07F2

F. Храстови съобщества

Високопланински ерикоидни съобщества от черен емпетрум (Empetrum nigrum) и боровинки (Vaccinium spp.)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.24 Alpigenic high mountain crowberry - heather heaths; PAL. CLASS.: 31.44 High mountain Empetrum-Vaccinium heaths; HD 92/43: 4060 Alpine and Boreal heaths.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 C2 D3 E3 F2 H3].

Обща характеристика. Empetrum nigrum e мезофилен нанофанерофит с аркто-алпийска природа и е глациален реликт в българската флора. Неговите фитоценози се срещат рядко и нямат тенденции за създаване на нови или разширяване площта на сега съществуващите. Терените са с изразено доминиращо северно изложение на стръмни до полегати скалисти склонове. Почвите са сравнително по-добре развити от тези под алпийските фитоценози на синята боровинка (Vaccinium uliginosum). Влажността им е постоянна. Заеманите площи най-често са под 100 m2, по изключение – около декар. Разпространени са главно около границата между алпийския и субалпийски пояси, в отделни случаи на височина 2200 m, поради което въздействието на силните ветрове върху биотичните и абиотични компоненти на природата е относително по-слабо от това в алпийския пояс, където са локализирани местообитанията на алпийските съобщества на синя боровинка. Но и в участъците от субалпийския пояс през зимата също рядко се установява снежна покривка и температурите са много ниски. Все пак средата е относително по-малко сурова и фитоценозите са изразено двуетажни, за разлика от едноетажните на Vaccinium uliginosum в алпийския пояс. Проективното покритие на висшите растения е по-високо, флористичният им състав е относително богат, макар и не винаги видовете в отделните съобщества да са много. Общото им проективно покритие е между 70 и 90%. Почти винаги с високо обилие в състава им участва и синята боровинка. Най-често Empetrum nigrum има изразени доминантни и едификаторни функции, а Vaccinium uliginosum е субдоминант или асектатор. Само в отделни случаи боровинката доминира. Изключително високо обилие има Cetraria islandica, а на места – и Thamnolia vermicularis. В състава на фитоценозите като правило участват и Vaccinium myrtillus (в някои участъци добре представен), Vaccinium vitis-idaea, Juniperus sibirica, по-рядко Pinus mugo,много лишеи и мъхове. От съседните тревни фитоценози навлизат Avenula versicolor, Campanula alpina, Carex curvula, Dianthus microlepis, Festuca airoides, F. riloensis, Homogyne alpina, Juncus trifidus, Primula minimа, Sesleria comosa и др. Разглежданите от Рила и Пирин съобщества на Empetrum nigrum имат сходен флористичен състав, ако се изключи по-ограниченото обилие на Cetraria islandica в пиринските и участието в някои ценози на Sesleria coerulans и пирински ендемити. Българските фитоценози на Empetrum nigrum и Vaccinium uliginosum са обособени като субасоциация на описаната в Алпите асоциация Empetro-Vaccinietum seslerietosum comosae от съюз Loiseleurio-Vaccinion.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Рила и Пирин; 2200–2700 m надм. вис.

Консервационно значение. В местообитанието се включват редки, застрашени от изчезване фитоценози и защитени видове растения (Anemone narcissiflora, Diphasium alpinum, Empetrum nigrum и др.).

Отрицателно действащи фактори. Всяка човешка дейност върху конкретните местообитания и в съседните с тях територии.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Находищата са в защитени територии – националните паркове "Пирин" и "Рила" и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг, ограничаване на антропогенното въздействие, ефективно прилагане на нормативните документи и режими за управление на националните паркове.

Литература. Бондев 1959; Ганчев 1963; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова


Високопланински ерикоидни съобщества от черен емпетрум (Empetrum nigrum) и боровинки (Vaccinium spp.) (карта на разпространението)