07A3

A. Морски местообитания

Инфралиторални скали и други твърди субстрати

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: A3. Infralittoral rock and other hard substrata; Pal. class.: 11.24 Sublittoral rocky seabeds and kelp forests; HD 92/43: 1170 Reefs.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 D2 E2 G1 H1].

Обща характеристика. Местообитанието обхваща масивното скално дъно, скалните блокове и камъни в плитката сублиторална зона на дълбочина между 0,5–1 m и 20–25 m и типично поддържа съобщества от фотофилни кафяви, червени и зелени макроводорасли и/или обрастваща фауна. Местообитанието е представено от разнообразни подтипове. Фитоценозите, доминирани от кафяви водорасли от род Cystoseira, обитават чисти води, с висока прозрачност. Съобществата на червеното водорасло Corallina officinalis са типични за горния хоризонт на инфралиторала и с висока прозрачност на водите. Меките варовикови и мергелни скали се обитават от мидите-каменопробивачи Pholas dactylus, Petricola lithophaga и Barnea candida. Мидени банки от Ostrea edulis върху скално дъно са друг характерен подтип на местообитанието. Фациес с гъсти обрастванияот Mytilus galloprovincialis е характерен за райони с високи равнища на органичен вток и понижена прозрачност. M. galloprovincialis е конкурентен доминант по отношение на заеманото пространство и е способен да измества други видове, като обраства върху тях. Видът е активен филтратор, хранещ се с бактерии, фитопланктон, детрит и разтворено органично вещество. Освобождаването на половите продукти от черната мида внася значителни количества органичен въглерод в пелагиала, а яйцата и ларвите са важен хранителен източник за зоопланктона и личинките на някои видове риби. Разнообразна водораслова флора от зелени (Enteromorpha intestinalis, Ulva rigida, Briopsis plumosa, Cladophora vagabunda) и червени водорасли (Ceramium rubrum, Porphyra leucosticta) е често срещана между черните миди или обраснала върху тях.

Рядко се среща фитофагът хитон (Lepidochitona cinerea). Други фитофаги са полихетите (Platynereis dumerilii, Perinereis cultrifera) и охлювът Gibbula divaricata. Морските гъби Halichondria panicea, Dysidea fragilis и Petrosia dura, прикрепени епилитно и епизоидно върху черните миди, съставляват важен компонент на съобществото. Характерни обитатели на скалното дъно са малката черна мида (Mytilaster lineatus), обикновената актиния(Actinia equina) и морският жълъд (Balanus improvises), както и епибионтите, колонизиращи повърхността на черната мида – хидрозоите Obelia spp, Campanularia spp., бриозоите Membranipora membranacea и Lepralia pallasiana и колониалната асцидия (Botryllus schlosseri). Характерни върху скалите са някои тръбести многочетинести червеи от сем. Serpulidae – Pomatoceros triqueter, Janua pagenstecheri ичуждоземния Ficopomatus enigmaticus. Обичайни обитатели са десетокраките криви раци и инвазивният вид рапана (Rapana venosa).

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Шелфовата зона на цялото българско Черноморско крайбрежие, на дълбочина 0,5–25 m.

Консервационно значение. Срещат се видове, включени в Приложенията на ЗБР и в "Червена книга на Черно море" (1999): Aidablennius sphinx, Chromogobius quadrivittatus , Coryphoblennius galerita, Cystoseira barbata, C. crinita, Dictiota dichotoma, Diplodus annularis, Eriphia verrucosa, Gobius cobitis, Halichondria panicea, Mesogobius batrachocephalus, Neogobius ratan, Ostrea edulis,Pachygrapsus marmoratus, Pilumnus hirtellus,Salaria pavo, Scorpaena porcus, Symphodus ocellatus, S. tinca, Syngnatus tenuirostris, Xantho poressa.

Отрицателно действащи фактори. Заплаха за местообитанието представляват индустриалното и битовото химично замърсяване на крайбрежните води и замърсяването с твърди отпадъци. Изграждането на брегозащитни и туристически съоръжения в крайбрежната зона (буни, яхтени пристанища и др.) води до промени в хидрологичния и хидрохимичния режими и влошаване качеството на местообитанието. Потенциална заплаха представляват и петролните разливи. Местообитанието е повлияно от навлизането и масовото развитие на инвазивния вид Rapana venosa в края на 50-те години на миналия век и въпреки промишленото му експлоатиране през последните десетилетия той остава съществен фактор в екосистемата.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР, а част от неговите находища са включени в резерват “Калиакра” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Опазването на местообитанието изисква включването му в екологична мрежа от защитени морски акватории, разработване на планове за управление на защитените акватории, засилване на изследователската дейност за установяване на промените в заеманата площ и фрагментацията на местообитанието, наблюдение на състоянието, състава и структурата на организмовите съобщества, определяне и периодично актуализиране на консервационното значение на характерните видове, съгласно съвременните категории и критерии на IUCN.

Литература. Георгиев 1964; Димитрова-Конаклиева 2000; Живков и др. 2005; Карапеткова, Живков 2006; Киселева 1981; Маринов 1990; Стоянов и др. 1963; Palazov & Stanchev 2006; Sivkov & Sivkova 2004; Vassilev & Pehlivanov 2005.

Автори. Валентина Тодорова, Марина Панайотова


Инфралиторални скали и други твърди субстрати (карта на разпространението)