06F2
F. Храстови съобщества
Храсталаци от казашка хвойна (Juniperus sabina)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.2325 Carpatho-Balkanic Juniperus sabina scrub; PAL. CLASS.: 31.4325 Carpatho-Balkanic Juniperus sabina scrub; HD 92/43: 4060 Alpine and boreal heaths.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 C2 D3 E3 F2 H3].
Обща характеристика. Казашката хвойна (Juniperus sabina) е полегнал храст с неправилна корона, разпрострени клони, игловидни и люсповидни листа и силна специфична миризма. Общият ареал на вида обхваща отделни локалитети в Европа и Азия. Почти навсякъде видът има ограничено разпространение. Например ксеромезофилните фитоценози от асоциация Juniperetum sabinae заемат незначителни площи в централния масив на Западните Карпати (Mont Trascau и Mont Mare). Фитоценозите на J. sabina са реликтен остатък от друга растителност, покривала някога Евразия. Те са се съхранили по места, крайно неблагоприятни за развитието на основна част от видовете на съвременната растителност, и при ограничената конкуренция от тяхна страна успяват да запазят своите местообитания. Нямат особени възможности за разселване в други участъци или за увеличаване на заеманите територии. В България J. sabina е разпространена само в няколко изолирани локалитета на много малки площи върху варовик и силикат в Рила, Стара планина и Източни Родопи. В Рила едно находище на 1100 m надм. вис. над с. Бели Искър неотдавна е било унищожено. В настоящия момент е известно находище в долината на р. Бели Искър на височина около 1600 m (силно скалист и каменист мезосклон с южно и източно изложение). Туфите са плътни, почти лишени от участие на други видове, разположени най-често на скални силикатни разкрития. В съседство с тях са разпространени Betula pendula, Festuca dalmatica, Iris reichenbachii, Juniperus sibirica, Pinus sylvestris, Poa nemoralis, Populus tremula, Rubus idaeus и др. Другият локалитет в Рила е западно от с. Бели Искър на 1000 m надм. вис. на заравнен скалист терен. Тази фитоценоза на терасата край р. Черни Искър с площ близо 100 m2 е най-добре развитата и с най-голяма компактна площ. Проективното покритие на хвойната е 100%. Височината на храстите е около 50–80 cm. Слабо развитата почва е покрита от Thuidium abietinum, по-малко участват Hypnum cupressiforme, Brachythecium salebrosum.Нарядко се срещат Sedum spp., Thymus spp. От лишеите са представени Cladonia pyxidata, Peltigera canina, Pseudevernia furfuracea. В съседство с тази ценоза има още един фрагмент от фитоценоза на Juniperus sabina (расте заедно с Juniperus communis), което показва, че в миналото казашката хвойна е имала по-голямо разпространение в района. И в двата локалитета околната растителност е от клас Vaccinio-Piceetea excelsae.Известни са още няколко локалитети на казашка хвойна във Врачански и Троянски Балкан. В тези находища са запазени малко туфи, вкоренени в пукнатините на стръмни или отвесни варовикови скали или сипеи. Съществува вероятност да има и други локалитети на този вид, но във всички случаи неговото разпространение е силно ограничено. Термофилният характер на туфестите съобщества в Стара планина е подчертан от разпространените в съседство с тях видове, характерни за разред Quercetalia pubescentis: Brachypodium pinnatum, Campanula persicifolia, Cardaminopsis arenosa, Carex humilis, Cornus mas, Fraxinus ornus, Rhamnus cathartic us, Sesleria rigida, Teucrium montanum, T. chamaedrys, Vincetoxicum hirundinaria,както и на такива от разред Erico-Pinetalia на клас Erico-Pinetea: Centaurea triumfetti i, Chamaecytisus hirsutus, Daphne blagayana, Laserpitium latifolium, Lembotropis nigricans и др. Вероятно българските фитоценози (по-скоро фрагменти от фитоценози) на казашката хвойна от Стара планина са били част от карпатската асоциация Juniperetum sabinae от съюза Seslerio rigidae-Pinion с диагностични видове Carex humilis, Helianthemum nummularium, Juniperus communis, Stachys recta,Rhodax canu s, Teucrium chamaedrys. Те са част от разред Erico-Pinetalia на клас Erico-Pinetea, които обединяват преглациалните реликтни фитоценози на различни борове (Pinus sylvestris, P. nigra), развити върху алкални-базични субстрати (варовик, доломити, серпентини) в райони на Централна, Южна и Югоизточна Европа.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Juniperus sabinа.
Разпространение в България. Рила, Предбалкан, Стара планина, Източни Родопи (Гюмюрджински Снежник); 1000–1600 m надм. вис.
Консервационно значение. Много редки, застрашени от изчезване реликтни фитоценози на Juniperus sabina.
Отрицателно действащи фактори. Всяка човешка дейност, която засяга местообитанието и съседните му територии.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Находищата в Стара планина са в национален парк "Централен Балкан" и природен парк „Врачански Балкан”. Част от находищата са обхванати в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг, включване на находищата в Рила в защитена територия и ефективно изпълнение на нормативните документи и режими в защитените територии.
Литература. Кочев 1967; Coldea 1991; Donita et al. 2006; Tashev 2008.
Автор. Веска Русакова
