06E1
E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи
Серпентинитни степи
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.2B Serpentine steppes; PAL. CLASS.: 34.37 Serpentine steppes.
Природозащитен статут. БК.
Категория. Застрашено [ЕN – A1 C2 D2 E2 F2 G2 H2 L2].
Обща характеристика. Този тип местообитание e в пояса на ксеротермните дъбови гори и заема много ограничени площи с размер около 15 ha на изолирани места в северната част на Средни Родопи, Влахина планина и Южен Пирин в Югозападна България. Почвата най-често е канелена горска, плитка, като на много места се разкрива основната серпентинитна скала, която е част от докамбрийския кристалинен комплекс. Протеклите метаморфни процеси са довели до по-голямото разнообразие в химическия състав на серпентинитите у нас, а характерна особеност за докамбрийските вулканити в Родопите е високото съдържание на желязо.
Серпентинитните степи представляват ксеротермни затворени до полузатворени фитоценози, доминирани основно от Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Bromus squarrosus, Chrysopogon gryllus, Koeleria simonkaii, Melica ciliata, Poa bulbosa, Stipa capillata, S. tirsa,Trachynia distachya(= Brachypodium distachyon).Сумарното проективно покритие на тревните ценози средно е около 60%. На места се разкриват приосновните серпентинитни скали. В състава на съобществата участват и някои степни видове като Achillea depressa, Asperula cynanchica, Astragalus onobrychis subsp. chlorocarpus, Crupina vulgaris, Eryngium campestre, Goniolimon collinum, Inula ensifolia, Linum tenuifolium, Stachys angustifolia, Trinia glauca subsp. glauca и др.Тези съобщества са се образували след изсичане на първичните дъбови гори. Те формират комплекси с остатъчни гори от Quercus pubescens и Q. virgiliana, по-рядко – от Q. frainetto и Carpinus orientalis, и с храсталаци от Juniperus oxycedrus и Paliurus spina-christi, Cotinus coggygria, Pistacia terebinthus. Това, което отличава флората им, е голямата ксероморфност, значителни морфологични изменения и дисперсност на популациите. Централноевропейските, субмедитерански и медитерански флорни елементи са играли главна роля при формирането на серпентинитната флора на Средни Родопи.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Achillea depressa, Asperula cynanchica, Astragalus onobrychis subsp. chlorocarpus, Asyneuma limonifolium, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Dorycnium herbaceum, Festuca thracica, Goniolimon collinum, Hypericum rumeliacum, Inula aschersoniana, I. ensifolia, Iris reichenbachii, Koeleria simonkaii, Linum tenuifolium, Onosma thracica, Petrorhagia illyrica, Poa bulbosa, Stachys angustifolia, Stipa capillata, S. tirsa, Trinia glauca subsp. glauca.
- Гъби: Микромицети – Microbotryum violaceo-verrucosum (по Silene bupleuroides), M. violaceum (по Silene vulgaris), Phragmidium potentillae (по Potentilla argentea), Puccinia cesatii, Sporisorium andropogonis (по Dichanthium ischaemum).
Разпространение в България. Влахина планина (с. Селище – Овнарска махала и с. Стара Железница – вр. Мурджова чука, между 300 и 760 m надм. вис.), Южен Пирин (с. Лялево, Гоцеделчевско), Средни Родопи – района между с. Първенец (южно от селото, от двете страни на р. Първенецка) и с. Храбрино, североизточно от с. Марково и югозападно от с. Червен при надморска височина 150–350 m.
Консервационно значение. В състава на фитоценозите участват видове с ограничено разпространение в България, включително и защитени. Някои таксони са включени в Червена книга на България (Anthemis rumelica, Genista rumelica, Inula aschersoniana, Iris reichenbachii) и Приложение № 3 към ЗБР (Anthemis rumelica, Goniolimon collinum, Limodorum abortivum) и са защитени. Ендемити, разпространени по тези терени, са Anthemis rumelica, Arenaria procera, Crucianella graeca, Delphinium balcanicum, Festuca thracica, Hypericum rumeliacum, Inula aschersoniana, Koeleria simonkaii, Scabiosa triniifolia, Verbascum nobile и др.
Отрицателно действащи фактори. Паша и отъпкване от селскостопански животни, залесяване на обезлесените в миналото терени, пожари и изхвърляне на битови отпадъци. Фрагментираното разпространение и ограничена площ на местообитанието го правят силно уязвимо от животновъдството и урбанизацията. В резултат на нарасналата човешка дейност и близостта на серпентинитните терени до населени места (с. Първенец, с. Марково) коренната растителност се намира в етап на деградация.
Взети мерки за опазване. Част от съобществата попадат в защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 – при с. Първенец (зона "Брестовица") и при с. Железница (зона "Орановски пролом-Лешко"). Извършват се изследователски дейности като анализ на флората, определяне на видовете с консервационно значение, химичен анализ на почва и растения, мониторинг и др.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Обявяване на представителна територия за това местообитание при с. Първенец за защитена територия.
Литература. Pavlova 2001, 2004, 2010.
Автори. Доля Павлова, Димитър Димитров
