06A2
A. Морски местообитания
Съобщества от подводни макрoфити в свръхсолени водоеми
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: A2.614 Ruppia maritima on lower shore sediment; PAL. CLASS.: 11.412 Mediterraneo-Pontic marine tassel weed communities; HD 92/43: 1150 *Coastal lagoons.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 C3 D3 E3 F2 G1 H3 L2].
Обща характеристика. Това са неголеми по площ крайбрежни хиперхалинни водоеми с глинесто-песъкливи дъна и брегове по северното и южното Черноморско крайбрежие. По произход водоемите са от лагунен или лиманен тип – изключение сред тях е Атанасовското езеро, чиято северна половина има лиманен произход, а южната му част е типична лагуна. Дълбочината на тези водоеми е от 0,5 m до 2,0–2,5 m. Отделени са от морето с пясъчни коси, които понякога се прехвърлят от морските вълни – главно през есенния и зимния период на годината. Тогава тяхната соленост се понижава от втичането на морска вода. Снижаване на солеността на тези водоеми се наблюдава и през пролетта, когато се втича дъждовна вода. През лятото и есента солеността им се повишава с пъти спрямо морската вода поради засилените процеси на изпарение – солеността на тези водоеми тогава достига до 90 ‰ (понякога и до 120 ‰). Обикновено дъната им са покрити с черна сероводородна тиня, богата на органични вещества.
Поради високата соленост на водата в тези басейни, те са лишени от растителност или се населяват от съобщества, отнасящи се към класовете Ruppietea maritimae, Potametea, Zosteretea, Phragmitetea. В някои от тях се образуват потопени съобщества (подводни “ливади”), в които най-голямо е участието на Ruppia maritima (Балчишка тузла, Наневска тузла, Поморийско езеро) или Zannichellia palustris (Поморийско езеро). На места покрай бреговете им се формират фитоценози с участието на Juncus maritimus, Lemna gibba, Phragmites australis, Scirpus lacustris (= Schoenoplectus lacustris), Scirpus triqueter(= Schoenoplectus triqueter), Typha angustifolia, T. latifolia. Участие вземат и групи от Iris pseudacorus.
През зимно-пролетния период върху черупки на мъртви мекотели се развиват масово зелени водорасли от родовете Enteromorpha, Cladophora, Ulotrix и др. През лятото по дъното и във водата се развиват изобилно синьо-зелени водорасли от родовете Lyngbya, Oscillatoria, Phormidium и др. Типичен вид за свръхсолените водоеми е едноклетъчното зелено водорасло Dunaliella salina. В състава на фитопланктона участват още и представители на Bacillariophyta, Dinophyta, Chlorophyta и Cryptophyta. Зоопланктонът включва предимно бракични видове, които са с висока биологична пластичност. В състава му се срещат представители на разредите Calanoida, Cyclopoida, клас Rotatoria и др. Зообентосът е представен от мекотели (тип Molusca), които имат най-голямо значение за неговото формиране, както от представители на Insecta, Polichaeta,Oligochaeta, Crustacea и др. Особено характерно е остракодното раче (Cyprideis torosa), което се среща във всички хиперхалинни водоеми. Високата соленост и малката дълбочина на свръхсолените езера са основна причина да имат бедна ихтиофауна. Техни постоянни обитатели са писията (Platichtys flesus luscus) и кавказкото попче (Knipowitschia caucasica). При връзка с морето в тях навлизат за отхранване млади морски риби, като атерина (Atherina boyeri), морски кефал (Mugil cephalus), платерина (Liza aurata) и илария (Liza saliens).
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Juncus maritimus, Lemna gibba, Phragmites australis, Ruppia maritima, S cirpus lacustris, S. triqueter, Typha angustifolia, T. latifolia, Zannichellia palustris.
- Животни: Безгръбначни – Syndesmia ovata, Cardium edule, Cyprideis torosa; Гръбначни – Platichtys flesus luscus, Knipowitschia caucasica, Atherina boyeri, Mugil cephalus, Liza aurata, L. saliens.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие: Шабленска тузла (северно от Шабла), Наневска тузла (местн. Таук лиман при ваканционно селище “Русалка”), Балчишка тузла (източно от Балчик), Атанасовско и Поморийско езера.
Консервационно значение. Уникални местообитания за България с много голямо значение за биоразнообразието – особено като орнитологично важни места и влажни зони. Някои от тях са влажни зони с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция (Атанасовското езеро) и CORINE биотопи (Атанасовско езеро и Поморийско езеро).
Отрицателно действащи фактори. Главна заплаха за тези местообитания е нерегламентираният достъп до тях на риболовци, събирачи на солничното раче, бракониери. Друг негативен фактор са пътищата, които преминават в непосредствена близост с тези местообитания, замърсяване с отпадъци и засипване с цел застрояване, шумовото замърсяване, евентуалното изграждане на ветроенергийни паркове и реституцията на терени около тях.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Атанасовското езеро е поддържан резерват, а Поморийското езеро е защитена местност. Атанасовското и Поморийското езера са CORINE места. Всичките находища на местообитанието са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Предотвратяване на изграждане на ветрогенераторни паркове, слънчеви колектори, транспортни артерии и ваканционни селища в близост до тях, намаляване на антропогенното натоварване и стриктен контрол на посещението им от хора.
Литература. Василев 1994; Василев, Митрофанова 1998; Ганчев и др. 1971; Конаклиева, Василев 1997.
Автори. Владимир Вълчев, Васил Василев, Валери Георгиев
