Европейска екологична мрежа НАТУРА 2000 в България
Създаването на екологични мрежи е израз на най-актуалната политика и практика на управление и опазване на околната среда. В него най-пълно намира отражение идеята за опазването на биологичното разнообразие на териториален принцип и на качествено ново ниво – чрез свързване в една общо-функционална система. Съвременното разбиране за екологичната мрежа е, че тя представлява единна система от свързани помежду си територии с висока природозащитна значимост, за които се прилагат координирани действия за опазване на биологичното разнообразие. Основната цел е дългосрочно и устойчиво опазване на видовете, природните местообитания и ландшафтите, както и всички природни ресурси. Прието е Екологичната мрежа да се състои от четири основни компонента – сърцевинни зони, зони за възстановяване, буферни зони и екологични коридори. Екологичните коридори предоставят възможност за достатъчен обмен на генетичен материал между относително изолираните локални популации и формирането на обща метапопулация. Без тях изолираните малки популации са обречени на изчезване, а жизнеността на големите популации при критични условия на средата силно се снижава. Съществен елемент на екокоридорите за наземни животни са прелезните съоръжения през пътните магистрали и железопътните линии, които са основният фрагментиращ местообитанията фактор.
В зависимост от обектите на опазване – природни комплекси, организми или местообитания, съществуват множество инициативи за създаване на екологични мрежи с различна степен на свързаност – Влажни зони с международно значение, Обекти на световното природно и културно наследство, Биосферни резервати, Орнитологично важни места, Важни за растенията места, Херпетологично важни места, Важни места за дневните пеперуди, Общоевропейска екологична мрежа, Екологичната мрежа ЕМЕРАЛД, Европейска мрежа от биогенетични резервати и не на последно място - Европейска екологична мрежа НАТУРА 2000.
Най-важната за опазване на природните местообитания е именно Европейската екологична мрежа, наречена НАТУРА 2000 (http://www.natura.org). Тя представлява общоевропейска система от защитени зони и екологични коридори, определени на базата на научни критерии, в изпълнение на директивите на Европейския съюз - 79/409 за опазване на дивите птици и 92/43 за опазване на природните местообитания и на местообитанията на дивата флора и фауна. Мерките за опазване, посочени в тези директиви, определят изграждане на функционално единна мрежа от ключови територии - специални защитени зони (SPA) и зони под специална защита (SCI), свързани с екологични коридори, която да гарантира поддържането и възстановяването на благоприятното природозащитно състояние на природните местообитания и местообитанията на съответните видове в естествените им области на разпространение. Директива 92/43 определя правилата, по които се изгражда и функционира екологичната мрежа.
Благоприятното природозащитно състояние е мярка за оценка на ефективността на прилагането на Директива 92/43. Състоянието на един вид се счита за благоприятно, когато неговата популация и ареал са стабилни или се увеличават и има достатъчно големи по площ местообитания за дългосрочното поддържане на неговата популация. Състоянието на природно местообитание се счита за благоприятно, когато площта, която покрива, е стабилна или увеличаваща се, неговата структура и функции са стабилни и състоянието на типичните за него видове е благоприятно.
Природните местообитания (90 бр.) и видовете растения и животни (около 262 бр.) в България, които са обект на опазване в зоните, са посочени в приложенията към двете директиви и съответно в Приложения 1 и 2 на ЗБР. Предвидени са и механизми за промяна на приложенията на директивите, които да отразяват промените в таксономичния статус на видовете, състоянието им или при присъединяването на нови страни членки.
Чрез създаването на Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 се цели да се постигне висока степен на опазване в защитените зони, както и интегриране на опазването и устойчивото ползване на биоразнообразието като част от природните ресурси. Тази мрежа се изгражда във всички страни членки на ЕС по единна и стандартизирана процедура. Държавите членки и кандидат-членки на ЕС идентифицират и предлагат списък на места (наречени още Места от значение за общността) за опазване на местообитанията (Приложение I) и видовете (Приложение II) от Директива 92/43. Този списък се изпраща в Европейската комисия за одобрение под формата на специални документи – стандартни формуляри заедно с картен, снимков материал и др.
Информацията за предложените зони се оценява от Комисията с помощта на Европейската агенция по околна среда за всеки биогеографски регион в ЕС и в конкретната страна. След това, отново за всяка страна и биогеографски регион, се провежда процедурата биогеографски семинар. На нея ЕК организира дискусия върху списъците на предложени за защита видове и местообитания, както и на местата от значение за общността, с представители на официалните органи на държавите членки, експерти и неправителствени организации, които са предлагали такива места. След провеждането на тези семинари Комисията официално оценява и приема списъка от места от значение за общността, като може да задължи съответната държава да добави нови видове, местообитания и места, ако преценката е, че те са недостатъчни или непълни. След това държавите членки са длъжни да обявят със заповеди на ресорния министър тези територии като зони под специална защита, да определят приоритети въз основа на значението им за природните местообитания и местообитанията на видовете, да определят за тях ограничителни режими. За зоните под специална защита държавите членки трябва да набележат природозащитните цели и да се приложат различни мерки, в т. ч. и планове за управление, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете природни местообитания и видове, опазвани в тях. Основно значение за опазването имат предпазните (превантивни) мерки. Те включват специфични оценки за съвместимост с предмета и целите на опазване на зоните за защита на всички планове, програми и проекти в зоните или в близост до тях (когато се прецени, че може да имат негативно въздействие върху зоната), както и предвиждането на смекчаващи въздействието мерки и компенсаторни мерки.
Изграждането на мрежата НАТУРА 2000 в България се регламентира от ЗБР, в който местата от тази мрежа се наричат “защитени зони”. То започва през 2002 г. заедно с процеса на присъединяване на страната към ЕС и приключва в основни линии през 2008 г. с одобрение на местата от Европейската Комисия, след проведен биогеографски семинар за България и Румъния през месец юни 2008 г. в гр. Сибиу, Румъния. За малка част от видовете и природните местообитания в България Европейската комисия решава, че са необходими допълнителни зони за укрепване на мрежата.
Защитените зони по двете европейски директиви, съставляващи Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България, покриват 33,8 % от площта на страната ни.
Фиг. 1 Защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Разпределението на природните местообитания от мрежата по основни типове екосистеми и природни формирования е представено в Таблица 1.
Таблица 1. Площно покритие на природните местообитания, включени в НАТУРА 2000
| Природно местообитание | ha |
|---|---|
| Крайбрежни и халофитни местообитания | 13312 |
| Крайбрежни пясъчни дюни и контенентални дюни | 1892 |
| Сладководни местообитания | 13400 |
| Умереноконтинентални храсталаци | 56667 |
| Склерофилни храсталаци | 13794 |
| Естествени и полуестествени тревни формации | 350636 |
| Преовлажнени калища, тресавища и мочурища | 2085 |
| Скални местообитания | 41732 |
| Гори | 1216898 |
Представеността на зоните от мрежата по биогеографски региони в страната е, както следва: Алпийски – 38 зони, Континентален – 285 зони и Черноморски – 46 зони.
В българската част на Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 са идентифицирани и характеризирани 90 типа природни местообитания (Таблица 2), или 38,86 % от общо 231 типа местообитания, установени и приети към настоящия момент в Европейския съюз (Приложение I на Директива 92/43/EEC). Установените в България местообитания имат характерно разпределение по основни категории и групи природни формирования. Най-голяма част от тях принадлежат към категорията “Гори” – 27, или 33,75 % от числеността на тази група в Европа. Следващи по численост са отнасящите се към категорията “Естествени и полуестествени тревни формации” – 18 броя, или 58,06 %. На трето място са местообитанията от категория “Крайбрежни и халофитни местообитания” – 12 броя, или 42,86 %. Със сравнително висока численост на национално ниво са и местообитанията от категория “Умереноконтинентални пустоши храсталаци” – 8 броя, или 66 % от тези за Европа. Останалите типове се разпределят, както следва: “Скални местообитания и пещери” – 7 броя, или 50 %; “Сладководни местообитания” - 6 броя, или 31,58 %; “Крайбрежни пясъчни дюни и континентални дюни” – 6 броя, или 28,57 %; “Преовлажнени тресавища, калища и мочурища” – 4 броя, или 33,33 % и “Склерофилни храсталаци (маторал)” – 2 броя, или 15,38 % от числеността в Европа. Представените и обобщени в Таблица 2 площи и оценки на националното покритие и представеност в зоните на местообитанията са обсъдени и приети от експертна работна група, определена със Заповед РД 860/20.11.2007 г. на министъра на околната среда и водите.
Съгласно Директивата за местообитанията (92/43) и Интерпретационния наръчник - EUR 27, определените като приоритетни типове природни местообитания (Таблица 2) в България са 27, или 30 % от общия брой на местообитанията, обект на опазване в мрежата НАТУРА 2000 в страната. Те са 36,62 % от приоритетните местообитания в Европейския съюз.
В приложенията към Директивата 92/43 са включени и 22 вида висши растения, разпространени в България – 1 вид папрат, 16 вида семенни растения и 5 вида мъхове. Около 100 находища на тези видове са включени в защитените зони от мрежата.
Животните (вкл. и някои изчезнали видове), включени в Приложение 2 на Директива 92/43, чиито местообитания се опазват в защитените зони в страната, са както следва: бозайници – 26 вида, земноводни и влечуги – 14 вида, риби – 28 вида и безгръбначни животни – 39 вида. От птиците, включени в Директива 79/409, в България са установени 133 вида (Костадинова, Граматиков 2007).
Таблица 2. Природни местообитания от Приложение 1 на ДХ в България. Приоритетните природни местообитания са отбелязани с *.
| Код | Природно местообитание | Национално покритие [ha] | Покритие от мрежата [%] | Брой зони, в които се среща |
|---|---|---|---|---|
| 1110 | Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини | 3900 | 59 | 8 |
| 1130 | Естуари | 62 | 54 | 4 |
| 1140 | Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва поркрити от морска вода | 150 | 51 | 12 |
| 1150* | Крайбрежни лагуни | 3051 | 92 | 7 |
| 1160 | Обширни плитки заливи | 10423 | 26 | 9 |
| 1170 | Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна | 889 | 86 | 9 |
| 1210 | Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси | 82 | 38 | 9 |
| 1240 | Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium | 85 | 44 | 9 |
| 1310 | Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени | 212 | 87 | 5 |
| 1340* | Континентални солени ливади | 300 | 46 | 2 |
| 1410 | Средиземноморски солени ливади | 92 | 55 | 6 |
| 1530* | Панонски солени степи и солени блата | 13175 | 31 | 13 |
| 2110 | Зараждащи се подвижни дюни | 667 | 58 | 14 |
| 2120 | Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни) | 165 | 73 | 11 |
| 2130* | Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни) | 401 | 89 | 9 |
| 2180 | Облесени дюни | 115 | 100 | 4 |
| 2190 | Влажни понижения между дюните | 19 | 67 | 5 |
| 2340* | Панонски вътрешноконтинентални дюни | 1000 | 90 | 7 |
| 3130 | Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea | 2346 | 54 | 17 |
| 3140 | Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara | 20 | 31 | 9 |
| 3150 | Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition | 11000 | 68 | 34 |
| 3160 | Естествени дистрофни езера | 150 | 44 | 5 |
| 3260 | Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion | 6000 | 60 | 36 |
| 3270 | Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. | 2105 | 45 | 25 |
| 4030 | Европейски сухи ерикоидни съобщества | 200 | 99 | 2 |
| 4060 | Алпийски и бореални ерикоидни съобщества | 46000 | 82 | 18 |
| 4070* | Храстови съобщества с Pinus mugo | 14972 | 95 | 9 |
| 4080 | Субарктични храсталаци от Salix spp. | 41 | 100 | 3 |
| 4090 | Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета | 12531 | 28 | 9 |
| 40A0* | Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества | 870 | 94 | 17 |
| 40B0 | Родопски съобщества на Potentilla fruticosa | 1 | 100 | 1 |
| 40C0* | Понто-сарматски широколистни храстчета | 2 | 91 | 5 |
| 5130 | Съобщества на Juniperus communis върху варовик | 1021 | 79 | 10 |
| 5210 | Храсталаци с Juniperus spp. | 18441 | 70 | 23 |
| 6110* | Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi | 3139 | 51 | 116 |
| 6150 | Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества | 12000 | 59 | 6 |
| 6170 | Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества | 5000 | 73 | 5 |
| 6210 | Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) | 161136 | 81 | 77 |
| 6220* | Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea | 49062 | 69 | 27 |
| 6230* | Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините | 50000 | 60 | 14 |
| 6240* | Субпанонски степни тревни съобщества | 65600 | 34 | 24 |
| 6250* | Панонски льосови степни тревни съобщества | 30176 | 30 | 33 |
| 6260* | Панонски пясъчни степи | 401 | 100 | 2 |
| 62A0 | Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества | 49306 | 85 | 37 |
| 62C0* | Понто-Сарматски степи | 3000 | 82 | 8 |
| 62D0 | Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества | 53600 | 64 | 16 |
| 6410 | Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или ¦глинести почви (Molinion caeruleae) | 380 | 100 | 6 |
| 6420 | Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion | 50 | 48 | 5 |
| 6430 | Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс | 16900 | 58 | 57 |
| 6440 | Алувиални ливади от съюза Cnidion dubii в речните долини | 400 | 28 | 3 |
| 6510 | Низинни сенокосни ливади | 4802 | 85 | 42 |
| 6520 | Планински сенокосни ливади | 47887 | 40 | 23 |
| 7140 | Преходни блата и плаващи подвижни торфища | 1265 | 76 | 11 |
| 7210* | Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от съюза Caricion davallianae | 25 | 100 | 1 |
| 7220* | Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion) | 20 | 77 | 16 |
| 7230 | Алкални блата | 2010 | 54 | 6 |
| 8110 | Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс | 28833 | 54 | 11 |
| 8120 | Сипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини | 2000 | 51 | 6 |
| 8210 | Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове | 23760 | 40 | 45 |
| 8220 | Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове | 12531 | 63 | 23 |
| 8230 | Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii | 8782 | 67 | 56 |
| 8310 | Неблагоустроени пещери | 1850 | 93 | 52 |
| 8330 | Подводни или частично подводни морски пещери | 50 | 23 | 4 |
| 9110 | Букови гори от типа Luzulo-Fagetum | 8471 | 76 | 32 |
| 9130 | Букови гори от типа Asperulo-Fagetum | 271017 | 63 | 40 |
| 9150 | Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) | 107669 | 62 | 51 |
| 9170 | Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum | 249115 | 47 | 60 |
| 9180* | Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове | 38558 | 41 | 71 |
| 91AA* | Източни гори от космат дъб | 74734 | 59 | 46 |
| 91BA | Мизийски гори от обикновена ела | 27606 | 77 | 27 |
| 91CA | Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори | 150305 | 68 | 21 |
| 91D0* | Мочурни гори | 67 | 65 | 5 |
| 91E0* | Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) | 12000 | 69 | 104 |
| 91F0 | Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) | 5871 | 89 | 48 |
| 91G0* | Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus | 71216 | 43 | 63 |
| 91H0* | Панонски гори с Quercus pubescens | 18988 | 39 | 63 |
| 91I0* | Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. | 54692 | 47 | 31 |
| 91M0 | Балкано-панонски церово-горунови гори | 753315 | 49 | 145 |
| 91S0* | Западнопонтийски букови гори | 41430 | 86 | 12 |
| 91W0 | Мизийски букови гори | 127907 | 57 | 52 |
| 91Z0 | Мизийски гори от сребролистна липа | 29022 | 50 | 72 |
| 9260 | Гори от Castanea sativa | 2824 | 71 | 5 |
| 9270 | Гръцки букови гори с Abies borisii-regis | 426 | 97 | 7 |
| 92A0 | Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba | 4442 | 45 | 31 |
| 92C0 | Гори от Platanus orientalis | 291 | 89 | 11 |
| 92D0 | Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea and Securinegion tinctoriae | 120 | 77 | 6 |
| 9410 | Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea) | 84167 | 76 | 15 |
| 9530* | Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор | 39490 | 47 | 17 |
| 9560* | Ендемични гори от Juniperus spp. | 603 | 100 | 3 |
| 95A0 | Гори от бяла и черна мура | 15400 | 100 | 9 |
Опазването на природните местообитания и видовете в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 изисква активното участие на обществото. В основата на това участие са устойчивото икономическо развитие, разумното ползване на природните ресурси в защитените зони от мрежата, възпитаването в екологично мислене и популяризирането на значението на екологичната мрежа за бъдещето ни съществуване като част системата на живота на Земята. Запазената природа е и вид капитал за развитие на успешна икономика и поминък чрез екотуризъм, екологосъобразно земеделие и животновъдство, устойчиво горско стопанство и др. То е от голямо значение за местните хора и общности, особено в региони с високо биологично разнообразие и ниска степен на индустриализация. Опазването на природата означава опазване на почвата, водите, въздуха и всички природни ресурси, от които зависи нашето бъдеще.