07E1
E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи
Дунавски льосови степи
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.2C Pannonic loess steppic grasslands; PAL. CLASS.: 34.91 Pannonic loess steppic grasslands; HD 92/43: 6250 *Pannonic loess steppic grasslands; Бондев (1991): 129 Ксеротермни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischaemi), луковична ливадина (Poaeta bulbosae, Poaeta concinnae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemereta).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C3 D2 E2 F2 G2 H3 I].
Обща характеристика. Местообитанието се среща по възвишенията в северната част на Дунавската равнина, в районите с типичен (прахов) льос с дебелина от 30–50 до 100–120 m. На тези места льосовата покривка образува типични форми – „гърбици” (Оряхово, Козлодуй, Горни и Долни Цибър) и обширни льосови плата (Златията, Равнището, височините около Сомовит, Никопол, Свищов, северно от гр. Бяла). Между гр. Козлодуй и с. Горни Цибър и на други места в Северозападна България, льосовата покривка завършва на терасите на р. Дунав с отвесна, висока около 80 m и дълга 4 km стена. Льосовите степи са разпространени по заоблените била (височината на льосовите „гърбици” при с. Остров и гр. Оряхово достига до 220 m надм. вис.) и склоновете с по-малък наклон и по-слабо изразени ерозионни процеси, върху кестеняви и типични черноземи, с различна степен на деградация. Тези почви са сравнително богати, но сухи. По силно ерозиралите склонове с разкрития на варовиковата скална основа, льосовите степи преминават повече или по-малко постепенно в петрофитни степи. В зависимост от мощността на почвата и степента на ерозия могат да бъдат наблюдавани различни льосови степни ценози, доминирани предимно от житни треви. На най-богатите и слабо ерозирали почви преобладават гъстотуфести и затворени тревни съобщества с основни видове Chrysopogon gryllus (асоциация Thymo urumovii–Chrysopogonetum), Festuca valesiaca, F. rupicola и Stipa tirsa. Височината на основния тревен етаж (туфите на Chrysopogon gryllus) достига до 1,80 m, като има втори етаж от по-ниски житни (Poa spp., Festuca spp., Koeleria spp.). Най-представителни са в района на Никополското плато и височините по десния бряг на р. Вит между гр. Плевен и с. Сомовит (Корабийски вал). В състава им участват много типични степни (понто–панонски) елементи, като Astragalus dasyanthus, A. pubiflorus, Centaurea stereophylla, Crocus reticulatus, Nepeta parviflora, Salvia nutans, заедно с някои регионални ендемити – Chamaecytisus kovacevii, Stachys arenariaeformis. Под влиянието на дългогодишна и активна паша в близост до селищата, например при с. Остров, ценозите на Chrysopogon gryllus се заместват от по-пластичните, но по-бедни ценози на Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum),в чийто състав преобладават видове, които не се пасат по различни причини от селскостопанските животни – Artemisia austriaca, Eryngium campestre, Euphorbia nicaeensis, Thymus callieri subsp. urumovii, но се запазват и някои първични елементи като Astragalus austriacus. В западната част на Дунавската равнина (в района на Лом и Козлодуй) повечето от типичните понтийски степни видове изчезват. Там много специфични са отворените съобщества по стръмните льосови разкрития. В цепнатините на льоса големи туфи формират Artemisia campestris, Centaurea rumelica, Chamaecytisus supinus, Kochia prostrata, Peganum harmala и др. По льосовите „гърбища” на върха на отвесите тези ценози се затварят и в тях вече по-значително участие имат и някои житни треви като Agropyron cristatum и Stipa capillata. По-голяма част от степите върху льосовите плата са разорани в Средновековието и много малка част са се запазили, предимно на неподходящи за земеделие терени. Оцелелите степи са подложени на деградационни промени.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Adonis vernalis, A. volgensis, Agropyron cristatum, Artemisia austriaca, A. campestris, Asperula cynanchica, Astragalus austriacus, A. dasyanthus, A. onobrychis, A. ponticus, A. pubiflorus, A. vesicarius, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Centaurea rumelica, C. stereophylla, Chamaecytisus austriacus, C. kovacevii, C. supinus, Chrysopogon gryllus, Colchicum turcicum, Crambe tataria, Crocus reticulatus, Dianthus campestris subsp. roseoluteus, D. carthusianorum,D. giganteiformis subsp. kladovanus, D. pallens, Elymus elongatus, Euphorbia nicaeensis, Falcaria vulgaris, Festuca rupicola, F. valesiaca, Galium octonarium, G. verum, Koeleria macrantha, Nepeta parviflora, Nonea pulla, Peucedanum arenarium, Phlomis tuberosa, Poa angustifolia, Rindera umbellata, Salvia aethiopis, S. argentea, S. nemorosa, S. nutans, Stachys arenariaeformis, Sternbergia colchiciflora, Stipa capillata, S. tirsa, Teucrium chamaedrys, T. polium, Thymus callieri subsp. urumovii.
- Гъби: Макромицети – Agaricus arvensis, A. campestris, Agrocybe praecox, Amanita vittadinii, Bovista plumbea, Calocybe gambosa, Langermannia gigantea, Lepista saeva, Marasmius oreades, Pleurotus eryngii; Микромицети – Septoria salviae (по Salvia nemorosa), Puccinia cesatii, Sporisorium andropogonis (по Dichanthium ischaemum), Ustilago hypodytes (по Stipa capillata).
- Животни: Безгръбначни – Bradyporus dasypus;Гръбначни – Dolichophis caspius, Lacerta trilineata, Alauda arvensis, Calandrella brachydactyla, Mesocricetus newtoni, Mus spicilegus, Mustela eversmanni, Spermophilus citellus.
Разпространение в България. В Дунавската равнина – в районите на типичния (прахов) льос по височините на льосовите плата и „гърбици” в ивицата, затворена между р. Дунав на север и от юг – от линията минаваща приблизително през гр. Брусарци, с. Хайредин, гр. Бяла Слатина, гр. Плевен, гр. Левски, гр. Полски Тръмбеш, гр. Бяла, гр. Русе.
Консервационно значение. Застрашено местообитание в България, което заема сравнително малки площи и е било подложено на различни негативни въздействия.От изключителна важност е за опазване на изолираните находища на много редки, застрашени и защитени степни видове висши растения – Astragalus dasyanthus, A. pubiflorus, Centaurea rumelica, Chamaecytisus kovacevii, Stachys arenariaeformis,както и на консервационно значимия вид гъба Amanita vittadinii.
Отрицателно действащи фактори. Разораване в миналото и заменяне от обработваеми земи, активна паша, която е причина някои реликтни степни видове да изчезнат и в състава на ценозите вторично да се увеличава участието на по-подвижни, бодливи, отровни и рудерални видове. Негативно влияние имат и естествените ерозионни процеси, пожарите, залесяването с горски култури (главно Robinia pseudacacia), и по-малко – комуникационните системи – пътища, електропроводи и др.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Най-големите и представителни находища в Русенско, Никополско, Оряховско, Козлодуйско са включени в защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Изследване и мониторинг на запазените льосови степни съобщества.
Литература. Ганчев и др. 1964; Йорданов 1936; Цонев 2002.
Автор. Росен Цонев
