06B1
B. Крайбрежни местообитания
Преовлажнени и наводнени понижения в дюните
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: B1.81 Dune-slack pools; B1.85 Dune-slack reedbeds, sedgebeds and canebeds; PAL. CLASS.: 16.31 Dune-slack pools, 16.35 Dune-slack reedbeds, sedgebeds and canebeds; HD 92/43: 2190 Humid dune-slacks; Бондев (1991): 147 Псамофитни формации с преобладаване главно на класник (Leymeta racemosi), песъчар (Ammophylleta arenariae), галилея (Galileeta mucronatae), пясъчна метличина (Centaureeta arenariae), тойна (Trachomitum venetum) и храстови формации с доминиране на ционура (Cionureta erectae) и други предимно по крайморските пясъци.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 C3 D3 E2 F2 G3 H3 I].
Обща характеристика. Местообитанието обхваща понижения в релефа на белите и сивите дюнни системи. В условията на по-влажен климат в Атлантическа Европа в тези понижения се развиват разнообразни съобщества включително и такива характерни за блата, тресавища, храсталаци на пълзящи върби (Salix spp.) и др. В условията на по-сухия климат на българското Черноморско крайбрежие могат да се различат само два подтипа на местообитанието в зависимост от това, дали растителните ценози се развиват в постоянни водни басейни в дюните или върху преовлажнени (мокри) пясъци. Тези съобщества са на типични макрофити (хидрофити или хигрофити).
1. Постоянни сладководни басейни в дюните. Това местообитание в България е уникално за района на местн. Камчийски пясъци, където р. Камчия е оставила стари речни корита и устия, наречени „азмаци” в дюните. Това са няколко постоянни, еутрофни блата, с дълбочина на водата средно около 1,5 m. В тях се срещат типични хидрофитни съобщества на Ceratophyllum demersum, Lemna minor, L. trisulca, Myriophyllum spicatum, Potamogeton crispus, P. pectinatus и др. В периферните им участъци има пояси от високи треви (тръстика, острици, камъш) и понякога напролет се формират разливи. Може да се предположи, че в миналото такива водни басейни е имало и в района на курортен комплекс „Слънчев бряг”. Съществувала е контактна зона между дюнните комплекси и бившето Инджекьойско (Несебърско) блато, където напролет в дюните се е разливала р. Хаджийска. В този район местообитанието е унищожено.
2. Съобщества на високи хигрофити в преовлажнени дюнни понижения. Срещат се заедно с предходния подтип, в състава на сивите или бели дюни и често образуват преходи и комплекси с него. Това местообитание се среща в района на Шабленската тузла, района на с. Шкорпиловци – р. Камчия, къмпингите “Градина” и “Златна рибка”, района на гр. Несебър и курортен комплекс “Слънчев бряг”. Най-често върху преовлажнените пясъци, край малки рекички, протичащи в близост до дюните и техните разливи, се формират ценози на високи хигрофити. Обикновено това са Juncus littoralis (= Juncus acutus subsp. tommasinii), Phragmites australis, Scirpus lacustris (= Schoenoplectus lacustris), Typha angustifolia. Много рядко се срещат малки по площ ценози на Cladium mariscus (Шабленска тузла и „Слънчев бряг” край р. Хаджийска). Често формират преходни (смесени) ценози със съобщества от съюза Molinio-Holoschonion (вж. Средиземноморски високотревни съобщества край реки и понижения в дюни), които се развиват при по-ниска влажност.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Ceratophyllum demersum, Cladium mariscus,Juncus littoralis (= Juncus acutus subsp. tommasinii), Lemna minor, L. trisulca, Myriophyllum spicatum, Phragmites australis, Potamogeton crispus, P. pectinatus, Scirpus lacustris, Typha angustifolia.
- Гъби: Микромицети – Anthracoidea subinclusa (по Carex melanostachya), Puccinia cancellata (по Juncus acutus), P. cladii (по Cladium mariscus), P. phragmitis, Ustilago grandis (по Phragmites australis).
- Животни: Mammalia – Chiroptera: Myotis daubentonii, Nyctalus noctula, Pipistrellus pipistrellus, P. pygmaeus, P. nathusii.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, ограничено в района на Шабленското и Дуранкулашко езера, р. Камчия – с. Шкорпиловци, гр. Несебър – курортен комплекс “Слънчев бряг”, къмпингите “Градина” и “Златна рибка”.
Консервационно значение. Поради ограниченото си разпространение и спецификата на формирането си, това местообитание е подложено на риск от изчезване. Уникални и с високо консервационно значение са самите хидрофитни и хигрофитни ценози в дюните, въпреки че във видовия им състав участват предимно широко разпространени видове. Това е основното местообитание по Черноморието на защитения вид Cladium mariscus. Възрастните форми на развиващите се масово тук водни насекоми (главно от сем. Chironomidae) са изключително важен ресурс за изхранването на многобройни прилепни съобщества през топлите месеци на годината.
Отрицателно действащи фактори. Интензивно развитие на туризма и строителство на нови големи туристически комплекси, промяна на хидрологичния режим на водоемите в близост до плажната ивица, общата ксерофитизация и деградация на дюните вследствие на човешката дейност, проникването на рудерални и чужди и инвазивни видове (Amorpha fruticosa и др.).
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата са в защитени територии – защитена местност „Камчийски пясъци”, природна забележителност „Пясъчни дюни” между къмпингите “Градина” и ”Златна рибка” и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на застрояването, урбанизацията и деградацията на все още запазените дюни и плажове по Черноморието, ограничаване на туристическия натиск, спиране на дейностите, които са в противоречие с режимите на съществуващите защитени територии и зони, възстановяване на естествения воден режим на дюнните понижения.
Литература. Мешинев и др. 1994.
Автор. Росен Цонев
