07C1
C. Вътрешни водоеми
Свръхсолени крайморски езера и блата
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C1.5113 Ponto-Pannonic salt lake; PAL. CLASS.: 23.113 Ponto-Pannonic salt lakes; HD 92/43: 1150 *Coastal lagoons.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C2 D3 E2 F2 G2 H2 I J L2].
Обща характеристика. Обикновено малки или средни по площ (под 1 hа), хипер- или миксохалинни, холо-, полимиктични водни тела с глинесто-тинести или песъкливи дъна и брегове. Атанасовско и Поморийско езера са единствените у нас басейни с миксо-хиперхалинен характер и по-голяма площ. Надморската височина на тези басейни е около 0–5 m. По произход биват основно от лагунен тип. Характерни са с малки дълбочини от 0,5 до 2,5 m. Отделени са от морето с по-високи или ниски пясъчни коси, през които периодично се прехвърлят морски вълни, главно през есенния и зимен период на годината, когато се наблюдава и намалена соленост. При втичане на дъждовни води през пролетта солеността също се понижава. През лятото и есента тя се увеличава поради преобладаването на изпарението над притока на води. Такива са Шабленска, Наневска, Балчишка тузли, Поморийско и Атанасовско езера и блатото Алепу. Характерни са с променяща се соленост, различна от тази на черноморските води – между 3–4 и над 100 ‰, и с големи колебания на разтворения кислород и кислородното насищане (от 20 до 120%). Бреговете и по-голяма част от водното огледало обрастват с полупотопена висша водна растителност. Сукцесионна фаза – еутрофни, полимиктични, силно изплитняващи, с дълбочина 0,5–2,5 m, в някои случаи обезводняващи се басейни с бедни макрозообентосни съобщества. Беден качествено, но с високи количествени максимуми зоопланктон, в който преобладават бенто-планктонни елементи с ракообразен характер.
Характеризиращи таксони.
- Растения: Водорасли – Cryptophita: Cryptomonas spp., Chroomonas acuta; Bacillariophyta: Navicula spp., Dunalliella papura (чест доминант през есенните месеци); Висши растения – Bolboschoenus maritimus, Phragmites australis, Ruppia maritima, Typha latifolia, Zostera marina.
- Животни: Полихетни червеи – Nephtys spp; Ракообразни – Arctodiaptomus salinus, Euritemora velox, Paracartia latisetoza, Palemon elegans, Crangon spp., Idotea baltica, Paramisis spp. Насекомни ларви, характерни за висока соленост (60–90‰) – Chir unomus valkanovi, Halocladius mediterraneus, които могат да достигат до 90% от общата численост на бентосните организми. Птици – Himantopus himantopus, Recurvirosta avosetta, Sterna sandvicensis.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, главно в североизточната и югоизточната части; северно от градовете Варна (Шабленска, Наневска, Балчишка тузли) и Бургас (Атанасовско и Поморийско езера, Алепу).
Консервационно значение. Местообитанието е важно за редица водни безгръбначни животни с малоазийско разпространение и единични находища у нас. Има изключително голямо значение за опазването на десетки видове птици с висок консервационен статус. Свръхсолените езера са използвани като трофична база и място за гнездене, зимуване или почивка от мигриращи по Виа Понтика редки и застрашени видове птици. Тук е единствената гнездова колония на гривестата рибарка и това е най-североизточната колония на вида. Прилепното съобщество на Поморийското и Атанасовското езеро се характеризира със сравнително постоянен видов състав през летния и есенния периоди, когато тук се изхранват местни и мигриращи групи от прилепи: Myotis daubentonii, Nyctalus noctula, Pipistrellus pipistrellus, P. nathusii, Eptesicus serotinus.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, селскостопанска дейност (разораване, торене и други агротехники в околни селскостопански земи), вток на биогенни елементи, стимулиращи развитие на фитопланктон и предизвикващи “цъфтежи”. Урбанизация – строеж и експлоатация на курортни комплекси, санаториуми, както в случая с Балчишка тузла, възможност за заустване на непречистени отпадъчни води от курортните комплекси и намаляване на солеността като следствие от втичането на такива води.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Част от местообитанието е в защитени територии – поддържан резерват “Атанасовско езеро”, защитена местност “Тауклиман” – Наневска тузла, защитена местност “Поморийско езеро” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Някои от водоемите (например Балчишка тузла и Поморийско езеро) са под защита и поради значението им като източник на лечебна кал за балнеолечение и рехабилитация.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Ефективен контрол върху строителните дейности, въвеждане на буферни зони за възпрепятстване на втока на биогенни елементи от селскостопанска дейност. Контрол върху количествата и използването на анаеробните седименти за лечебни цели в медицински заведения (както при Балчишката тузла). Възстановяване на прекъснатите връзки с морето там, където се налага. Осигуряване на приток на морски води за Балчишката тузла през изградената дига, отделяща басейна от морето и осигуряване на обмен между отделените с дига североизточна и югозападна части на басейна.
Литература. Иванов и др. 1964; Golemanski & Naidenov 1998.
Автори. Димитър Кожухаров, Йордан Узунов, Васил Василев
