06C1
C. Вътрешни водоеми
Дистрофни езера
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C1.4 Permanent dystrophic lakes, ponds and pools. PAL. CLASS.: 22.14 Dystrophic water bodies. HD 92/43: 3160 Natural dystrophic lakes and ponds.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 E2 F2 G2 H2].
Обща характеристика. Езерата и блатата, отнасящи се към този тип местообитание, се характеризират с кафяво оцветена вода поради наличието на торф и високо съдържание на хумусни киселини. Киселинността е ниска (pH 3–4,8). Естественото им развитие е в посока към образуване на торфища. Липсва фитопланктон и зообентос. Периодично масово се развиват зоопланктонни комплекси от ротифери и кладоцерни ракообразни за сметка на детрита, натрупващ се и неподлежащ на разграждане заради ниската киселинност. След изчерпване на детрита организмите формират трайни яйчни стадии до последващо натрупване на детрит, позволяващ масовото им развитие. Когато са сред иглолистни гори (смърчови, с участие на ела или клекови съобщества), киселинността бива повлияна от натрупаните върху почвения слой иглички. Растителните съобщества се отнасят към съюза Sphagno-Utricularion. Формират комплекси с бедни на варовик олиготрофни водоеми, бедни на варовик олиготрофни временни водоеми и дистрофни временни водоеми.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Carex rostrata, Sparganium minimum, Utricularia minor; мъхове – Calliergon spp., Drepanocladus spp., Sphagnum inundatum, S. subsecundum.
- Гъби: Макромицети – Galerina sphagnorum;Микромицети – Anthracoidea inclusa (по Carex rostrata), Rhizophydium pollinis-pini (пополен от Pinus sylvestris и P. mugo).
- Животни: Често срещани планктонни организми: Rotifera: Adineta vaga, Keratella cochlearis, Polyarthra dolichoptera; Dicranoporus forcipatus, Lecane sympoda; Cladocera: Daphnia obtusа, Chydorus sphaericus; Copepoda: Macrocyclops fuscus, M. albidus, Eucyclops serrulatus.
Разпространение в България. Този тип местообитание обхваща планинските езера, в които е започнало обрастване с водна растителност и натрупване на торф. Такива са Скакавишките езера, езерата в гората под х. Скакавица (Белички мочури), временни басейни в района на троговите долини на Седемте езера и Чанакгьолски езера в Северозападна Рила, част от езерата в Поповската трогова долина в Пирин, Чаирски и Смолянски езера в Родопите.
Консервационно значение. Местообитанието е от значение за опазването на Utricularia minor, защитен вид, включен в Приложение № 3 на ЗБР, както и на консервационно значимия вид гъба Galerina sphagnorum.
Отрицателно действащи фактори. Глобално затопляне и засушаване, промени в хидрологичния режим, атмосферно замърсяване, еутрофизиране вследствие на туризъм и животновъдство.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Голяма част от езерата се намират в национален парк „Рила”, национален парк „Пирин” и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване и възстановяване. Запазване на съществуващия хидрологичен режим в районите, където са разположени езерата и ограничаване до минимум дейности като строителство, замърсяване с отпадъци, дрениране. Включване на местообитанието в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ще позволи оценка на състоянието и предлагане на дългосрочна програма за възстановяване и опазване.
Литература. Иванов и др. 1964; Dierssen 2001; Kozuharov 2006; Naidenov 2000; Naidenov & Beshkova 2000.
Автори. Анна Ганева, Димитър Кожухаров
