07B2
B. Крайбрежни местообитания
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: B2.13 Gravel beach communities of the Mediterranean region; PAL. CLASS.: 17.23 Tethyan gravel beach communities; HD 92/43: 1210 Annual vegetation of drift lines.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C3 D3 E2 F1 G2 H2 J].
Обща характеристика. Местообитания, формирани на места с абразивен бряг, където морето (особено през зимата) разрушава намиращите се в непосредствена близост до прибоя скални или льосови откоси (стени) или където има свлачища и срутища. Така се натрупва наносен материал (дрифт) – различни по големина на фракциите чакъли, мидени черупки, изхвърлени от вълните водорасли. Поради наличието на много гниещи растителни и животински останки тези наноси са богати на азот. Най-често са почти лишени от растителност, но на места, върху тези плажове се развиват ценози на едногодишни или едногодишни и многогодишни растителни видове, най-често от клас Cakiletea maritimaе,а понякога възникват и полурудерални и нитрофилни ценози. Те са отворени и обикновено са с много ниско проективно покритие. Най-често се срещат Argusia sibirica, Crambe maritima, Euphorbia peplis, Salsola ruthenica.В района на с. Дуранкулак, гр. Шабла и с. Крапец на места абразивния бряг е льосов (до 10 m висок) и се формира широка около 5–6 m контактна зона с много ситна фракция, богата на мидени черупки и водорасли. Този субстрат е най-подходящ за нитрофилна растителност, защото е по-богат на хранителни вещества. По на юг, в клифовия бряг между н. Шабла и гр. Каварна, висок до 60 m и изграден от по-устойчиви неогенски варовици, се формират тесни плажове с по-едра фракция на чакъла и почти лишени от растителност. В районите на гр. Балчик, с. Кранево, гр. Варна и н. Галата, до устието на р. Камчия има повече или по-малки активни свлачища и срутища, поради меките сарматски мергели и варовици. В абразивната зона може да се наблюдава най-често тясна ивица, която е с по-ситна фракция на чакъла. Подобен е брегът и в района между с. Шкорпиловци и н. Емине – Източна Стара планина, но на места от по-твърдите палеогенски и кредни седименти се откъртват големи блокове. Брегът на юг от гр. Бургас е силно разчленен, вкл. на Странджанското крайбрежие. Скалите са седиментно-вулканогенни и ефузивни. Има множество малки заливчета с чакълести плажове със средна по размери фракция, които са почти лишени от растителност.
Характеризиращи таксони.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, предимно в участъците с. Дуранкулак – гр. Шабла – н. Калиакра – гр. Балчик, с. Кранево – гр. Варна, южно от н. Галата, с. Шкорпиловци – гр. Бяла – гр. Обзор – н. Емине, гр. Бургас – гр. Созопол – гр. Приморско – гр. Царево – с. Резово.
Консервационно значение. На чакълестите плажове се срещат някои редки или защитени растения, като Argusia sibirica и Eryngium maritimum.
Отрицателно действащи фактори. Интензивно развитие на морския туризъм, застрояване, деградация и замърсяване на плажната ивица и крайбрежните скали. Незаконна реституция на крайбрежната скална ивица, абразивната дейност на морето и активните свлачища и срутища.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии – защитени местности „Дуранкулашко езеро” и „Шабленско езеро”, резерват „Ропотамо”, природен парк „Странджа”. Част от находищата са и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на застрояването на плажове по Черноморието, намаляване на туристическия натиск.
Литература. Цонев 2005б.
Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев