07G1
G. Гори
Гори от източен чинар (Platanus orientalis)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.381 Helleno-Balcanic riparian plane forests, G1.382 Hellenic slope plane woods; PAL. CLASS.: 44.711 Helleno-Balcanic riparian plane forests, 44. 712 Hellenic slope plane woods; HD 92/43: 92C0 Platanus orientalis and Liquidambar orientalis woods (Platanion orientalis); Бондев (1991): 144 Гори с преобладаване или с участие на чинар (Plataneta orientalis), на места примесени с черна елша (Alnus glutinosa).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C1 D1 E2 F2 G2 H2 L3].
Обща характеристика. В това местообитание се включват крайречни гори, доминирани от източен чинар (Platanus orientalis). Разпространението им в България е локализирано в два основни района. Единият включва находищата в Източните и Средните Родопи по долината на р. Арда и по течението на Бачковската река (от Асеновград до Бачковския манастир). Другият район обхваща долините на реките Места и Струма, на юг от Кресненското дефиле. В първия район източният чинар се среща единично или на групи, а във втория образува много по-големи и значително по-запазени съобщества.
Естественото разпространение на съобществата на чинара е свързано с поречията на реките, като достига надморска височина до 800–900 m. Почвите са алувиални и алувиално-делувиални (Colluviosols) край водни течения и водоизточници с постоянно и временно течаща вода с подпочвено и повърхностно овлажняване. Най-добри условия за развитие създават дълбоките, проветриви, богати и умерено влажни почви. Лимитиращ фактор за разпространението на чинаровите гори в страната е температурата. Възрастните дървета понасят ниските температури у нас, но младите особено пониците, страдат и често загиват.
В дървесния етаж на съобществата доминира източния чинар, като единично се срещат Alnus glutinosa, Juglans regia (вторично разпространен), Salix alba, и по-високо, по северните склонове на Беласица се появяват Castanea sativa, Fagus sylvatica и Ostrya carpinifolia.
Съобществата в планинските местности, представляват тесни ивици по долините на планинските потоци, повечето от които са с целогодишен воден отток. Склоновете на долините са с много големи наклони, като на места представляват отвесни скални стени или сипеи. На места долините се стесняват до тесни планински клисури с ширина няколко метра. Дъната на долините са запълнени с наноси носени от потоците или смъкнати от склоновете. Почвите са върху наносни материали с различни размери – от огромни каменни блокове до пясък. Повечето чинарови гори тук са в много добро състояние с прави, пълнодървесни стъбла, самоокастрени на значителна височина.
Съобществата, разположени в близост до населените места – предимно върху поройните конуси и по доловете с временно течаща вода са в неблагоприятно състояние. Поради неправилно използване (сечи и паша) гори върху потенциално добри екотопи са с влошена структура. В дървесния етаж участва Juglans regia, а в тревния преобладават нитрофилни видове Melissa officinalis, Parietaria erecta (= Parietaria officinalis), Urtica dioica.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Aegopodium podagraria, Alliaria petiolata, Allium ursinum, Alnus glutinosa, Angelica pancicii, Aremonia agrimonoides, Asplenium adiantum-nigrum, Athyrium filix-femina, Brachypodium sylvaticum, Cardamine barbaraeoides, C. bulbifera, C. graeca, C. impatiens, C. raphanifolia, Carex acutiformis, Castanea sativa, Chaerophyllum temulentum, Circaea lutetiana, Cyclamen hederifolium, Dactylorhiza cordigera, Dactylis glomerata, Dryopteris filix-mas, Euonymus latifoli us, Euphorbia amygdaloides, Euphorbia polychroma, Galium odoratum, Geranium robertianum, Hedera helix, Huetia cynapioides, Impatiens noli-tangere, Juglans regia, Lamiastrum galeobdolon, Lapsana communis, Listera ovata, Lysimachia nummularia, Melissa officinalis, Moehringia trinervia, Mycelis muralis, Ostrya carpinifolia, Platanus orientalis, Polypodium vulgare, Salvia glutinosa.
- Гъби:Макромицети – Agrocybe cylindracea, Auricularia mesenterica, Bisporella subpallida, Daedaleopsis confragosa, Ganoderma lipsiense, Hymenoscyphus imberbe, Inonotus cuticularis, I. hispidus, Lichenomphalia umbellifera, Morchella esculenta, Oxyporus populinus, Phellinus igniarius, Polyporus squamosus, Rigidoporus ulmarius; Микромицети – Apiognomonia ostryae (по Ostrya carpinifolia), A. veneta, Microsphaera platani (по Platanus orientalis), Gnomonia leptostyla (по Juglans regia), Lachnum corticale, Melampsora allii-populina, Septoria populi (по Populus nigra), M. populnea (по Populus alba и P. nigra).
- Животни: Земноводни – Rana graeca (без Източни Родопи),Влечуги – Eurotestudo hermanni, Прилепи (установени в района на Кресна чрез ултразвуков детектор) – Nyctalus noctula, Myotis emarginatus и Pipistrellus pipistrellus, Rhinolophus ferrumequinum.
Разпространение в България. Южна България – долината на р. Струма на юг от Кресненското дефиле и притоците ѝ, р. Места – на юг от с. Господинци и притоците ѝ, Източни и Средни Родопи – р. Арда и по-големите ѝ притоци, р. Въча, р. Бачковска и техни притоци и северните склонове на Беласица, където чинаровите ценози достигат до 900 m надм. вис.
Консервационно значение. Съобществата на чинара са подложени на много силен антропогенен натиск – сечи, паша и др. Високата регенеративна способност на вида е причина за запазването му в населявани от хилядолетия територии. Разположени в поройни течения и наносни конуси, съобществата имат повече защитни функции, най-често попадат във вододайни зони, защитни ивици край реки и др. В състава им участват някои редки, застрашени и защитени видове висши растения като Angelica pancicii, Cardamine barbaraeoides, C. raphanifolia, Castanea sativa, Huetia cynapioides, Medicago carstiensis, Ophioglossum vulgatum, Platanus orientalis, както и консервационно значим вид гъба – Ptychoverpa bochemica.
Отрицателно действащи фактори. Строителството на хидротехнически съоръжения, свързано с нарушение на водния отток и пресушаване на реките. Незаконните сечи от местното население и ползването на дървесина предимно за отопление, паша на селскостопански животни и пожари.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от тези гори са включени в границите на защитени територии – природен парк „Беласица”, резерватите „Тисата” и „Конгура”, защитена местност „Чинар дере”, природната забележителност „Мелнишки пирамиди” и др. Някои от най-представителните находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Законова промяна с цел спиране на незаконните сечи на чинари в селскостопанския фонд. Ограничаване строителството на хидротехнически съоръжения и осигуряване на минималния отток във водните течения.
Литература. Делков 1977; Browicz 1964.
Автор. Георги Гогушев
