07Н3

H. Вътрешноконтинентални скални местообитания

Силикатни скали с хазмофитна растителност

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H3.152 Carpatho-Balkano-Rhodopide campion siliceous cliffs; PAL. CLASS.: 62.252 Carpatho-Balkano-Rhodopide campion siliceous cliffs; HD 92/43: 8220 Siliceous rocky slopes with chasmophytic vegetation.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 D2 H2 I J].

Обща характеристика. В това местообитаниe се включват отвесни или с голям наклон (между 65° и 90°) силикатни (гранит, гнайс, риолит) скални стени с пукнатини по тях. Условията за развитие на растения и други организми в пукнатините са изключително неблагоприятни, налагат строг подбор на видовете и ограничават обилието им. Температурите варират силно в денонощието и през сезоните, влажността на субстрата може да падне почти до нула или да бъде постоянно висока, инсолацията в някои случаи е много силна, в други – слаба. Растенията често са изложени на силни ветрове и отсъствие на снежна покривка. Почвена покривка реално липсва или е много слабо развита. В някои пукнатини по скалните стени се събира малко ситнозем, задържа се влага, избягва се високото слънчево греене, но условията за развитие на растения остават крайно неблагоприятни. Освен надморската височина, върху флористичния състав и структурата на скалните фитоценози оказват съществено влияние още киселинността на скалите, експозицията, наклонът, размера на пукнатините, стичане на вода или овлажняването на субстрата. Проективното покритие на растителността най-често е крайно ниско – отделни индивиди или малки групи растения отстоят на определено разстояние без контакти помежду си. Изолацията и нуждата от особена адаптивност към средата е основа за развитието на ендемизъм, но в условията на силикатните скали той е значително по-слаб, отколкото на варовик.

Силикатните скали съставят значителна част от повърхността на алпийския пояс и в по-малка степен – на горния субалпийски подпояс в Рила планина. Разпространението им в Пирин е по-ограничено, както и в другите планини на България. Като най-често срещани видове на тази група фитоценози в алпийската растителна покривка се посочват Anthemis orbelica, Potentilla haynaldiana, Saxifraga pedemontana subsp. cymosa,S.pseudosancta (= S. juniperifolia), Silene lerchenfeldiana.Макар изложението да оказва по-ограничено въздействие върху състава на разглежданата растителност, все пак двата основни вида: Silene lerchenfeldiana и Potentilla haynaldiana, предпочитат слънчевите изложения, а доминираща част от скалните разкрития имат предимно северно или са със северна съставна в изложението, по-рядко то е източно или западно и много рядко – южно. Проективното покритие на растителността варира силно – от 1 до 30 (60)%. В тези условия по-разпространени видове, освен посочените вече, са Allium melanantherum, Anthemis carpatica, Armeria alpina, Aster alpinus, Campanula rotundifolia, Cryptogramma crispa, Doronicum columnae, Gentiana frigida, Geum bulgaricum, Huperzia selago, Jovibarba heuffelii, Polytrichum juniperinum, Rhodiola rosea, Saxifraga bryoides, S. exarata, S. retusa, Sedum annuum и др. Освен типичните хазмофити, голяма част от видовете на околните по-добре развити фитоценози на алпийската растителна покривка проявяват и пионерни качества. В пукнатините, където се събира макар и съвсем малко ситнозем, а не рядко и на почти отвесните стени растат видове от околните тревни и храстови ценози: Agrostis rupestris, Avenula versicolor, Bruckenthalia spiculifolia, Carex curvula, C. kitaibeliana, Empetrum nigrum, Festuca riloensis, Hieracium alpicola, Jasione laevis subsp. orbiculata, Juncus trifidus, Juniperus sibirica, Minuartia recurva subsp. orbelica, M. stojanovii (балкански ендемит срещан у нас само в Южен Пирин), Pinus mugo, Primula minima, Ranunculus crenatus, Sesleria coerulans, Sesleria comosa, Vaccinium uliginosum и др. Силикатните скали се характеризират и с развитие на не малко мъхове: Dicranum scoparium, Mnium blittii, Polytrichastrum alpinum, Polytrichum juniperinum и др. Всички тези и други видове формират доста различни групировки, които могат да бъдат обособени в значителен брой асоциации.

При по-малка надморска височина, в долния субалпийски подпояс и в пояса на буковите гори на северни стръмни и сенчести скални стени и цепнатини се срещат Asplenium septentrionale, A. viride, Centaurea nervosa, Clenidium molluscum, Cystopteris fragilis, Distichium capilaceum, Haberlea rhodopensis, Helianthemum nummularium, Hylocomium proliferum, Hypnum triquetrum, Minuartia saxifraga, Plagiochila asplenioides, Plagiopus oederianus, Polypodium vulgare, Polytrichum juniperinum, Rosa pendulina, Scrophularia aestivalis, Selaginella helvetica, Sempervivum erythraeum, S. leucanthum и др. Голяма част от цитираните до тук видове се срещат в много от българските планини.

В Стара планина открити силикатни скали, най-често с ограничена площ, има навсякъде, но повечето са по високите билни части на планината. Изложението им е различно, видовият състав – беден. Типичните хазмофити са малко, често се срещат и видове, чието разпространение е свързано най-често със сипейни местообитания. Заедно с папратите се развиват Alchemilla asteroantha, A. jumrukczalica, A. pyrenaica, Allium carinatum, A. victorial is, Androsace obtusifolia, Asperula aristata, Campanula scheuchzeri, Centaurea kernerana, Cerastium decalvans, Galium heldreichii, Gentiana acaulis, Huperzia selago, Minuartia bulgarica, Potentilla haynaldiana, P. rupestris, Rhodiola rosea, Rhododendron myrtifolium, Satureja pilosa, Saxifraga bryoides, S. exarata,Saxifraga pseudosancta (= Saxifraga juniperifolia), Sedum album, Seseli bulgaricum, Symphyandra wanneri, Valeriana tripteris и др.

Силикатните скали на Витоша не се отличават с особена специфика, а в Родопите се развиват редки за българската флора видове като Campanula rotundifolia, Petkovia orphanidea, Seseli rhodopeum, Symphyandra wanneri и др. В по-ниските части на страната – под 1000 m надм. вис., силикатните хазмофитни съобщества са по-рядко срещани. Почти липсват в Северна България, с едно малко изключение – склоновете на базалтовите могили от Свищовско-сухиндолския разлом, които са с антропогенен произход, след добиване на базалт. По-големи площи заемат на места в Югоизточна България – Странджа, Сакар и особено в Източни Родопи. В Странджа силикатните скали имат ограничено разпространение, за тях е характерно присъствието на Stachys angustifolia, Cheilanthes persica, Saponaria stranjensis, Sempervivum leucanthum, Silene compacta, Umbilicus horizontalis, U. rupestris.В проломите на р. Арда при яз. Студен кладенец и при гр. Маджарово има високи отвеси от вулканични скали – гнайси, вулканични туфи, риолити и др., които се отличават с разнообразие на хазмофитна растителност. По-специфично е участието на Alyssoides bulgarica, Anthemis rumelica, Potentilla regis-borisii, P. rupestris, Silene lerchenfeldiana, Verbascum humile, V. roripifolium, V. rupestrе. На влажни скали ценози с високо проективно покритие понякога формира Haberlea rhodopensis, а по слънчеви и открити – Anthoxanthum aristatum, Micropyrum tenellum, Notholaena maranthae и др.

Растителността на силикатни скални местообитания е обединена в един дако-балкански съюз Silenion lerchenfeldianae (Androsacetalia vandellii, Asplenietea trichomanis), който има голям вертикален диапазон на разпространение – от основата на планините (800–1000 m надм. вис.) до 2925 m надм. вис. Флористичният състав на ценозите се променя в зависимост от надморската височина и експозицията и по-задълбочени изследвания е възможно да наложат обособяване на допълнителни синтаксони, каквито са например Asplenion septentrionalis и Hypno-Polypodion vulgaris (Asplenietalis septentrionalis, Asplenietea trichomanis), представящи хазмофитната растителност от по-малка надморска височина (първия) и богати на мъхове фитоценози по сенчести влажни скали (втория)в Централна Европа.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Във всички планини на страната, в интервала (400) 700–2925 m надм. вис.

Консервационно значение. В хазмофитните съобщества по силикатни скали се срещат много висши растения с консервационна значимост: Alchemilla asteroantha, A. jumrukczalica, Androsace obtusifolia, Aquilegia aurea, Athyrium distentifolium, Bartsia alpina, Campanula scheuchzeri, Centaurea kernerana, Cerastium decalvans, Cheilanthes persica, Clematis alpina, Draba carinthiaca, Galium heldreichii, Gentiana acaulis, G. frigida, Jovibarba heuffelii, Potentilla regis-borisii, Ranunculus incomparabilis, Rhodiola rosea, Rhododendron myrtifolium, Saponaria stranjensis, Sempervivum leucanthum, Seseli bulgaricum, S. rhodopeum, Symphyandra wanneri, Verbascum rupestrе.

Отрицателно действащи фактори. Ерозия, изветряне, замърсяване на въздуха, пряко и косвено унищожение на хазмофитната растителност в районите на големите курорти.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Основна част от находищата му са в защитени територии – национални паркове „Рила”, „Пирин”, „Централен Балкан”, природен парк „Странджа”, защитени местности в Източните Родопи, и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Разработване на синтаксономията на хазмофитната растителност в България, обособяване на редки и застрашени синтаксони и провеждане на мониторинг с цел опазването им.

Литература. Мешинев и др. 2000; Roussakova 2000.

Автори. Веска Русакова, Чавдар Гусев


Силикатни скали с хазмофитна растителност (карта на разпространението)