06D6
D. Блата, торфища и мочурища
Континентални съобщества от солянка (Salicornia prostrata)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: D6.16 Interior central European and Anatolian glasswort swards; PAL. CLASS.: 15.115 Continental glasswort swards; HD 92/43: 1530 *Pannonic salt steppes and salt marshes; Бондев (1991): 146 Халофитни тревни формации с преобладаване на изворник (Puccinellieta convolutae), гърлица (Limonieta gmelini i и др.), елуропус (Aeluropeta littoralis), стъкленка (Salicornieta europaeae) и др., на места възникнали вторично.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 C3 D3 E3 F2 G2 H3].
Обща характеристика. Местообитанието включва едногодишни халофитни съобщества с доминиране на солянка (Salicornia prostrata), разпространени в континенталните региони на България. В Европа те се срещат в низините на големите реки, основно в басейна на р. Дунав и по северните брегове на Черно море. Формират се по периферията на заблатени през пролетта места, в които през лятото водата активно се изпарява и изнася на повърхността на почвата разтворени соли. Много характерни са за плитките водоеми в „пущата” в Унгария. При промяна на водния режим се променя и структурата на почвата, което води до ограничаване или пълно изчезване на тези съобщества. В България се срещат в Карабоазката низина край р. Дунав (северно от гр. Гулянци) – асоциация Salicornietum prostratae, на територията на бившите блата Видра и Десна. В миналото са се срещали в периферията на тези блата и след тяхното пресушаване при последвалото вторично засоляване на почвите са разширили площта си до 1000–1500 dka. Поради антропогенни причини сега са останали само няколко малки петна в плитки отводнителни канали и са застрашени от изчезване.
Представляват монодоминантни, по-често затворени съобщества на S. prostrata върху хлоридни солончаци със соленост до 35 g/dm3. В състава им по-рядко участват и други халофити като Juncus gerardii, Hordeum hystrix, Spergularia media и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Atriplex hastatа, Crypsis aculeatа, C. schoenoides, Hordeum hystrix, Juncus gerardii, Lepidium ruderale, Puccinellia distans, Salicornia prostrata, Spergularia media.
Разпространение в България. Дунавската равнина – Карабоазката низина, между гр. Гулянци и с. Дъбован.
Консервационно значение. Имат специфична екология и много ограничено разпространение. Уникално е разпространението на това местообитание във вътрешността на страната, тъй като съобщества от такъв тип са характерни за Черноморското крайбрежие в България.
Отрицателно действащи фактори. Силно фрагментирано разпространение, промяна на водния режим на низините край р. Дунав (пресушаването на блатата, корекцията на течението на реката), отъпкване от селскостопанските животни, вторичното разсоляване на почвата, вследствие на падането на нивото на подпочвените води и общото засушаване, разораване.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Находището в Карабоазката низина е в защитена зона „Карабоаз” от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Обявяване находището за защитена територия, възстановяване на част от пресушените блата в Карабоазката низина.
Литература. Ганчев и др. 1971; Цонев 2002.
Автор. Росен Цонев
