване на плажната ивица и крайбрежните скали, незаконна реституция на крайбрежната скална ивица, незаконно строителство върху крайморски скали (с. Варвара), естествената абразивната дейност и динамиката на активните свлачища и срутища по крайбрежието.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии – резерватите „Калиакра” и „Ропотамо”, природните забележителности „Белите скали” и „Нос Емине”, природен парк „Странджа” и др. и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на застрояването на плажове и крайморски скали по Черноморието, намаляване на туристическия натиск. Мониторинг на местообитанието.

Литература. Meshinev et al. 1996; Vicherek 1971.

Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев


Растителност на крайморските скали (карта на разпространението)