07F2
F. Храстови съобщества
Високопланински ерикоидни съобщества от черен емпетрум (Empetrum nigrum) и боровинки (Vaccinium spp.)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.24 Alpigenic high mountain crowberry - heather heaths; PAL. CLASS.: 31.44 High mountain Empetrum-Vaccinium heaths; HD 92/43: 4060 Alpine and Boreal heaths.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 C2 D3 E3 F2 H3].
Обща характеристика. Empetrum nigrum e мезофилен нанофанерофит с аркто-алпийска природа и е глациален реликт в българската флора. Неговите фитоценози се срещат рядко и нямат тенденции за създаване на нови или разширяване площта на сега съществуващите. Терените са с изразено доминиращо северно изложение на стръмни до полегати скалисти склонове. Почвите са сравнително по-добре развити от тези под алпийските фитоценози на синята боровинка (Vaccinium uliginosum). Влажността им е постоянна. Заеманите площи най-често са под 100 m2, по изключение – около декар. Разпространени са главно около границата между алпийския и субалпийски пояси, в отделни случаи на височина 2200 m, поради което въздействието на силните ветрове върху биотичните и абиотични компоненти на природата е относително по-слабо от това в алпийския пояс, където са локализирани местообитанията на алпийските съобщества на синя боровинка. Но и в участъците от субалпийския пояс през зимата също рядко се установява снежна покривка и температурите са много ниски. Все пак средата е относително по-малко сурова и фитоценозите са изразено двуетажни, за разлика от едноетажните на Vaccinium uliginosum в алпийския пояс. Проективното покритие на висшите растения е по-високо, флористичният им състав е относително богат, макар и не винаги видовете в отделните съобщества да са много. Общото им проективно покритие е между 70 и 90%. Почти винаги с високо обилие в състава им участва и синята боровинка. Най-често Empetrum nigrum има изразени доминантни и едификаторни функции, а Vaccinium uliginosum е субдоминант или асектатор. Само в отделни случаи боровинката доминира. Изключително високо обилие има Cetraria islandica, а на места – и Thamnolia vermicularis. В състава на фитоценозите като правило участват и Vaccinium myrtillus (в някои участъци добре представен), Vaccinium vitis-idaea, Juniperus sibirica, по-рядко Pinus mugo,много лишеи и мъхове. От съседните тревни фитоценози навлизат Avenula versicolor, Campanula alpina, Carex curvula, Dianthus microlepis, Festuca airoides, F. riloensis, Homogyne alpina, Juncus trifidus, Primula minimа, Sesleria comosa и др. Разглежданите от Рила и Пирин съобщества на Empetrum nigrum имат сходен флористичен състав, ако се изключи по-ограниченото обилие на Cetraria islandica в пиринските и участието в някои ценози на Sesleria coerulans и пирински ендемити. Българските фитоценози на Empetrum nigrum и Vaccinium uliginosum са обособени като субасоциация на описаната в Алпите асоциация Empetro-Vaccinietum seslerietosum comosae от съюз Loiseleurio-Vaccinion.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Anemone narcissiflora, Arctostaphylos uva-ursi, Avenula versicolor, Carex bulgarica, C. gracilis, C. rangiferina, Diphasium alpinum, Empetrum nigrum, Festuca airoides, F. picta, Gentiana punctata, Gentianella bulgarica, Geum bulgaricum, Homogyne alpina, Huperzia selago, Juncus trifidus, Juniperus sibirica, Sesleria comosa, Vaccinium myrtillus, V. uliginosum, V. vitis-idaea и др.; мъхове – Barbilophozia lycopodioides, Hylocomium splendens, Pleurozium schreberi, Rhytidiadelphus triquetrus.
- Лишеи: Cetraria islandica, Cladonia arbuscula, Peltigera aphthosa.
Разпространение в България. Рила и Пирин; 2200–2700 m надм. вис.
Консервационно значение. В местообитанието се включват редки, застрашени от изчезване фитоценози и защитени видове растения (Anemone narcissiflora, Diphasium alpinum, Empetrum nigrum и др.).
Отрицателно действащи фактори. Всяка човешка дейност върху конкретните местообитания и в съседните с тях територии.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Находищата са в защитени територии – националните паркове "Пирин" и "Рила" и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг, ограничаване на антропогенното въздействие, ефективно прилагане на нормативните документи и режими за управление на националните паркове.
Литература. Бондев 1959; Ганчев 1963; Roussakova 2000.
Автор. Веска Русакова
