06H2

H. Вътрешноконтинентални скални местообитания

Планински варовикови сипеи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H2.45 Rhodopide calcareous screes; PAL. CLASS.: 61.25 Rhodopide calcareous screes; HD 92/43: 8120 Calcareous and calk schist screes of the montane to alpine levels (Thlaspietea rotundifolii).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C1 D1 E1 F1 G1 H2 I J L1].

Обща характеристика. Това местообитание е разпространено главно в Пирин и Родопите, по-рядко в Стара планина и съвсем ограничено в Рила и някои други планински масиви. Северният дял на Пирин е богат на варовикови сипеи. Те са предимно по склоновете на глациалните речни долини в субалпийския пояс и в глациалните циркуси с голяма надморска височина в алпийския пояс. Почвообразуващият субстрат е мрамор или богати на варовик шисти, което води до известни различия в характеристиките на отделните местообитания. С това и с динамичния стадий на отделните групировки от растения се обяснява обособяването в тези места на три локални асоциации: Papveri degenii-Armerietum alpinae (разделена на две субасоциации) и Veronico kellereri-Silenetum prostratae са отнесени към локален за Пирин съюз Veronico-Papaverion degenii, докато третата асоциация – Bromo lacmonices-Geranietum macrorrhizi, е включена в съюза Silenion marginatae.

Пионерната асоциация Papveri degenii-Armerietum alpinae се среща между 2200 и 2700 m надм. вис. на склонове с наклон от 25 до 45°, рядко в почти заравнени участъци (5–10°). Изложението е предимно северно или североизточно, по-рядко – западно или югозападно. Субстратът е формиран от скални късове, най-често с размер 10–20 cm в диаметър, размесени с по-дребни отломки, между които се натрупва ситнозем. Той задържа добре водата, която на места извира по склоновете, постъпва от топящия се сняг или фирн, тъй като в повечето случаи сипеите се намират в места, подходящи за формиране на дебела снежна покривка. В резултат на това местообитанията се отличават с добро овлажняване. Често се наблюдават ерозионни процеси. В тази среда се развиват растения от различни екологични групи, включително хазмофити, хионофилни, хекистотермни видове от алпийските фитоценози, което води до различия във флористичния състав на съобществата, обилието на видовете и общото проективно покритие, което варира от 25 до 75%. По-разпространени видове са: Arenaria biflora, Armeria alpina, Doronicum columnae, Draba scardica,Galium demissum subsp. stojanovii, Myosotis alpestris, Papaver degenii, Saxifraga adscendens subsp. discolor, S. androsacea, S. exarata subsp. pirinica, S. oppositifolia, Sedum atratum, Silene pusilla, Veronica kellererii, Ditrichum flexicaule, Hymenostylium recurvirostrum, Leskea polycarpa и др. Различията в размера на доминиращите скални късове и стадият в еволюцията на почвите и растителността са в основата на обособяване на две субасоциации. Първата е типична – на стръмни склонове с по-едър скелетен материал и по-малко ситнозем, предимно на по-сенчести изложения, респективно – с по-бавни еволюционни процеси, с участие на голяма част от цитираните видове. Фитоценозите от втората субасоциация заемат участъци, които получават повече слънчева радиация, почвообразувателните процеси протичат по-бързо, макар че надморската височина е голяма. Диференциални видове са Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, Dianthus microlepis, Festuca riloensis, Pedicularis orthantha, по-често се срещат Cerastium alpinum subsp. lanatum, Poa alpina. На мраморни нестабилни сипеи в алпийския пояс на Пирин (в редки случаи се срещат и по-ниско, до 2200 m) се формират фитоценози и от асоциация Veronico kellereri-Silenetum prostratae. Сипеите са изградени от различни по размер скални отломки, включително с диаметър до 1 m. Заемат слънчеви участъци с голям наклон – до 45°. Площта на отделните фитоценози е много ограничена, предимно между 50–100 m2. Флористичният състав не е много богат. Доминира главно типичният за сипеи вид Silene vulgaris subsp. prostrata с участието и на Arabis ferdinandi-coburgi, Armeria alpina, Doronicum columnae, Euphrasia salisburgensis,Galium demissum subsp. stojanovii, Linum capitatum, Myosotis alpestris, M. suaveolens, Senecio rupestris, Veronica kellererii. На подвижни или отчасти закрепени сипеи от различни по размер късове мрамор с наклон под 40°, главно в интервала между 1800 и 2000 m надм. вис., се срещат фитоценози, доминирани от Geranium macrorrhizum. Останалите видове с по-ограничeно разпространение и обилие са: Bromus lacmonicus, Lamium garganicum, Melica ciliata, Moehringia pendula, Teucrium chamaedrys, Thalictrum minus subsp. olympicum, Tortula intermedia и др. Сукцесията води към Anthyllo-Seslerion klasterskii.

Сипей от разглеждания тип местообитание е находище на реликтния вид Rheum rhaponticum и се намира на склона с южно изложение над Кирилова поляна в Рила. Растенията на този сипей често са отнасяни от поройни водни потоци и срутвания на нови скални маси и числеността на видовете силно намалява.

Много рядко, на незначителни площи само в Славянка, Пирин и Родопите между 1000 и 2000 m надм. вис. доминиращ вид (по-често срещан като асектатор) върху варовикови сипеи е редкият за българската флора балкански ендемит Sideritis scardica (пирински чай). Местообитанията са сухи, туфите на пиринския чай са разпръснати сред други тревисти видове. Срещат се и на варовикови скали.

Персийската морина (Morina persica) е друг рядък вид в българската флора, който доминира на малки площи в ниските планини от Знеполски район, в Южен Пирин и Средните Родопи до 2000 m надм. вис. Характерен е повече за варовикови скални разкрития, отколкото за сипеи.

Съобществата, формирани на варовикови сипеи, са от клас Thlaspietea rotundifolii и разред Thlaspietalia rotundifolii. Синтаксономията им на ниво асоциация у нас не е разработена докрай.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Във всички планини в България, главно във високите.

Консервационно значение. Много редки фитоценози и видове, защитени от закона: Alyssum stribrnyi, Arenaria pirinica, Brassica jordanoffii, Campanula cochlearifolia, Centranthus kellereri, Minuartia rhodopaea, Rheum rhaponticum Silene vulgaris subsp. prostrata, Thymus perinicus, Viola orbelica и др..Развитие на локални синтаксони.

Отрицателно действащи фактори. Пашата, постъпването на нов изветрителен материал от скалите над сипеите (срутищни процеси), денудационните и интензивни ерозионни процеси и др. На места подвижността на субстрата унищожава част от растителността или цялата растителна покривка, негативно влияят лавините. Навлизането на туристическата индустрия и в защитени територии води не само до индиректно, но и до пряко унищожаване на сипеите, дори във високите части на планините.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от планинските варовикови сипеи попадат в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 и други защитени територии.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Забрана на паша на домашни животни, подробно проучване на спецификите и разпространението на местообитанието, определяне на приоритетни локалитети и мониторинг.

Литература. Mucina et al. 1990; Roussakova 2000; Simon 1958.

Автор. Веска Русакова


Планински варовикови сипеи (карта на разпространението)