06G1
G. Гори
Върбово-тополови галерии в Южна България
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.3155 Rhodopide Mediterranean poplar galleries; PAL. CLASS.: 44.6155 Rhodopide Mediterranean poplar galleries; HD 92/43: 92A0 Salix alba and Populus alba galleries; Бондев (1991): 143 Гори от черна елша (Alneta glutinosae), върби (предимно Saliceta albae, Saliceta fragilis) и тополи (Populeta nigrae, Populeta albae) на места в съчетание с изкуствени тополови насаждения и с хигрофитни тревни формации (в Южна България).
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C1 D2 E2 F1 G1 H1 I J L2].
Обща характеристика. Крайречни гори, срещащи се в равнините и низините с преходно-континентален климат в Южна България. Заемат тесни ивици от поречията на по-големите реки (Марица, Тунджа, Струма, Места и др.) и техните притоци. Развиват се върху богати алувиални (наносни) почви (Fluvisols). Характерни са периодични пролетни заливания с различна продължителност. Основни едификатори са бялата (Populus alba), черната топола (P. nigra), бялата (Salix alba) и трошливата върба (S. fragilis). Срещат се също черна елша (Alnus glutinosa), по-рядко полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), източен чинар (Platanus orientalis) и летен дъб (Quercus robur). Характерно е и присъствието на увивни растения – хмел (Humulus lupulus), повети (Clematis vitalba, C. viticella), бръшлян (Hedera helix), къпини (Rubus spp.), гръцки гърбач (Periploca graeca), обикновено чадърче (Calystegia sepium),горска лоза (Vitis sylvestris). Местообитанието в повечето случаи е подложено на антропогенен натиск в резултат от създаване на високопродуктивни хибридни тополови култури. В тревно-храстовия етаж обликът се определя от голям брой подвижни видове и антропофити, като Aegopodium podagraria, Aristolochia clematitis, Berula erecta, Bidens tripartita, Bromus sterilis, Chelidonium majus, Galium aparine, Heracleum ternatum,Parietaria erecta (= Parietaria officinalis), Solanum dulcamara, Urtica dioica и др. Върбово-тополовите галерии в Южна България се отличават от крайречните върбово-тополови гори в Северна България по наличието на повече видове с южен произход като Bryonia alba, Clematis flammula, C. viticella, Parietaria erecta, Periploca graeca, Platanus orientalis, Salix xant hicola, Tamarix tetrandra и др.
В синтаксономично отношение върбово-тополовите галерии се отнасят към клас Populetea albae, разред Populetalia albae и съюзите Populion albae и Salicion albae.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Aegopodium podagraria, Alnus glutinosa, Aristolochia clematitis, Berula erecta, Bidens tripartita, Brachypodium sylvaticum, Bromus sterilis, Bryonia alba, Calystegia sepium, Chelidonium majus, C lematis viticella, Cornus sanguinea, Galium aparine, Heracleum ternatum, Humulus lupulus, Lycopus europaeus, Lysimachia nummularia, Lythrum salicaria, Mentha aquatica, Parietaria erecta, Periploca graeca, Phragmites australis, Platanus orientalis, Populus alba, P. nigra, Prunella vulgaris, Pulicaria dysenterica, Rubia tinctorum, Rubus spp., Salix alba, S. fragilis, S. xanthicola, Solanum dulcamara, Tamarix ramosissima, T. tetrandra, Typha latifolia, Ulmus minor и др.
- Гъби: Макромицети – Auricularia mesenterica, Agrocybe cylindracea, Coriolopsis trogii, Ganoderma lipsiense, Coprinus disseminatus, Lactarius controversus, Laetiporus sulphureus, Morchella esculenta, Oxyporus populinus, Phellinus igniarius, P. pilatii, Ptychoverpa bohemica, Pholiota populnea, Polyporus squamosus, Tricholoma populinum; Микромицети – Diplodia melaena, Uncinula clandestina (по Ulmus minor), Erysiphe adunca, Melampsora salicis-albae (по Salix alba), Melampsora allii-populina, Septoria populi (по Populus nigra), M. populnea (по Populus alba и P. nigra).
Разпространение в България. В най-южните части на страната, но най-вече край реките Марица, Струма, Места и Тунджа и техните притоци, от 50 до 200 m надм. вис.
Консервационно значение. Рядко разпространени фитоценози с участие на висши растения с природозащитен статус – Platanus orientalis, Salix xant hicola, Samolus valerandi, Saponaria stranjensis, Satureja pilosa, Sedum grisebachii, Stachys thracica и др., както и консервационно значими видове гъби – Phellinus pilatii, Ptychoverpa bohemica.
Отрицателно действащи фактори. Залесяване с екзоти и култивари, сечи, изхвърляне на отпадъци и замърсяване на водите. Инвазия на нетипични видове (Acer negundo, Amorpha fruticosa и др.), паразитизъм (бял и черен имел). Селскостопанската дейност – превръщането на крайречните гори в обработваеми площи, паша. Корекции и прочистване на речните корита.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Едно от находищата му се намира в защитена местност „Рупите”. Части от местообитанието са в защитени зони от Европейската екологичната мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на детайлни фитоценотични проучвания, разширяване на границите на защитени територии с цел включване находища на местообитанието. Разработване на горско-типологична схема за по-ефективно и природосъобразно стопанисване. Картиране и мониторинг на местообитанията.
Литература. Бондев 1991.
Автори. Мариус Димитров, Александър Ташев
