08A3
A. Морски местообитания
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: A3.151 Cystoseira spp. on exposed infralittoral bedrock and boulders; Pal. class.: 11.24 Sublittoral rocky seabeds and kelp forests; HD 92/43: 1170 Reefs.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 D2 E2 F2 G2 H2 L2].
Обща характеристика. Местообитанието е разпространено върху открито и полуоткрито, хоризонтално, полегато и добре осветено вертикално, скалисто и каменисто, инфралиторално дъно на дълбочина 0,5–15 m. Спецификата му се определя от кафявите водорасли Cystoseira barbata иC.crinita, които играят ролята на едификатори. Съобществата, доминирани от C.barbata и U lva rigida, преобладават в еутрофизирани условия, докато съобществата, доминирани от C.barbata, C. сrinita и Dylophus fasciola,са характерни за чисти води с висока прозрачност. Разнообразна фауна (дънни безгръбначни и риби) и флора (микро- и макроепифити) са асоциирани с цистозирата, която се използва от съобществото като субстрат за прикрепване, хранителен ресурс, убежище, място за размножаване и отрастване.
Характеризиращи таксони.
Разпространение в България. Цялото Черноморско крайбрежие, по местата със скалисто дъно, на дълбочина от 0,5 до не повече от15 m.
Консервационно значение. В местообитанието се срещат видове с национално и международно консервационно значение: Aidablennius sphinx,Coryphoblennius galerita,Cystoseira barbata,C.crinita, Diplodus annularis,Eriphia verrucosa,Gobius cobitis, Hippocampus guttulatus, Mesogobius batrachocephalus, Neogobius ratan, Nerophis ophidion, Pilumnus hirtellu,Pomatoschistus minutus,Salaria pavo,Scorpaena porcus, Symphodus ocellatus, S. tinca, Syngnathus abaster, S.tenuirostris, S. typhle.
Отрицателно действащи фактори. Главна заплаха за местообитанието представлява еутрофизирането, водещо до повишена мътност на морската вода, съответно до намалено проникване на светлина във водния слой и ограничаване дълбочината на разпространение на видовете едификатори от род Cystoseira. Индустриалното, химическо и битово замърсяване на крайбрежните води, замърсяването с нефтопродукти и твърди отпадъци имат неблагоприятно въздействие върху местообитанието. Повишеното внасяне на биогенни елементи и органика в крайбрежната зона, свързано с интензивната туристическа дейност през летния сезон, води до еутрофизирането на водите и влошаване на екологичните условия. Строителството на хидротехнически съоръжения (буни, яхтени пристанища и др.) влошава качеството на местообитанието поради промени в хидрологичния режим в крайбрежната зона (вълнение, течения и др.) и затиняване на скалното дъно. Заплаха за местообитанието представляват резките и продължителни застудявания, водещи до преохлаждане и замръзване на крайбрежните води. Добивът на кафяви водорасли може да доведе до понижаване на техните запаси и загуба на биоразнообразие.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Незначителна част от местообитанието е в резерват “Калиакра”. Негови находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Намаляване на еутрофизирането и замърсяването в крайбрежната зона, увеличаване на броя и площта на морските защитени зони, включващи местообитанието. Изследвания и мониторинг на местообитанието за установяване на промените в площта, фрагментацията, дълбочината на разпространение и процентното покритие с Cystoseira spp.,както и състоянието, състава и структурата на организмовите съобщества в това местообитание.
Литература. Василев и др. 2005; Георгиев 1964; Димитрова-Конаклиева 1981, 2000; Живков и др. 2005; Калугина-Гутник 1975; Карапеткова, Живков 2006; Кънева-Абаджиева, Маринов 1977; Петрова-Караджова 1975; Стоянов и др. 1963; Vassilev & Pehlivanov, 2005.
Автори. Валентина Тодорова, Марина Панайотова