През последните десетиления, белязани от тревогата и загрижеността на обществото за опазване и съхранение на дивата природа, в публичното пространство многократно се изтъква факта, че Бългрия е сред най-богатите на биологично разнообразие държави в Европа. За широката аудитория обаче, в повечето случаи, този факт си остава само абстрактна фраза. Мнозинството от съотечествениците ни познават само малка част от това богатство и дори не могат да си представят неговото многообразие. За това, когато изискванията за опазване на биологичното разнообразие налагат ограничителни условия пред определени несъвместими с тях дейности и инвестиционни намерения, се достига до противопоставяне, което в голяма степен се дължи на ниска информираност по тези въпроси.
Днес разполагаме с необходимата информация и възможностти да онагледим за широката публика значимостта на отделните части на страната ни за опазване на редки и застрашени видове и хабитати, без проблемът да се примитивизира.
За целта информацията за разпространението на целевите обекти от Червената книга, 1095 вида растения, гъби и животни и 166 природни местообитания, е обединена в три карти. В тях за всеки UTM квадрат, 10 х 10 km, са показани броя на целевите обекти, като колкото по-интензивно е оцветен един UTM квадрат, толкова по-важен е той за съхраняване на природата. Същевременно не трябва да се забравя, че ако определени видове или природни местообитания не са посочени за даден район в настоящата Червена книга, това не е гаранция, че те не се срещат на съответната територия.
За правилното възприемане и интерпретиране на тези карти обаче, е необходимо да се познават и отчитат използваните подходи при тяхното съставяне.
Основният подход по отношение на съвременните находища, при съставяне на картата за разпространението на растенията и гъбите, се състои в отразяването само на тези находища, за които авторите са имали сигурни данни от последните 10 години (Фиг. 1). В действителност често разпространението на тези видове е по-широко, което е посочено и в текстовете на видовите статии. Ако бъде отразено на картата и това тяхно разпространение, то броя на целевите видове в отделните квадрати значително ще се увеличи.
Фиг. 1. Карта на разпространението по UTM 10 km грид на видовете растения и гъби от Червената книга на Република България.
При животните, поради големите възможностти за разселване и естествените циклични изменения в числеността на техните популации е използван по-различен подход. Присъствието в квадратите на целевите видове е отразено както в случаите, когато видът е установяван със сигурност на тази територия през последните години, така и когато има само по-стари данни за неговото присъствие, но там продължават да са налице благоприятни условия за вида и няма бариери за заселване на въпросната територия с екземпляри от заети съседни територии (Фиг. 2).
Фиг. 2. Карта на разпространението по UTM 10 km грид на видовете животни от Червената гнига на Република България.
При природните местообитания е следван моделът на доказаните находища чрез теренни проучвания през последните 10 години или при използване на верифицирани данни от лесоустроиствените планове, основно при по-широко разпространените горски хабитати (Фиг. 3).
Фиг. 3. Карта на разпространението по UTM 10 km грид на природните местообитания от Червената гнига на Република България.
И при трите карти трябва да се отчита фактът, че дори и едно точково находище, което е с много малка площ в сравнение 100-те km2 на UTM квадрата, е основание за съответното оцветяване на целия квадрат. Ако това не се помни, може да се достигне до невярната представа, че на територията на страната няма и един квадратен метър, който да не е зает от целеви вид или природно местообитание. За да покажем една картина, която е по-близка до реалностите, на Фиг. 4 са показани и силно повлияните от антропогенно присъствие територии –населени места, индустриални зони, открити рудници, кариери, обработваеми земи (без тези с трайни насаждения). Дори при този мащаб на картата ясно се демонстрира каква голяма част от територията на страната е заета преимуществено от човека и в нея природните местообитания са напълно унищожени или силно деградирали.
Фиг. 4. Карта на разпространението по UTM 10 km грид на природните местообитания от Червената гнига на Република България, като в бяло са показани силно повлияните от антропогенното въздействие територии.
Приложените карти показват и следните особенности в рапространението на целевите видове и природни местообитания:
1. Над 90% от UTM квадратите са заети от целеви видове животни, като основните концентрации от целевите видове животни са свързани с влажните зони – Черноморското крайбрежие, поречието на р. Дунав и големите реки, както и стоящите водоеми, езера, блата и язовири. От една страна това се предопределя от факта, че във влажните зони е концентрирана основната част от биологичното разнообразие в страната, особенно при такива консервационно значими и многобройни групи като птиците, а от друга от факта, че влажните зони и техните обитатели са под изключително силен антропогенен натиск, който често застрашава съществуването на свързаните с влажните зони диви видове.
2. Над 60% от UTM квадратите са заети от целеви видове растения и гъби, като основната част от целевите видове растения и гъби са свързани с планинските и високопланински части на страната и Черноморското крайбрежие. Това се дължи на унищожаването на голяма част от местообитанията на видовете в ниските части на страната при построяване на селища, пътища, индустриални зони, регулиране на речните корита, пресушаване на влажни зони и не на последно място превръщането им в обработваеми земи, трайни насаждения и горски култури. Същевременно високопланинските части, Черноморското крайбрежие и районите със суб-медитеранско влияние са значими резервоари на редки за страната видове и за ендемични видове, често представени с изолирани и малки по площ находища, силно уязвими от антропогенно въздействие.
3. Природните местообитания, въпреки че са най-малобройни като целеви обекти, в сравнение с групите на животните и растенията, имат голяма плътност на покритие на територията на страната – само 9 квадрата са без покритие, като 4 от тях са с непълни размери, поради попадането им в клина на грида. Това почти 100 % покритие се дължи на факта, че част от растителни видове, които сами по себе си не са застрашени от изчезване, формират природни местообитания с висока консервационна стойност. От друга, дори в равнинните, в хълмистите и в предпланински части на страната са останали изолирани фрагменти от природни местообитания, често свързани с непригодните за земеделие и горско стопанство територии, но които са уязвими от антропогенната преса. Не на последно място, площите заети от целеви хабитати са над 15% от територията на страната, като само целевите горски хабитати са над 12 000 km2.
4. Комбинацията от трите карти за целевите обекти (растенията и гъби, животни и природни местообитания) показва, че концентрацията в отделни квадрати може да надмине 100 целеви обекта, а в голяма част от страната е над 40 целеви обекта на UTM квадрат.
Предоставената информация в тази глава може да се използва и при първите стъпки в един изключително важен алгоритъм – този, които се прилага при търсенето и предварителната преценка на територии за реализиране на нови инвестиционни намерения – от териториите за разрастване на населенните места развитието на пътната инфраструктура и промишлени обекти, до площите за туристически комплекси, ски писти, голф игрища, ветрогенераторни и фотоволтаични паркове. За съжаление тези първи стъпки и до сега често се правят преди да се потърси компетентна експертиза по въпросите свързани с биологичното разнообразие. Предоставяната тук информация ни най-малко не намалява необходимостта от конкретна експертиза, но се надяваме да допринесе за по-доброто разбиране на нейната необходимост от обществото – от отделния гражданин на републиката, до държавните служители, представителите на местната, изпълнителната и законодателната власт.
От тази гледна точка, колкото по-интензивно е оцветен един UTM квадрат, толкова по-проблемен е той за развитие на нови инвестиционни намерения свързани със неблагоприятни въздействия върху околната среда и толкова е по-примамлив да е в близост до обекти, които са свързани с туризма и особенно за тези, в които ще се развива познававателен туризъм.
Надяваме се, че тази най-първа ориентация може да породи интерес в читателя да научи нещо повече за тези видове и хабитати от родния му край, с които е принуден да се съобразява или които с гордост да показва на децата си, в зависимост от гледната му точка, и да се задълбочи в страниците на Червената книга.