06G1

G. Гори

Върбово-тополови галерии в Южна България

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.3155 Rhodopide Mediterranean poplar galleries; PAL. CLASS.: 44.6155 Rhodopide Mediterranean poplar galleries; HD 92/43: 92A0 Salix alba and Populus alba galleries; Бондев (1991): 143 Гори от черна елша (Alneta glutinosae), върби (предимно Saliceta albae, Saliceta fragilis) и тополи (Populeta nigrae, Populeta albae) на места в съчетание с изкуствени тополови насаждения и с хигрофитни тревни формации (в Южна България).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C1 D2 E2 F1 G1 H1 I J L2].

Обща характеристика. Крайречни гори, срещащи се в равнините и низините с преходно-континентален климат в Южна България. Заемат тесни ивици от поречията на по-големите реки (Марица, Тунджа, Струма, Места и др.) и техните притоци. Развиват се върху богати алувиални (наносни) почви (Fluvisols). Характерни са периодични пролетни заливания с различна продължителност. Основни едификатори са бялата (Populus alba), черната топола (P. nigra), бялата (Salix alba) и трошливата върба (S. fragilis). Срещат се също черна елша (Alnus glutinosa), по-рядко полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), източен чинар (Platanus orientalis) и летен дъб (Quercus robur). Характерно е и присъствието на увивни растения – хмел (Humulus lupulus), повети (Clematis vitalba, C. viticella), бръшлян (Hedera helix), къпини (Rubus spp.), гръцки гърбач (Periploca graeca), обикновено чадърче (Calystegia sepium),горска лоза (Vitis sylvestris). Местообитанието в повечето случаи е подложено на антропогенен натиск в резултат от създаване на високопродуктивни хибридни тополови култури. В тревно-храстовия етаж обликът се определя от голям брой подвижни видове и антропофити, като Aegopodium podagraria, Aristolochia clematitis, Berula erecta, Bidens tripartita, Bromus sterilis, Chelidonium majus, Galium aparine, Heracleum ternatum,Parietaria erecta (= Parietaria officinalis), Solanum dulcamara, Urtica dioica и др. Върбово-тополовите галерии в Южна България се отличават от крайречните върбово-тополови гори в Северна България по наличието на повече видове с южен произход като Bryonia alba, Clematis flammula, C. viticella, Parietaria erecta, Periploca graeca, Platanus orientalis, Salix xant hicola, Tamarix tetrandra и др.

В синтаксономично отношение върбово-тополовите галерии се отнасят към клас Populetea albae, разред Populetalia albae и съюзите Populion albae и Salicion albae.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В най-южните части на страната, но най-вече край реките Марица, Струма, Места и Тунджа и техните притоци, от 50 до 200 m надм. вис.

Консервационно значение. Рядко разпространени фитоценози с участие на висши растения с природозащитен статус – Platanus orientalis, Salix xant hicola, Samolus valerandi, Saponaria stranjensis, Satureja pilosa, Sedum grisebachii, Stachys thracica и др., както и консервационно значими видове гъби – Phellinus pilatii, Ptychoverpa bohemica.

Отрицателно действащи фактори. Залесяване с екзоти и култивари, сечи, изхвърляне на отпадъци и замърсяване на водите. Инвазия на нетипични видове (Acer negundo, Amorpha fruticosa и др.), паразитизъм (бял и черен имел). Селскостопанската дейност – превръщането на крайречните гори в обработваеми площи, паша. Корекции и прочистване на речните корита.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Едно от находищата му се намира в защитена местност „Рупите”. Части от местообитанието са в защитени зони от Европейската екологичната мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на детайлни фитоценотични проучвания, разширяване на границите на защитени територии с цел включване находища на местообитанието. Разработване на горско-типологична схема за по-ефективно и природосъобразно стопанисване. Картиране и мониторинг на местообитанията.

Литература. Бондев 1991.

Автори. Мариус Димитров, Александър Ташев


Върбово-тополови галерии в Южна България (карта на разпространението)