05H2

H. Вътрешноконтинентални скални местообитания

Планински силикатни сипеи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H2.31 Alpine siliceous screes; PAL. CLASS.: 61.11 Alpine siliceous screes; HD 92/43: 8110 Siliceous screes of the montane to snow level (Androsacetalia alpinae and Galeopsetalia ladani).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C1 D1 E1 F1 G1 H2 I J L1].

Обща характеристика. Основното разпространение на сипеите в планините е в горния субалпийски подпояс и в долната част на алпийския пояс, като най-често се акумулират под скалните стени или отвеси. Затова най-големи площи силикатните сипеи заемат в Рила планина, срещат се относително често в Пирин и по-слабо – в другите наши планини. Типичните сипейни местообитания представляват незакрепен или слабо закрепен субстрат от различни по размер скални късове: от най-дребния чакъл до огромни скални блокове, комбинациите между които в отделните сипеи силно варират. От размера на късовете изветрителен материал, които изграждат сипеите, в значителна степен зависят съставът и структурата на растителността, развиваща се на тези терени. Изложението е друг съществен фактор, тъй като определя не само количеството слънчева радиация, която достига до растенията, но и количеството и динамиката на влажността на почвите през вегетационния период. Сипейната растителност е най-характерна за северните и със североизточна експозиция стръмни склонове. На много места се създават условия за натрупване на сняг, чието продължително топене забавя вегетацията, но осигурява влага. В тази несигурна и силно разнородна среда растенията реагират на всяка промяна в характеристиките на конкретните природни фактори и фитоценозите в отделните участъци са доста разнородни. Клас Thlaspietea rotundifolii и разред Androsacetalia alpinae обединяват това разнообразие от сипейна растителност, представена в нашите планини (според извършените до сега проучвания), с два съюза: Androsacion alpinae и Festucion pictae. Първият от тях включва мезофилните хазмофитни фитоценози, в които характерни за съюза видове са Androsace alpina, Geum reptans, Oxyria digyna, Poa laxa, Saxifraga bryoides, S. pedemontana subsp. cymosa, Solorina crocea. Две са описаните до сега у нас асоциации, които влизат в този съюз: 1. Oxyrio-Poetum contractae, в състава на чиито фитоценози влизат Acinos alpinus, Arenaria biflora, Armeria alpina, Dianthus microlepis, Dicranoweisia crispu la, Geum reptans, Oxyria digyna, Pedicularis verticillata, Poa cenisia subsp. contracta, Polytrichum piliferum, Primula minima, Ranunculus crenatus, Saxifraga bryoides, S. pedemontana subsp. cymosa, Soldanella pusilla и др. Този синтаксон е свързан с добре овлажнявани, с доста голям наклон сипеи от фин изветрителен материал, локализирани главно под някои скали със северно или източно изложение на голяма надморска височина и в циркусите. 2. Асоциация Senecioni-Juncetum trifidi включва фитоценозите на сипеите, формирани от скални блокове с различни, но главно големи размери. Изложението най-често е северно или със северна компонента, наклонът е значителен (както в не малко случаи – и надморската височина) или липсва. Между големите камъни се натрупва ситнозем, който остава почти постоянно влажен. Характерни видове са Festuca picta, Juncus trifidus, Saxifraga pedemontana subsp. cymosa, Senecio glaberrimus с участието на Achillea clusiana, Alopecurus gerardii, A. riloensis, Anthoxanthum odoratum, Bartsia alpina, Gentiana punctata, Geum bulgaricum, G. montanum, Hypericum richeri subsp. grisebachii, Leontodon rilaensis, Ligusticum mutellina, Luzula alpinopilosa, Poa alpina, P. media, Sesleria comosa, Vaccinium uliginosum и др. Тук сукцесията върви най-често към субалпийски тревни ценози. В алпийския пояс на Рила и Пирин на доста места има големи площи от каменни сипеи – полета, в които растителността се развива много бавно. Те са твърде оскъдни флористично и обилието на видовете е незначително. В този обеднен вариант, освен двата водещи вида, по-характерни са Carex curvula, Festuca riloensis, Saxifraga pedemontana subsp. cymosa, Sesleria comosa. Флористичното богатство на тази асоциация е много голямо, тъй като включва почти цялата флора от алпийския пояс и от горния субалпийски подпояс, но видовете в отделните ценози са малко и с незначително обилие. Проективното покритие на растителността навсякъде е много ниско, при което трябва да се отчита, че подземните части заемат по-голяма площ от надземните.

В сипеи от дребни и средни по размер камъни със ситнозем между тях, който дълго запазва водата, постъпваща главно от топящите се снегове, се формират фитоценози, доминирани от Luzula alpinopilosa. В класификационните схеми те са включвани от някои автори в класа на преспената растителност Salicetea herbaceae.

Съюзът Festucion pictae е представен от една асоциация и субасоциация – Festucetum pictae achilleetosum clusianae, но ролята ѝ в субалпийската растителна покривка е голяма. По-характерни за субасоциацията са видовете Achillea clusiana, Alopecurus gerardii, A. riloensis, Anthoxanthum odoratum, Bartsia alpina, Festuca picta, Gentiana punctata, Geum bulgaricum, G. montanum, Hypericum richeri subsp. grisebachii, Juncus trifidus, Leontodon rilaensis, Ligusticum mutellina, Luzula alpinopilosa, Poa alpina, P. media, Ranunculus montanus, Sesleria comosa, Vaccinium uliginosum и др. Южното изложение е рядко срещано, а на северните склонове влажността на почвите е по-висока и проективното покритие по-често варира между 40 и 70%. Това свидетелства за по-напреднали процеси в развитието на растителността. Сипеите, главно от среден до дребен изветрителен материал, са почти закрепени, на места има почвена покривка. Видовото разнообразие в асоциацията е голямо, но в отделните ценози е ограничено. Растителността на сипеите има характер на междинен стадий между хазмофитната и ливадната, развита след една евентуална стабилизация на сипеите.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Във всички планини на България, главно във високите.

Консервационно значение. Много редки фитоценози и видове висши растения с природозащитно значение, в т. ч. и някои защитени: Alyssum pulvinare, A. stribrnyi, Anemone narcissiflora, Aquilegia aurea, Brassica jordanoffii, Gentiana lutea, G, punctata, Luzula glabrata subsp. deflexa, Minuartia bulgarica, M. rhodopaea, Rhodiola rosea, Sibbaldia procumbens.

Отрицателно действащи фактори. Пашата, постъпването на нов изветрителен материал от скалите над сипеите (срутищни процеси), денудационни и ерозионни процеси и др., на места подвижността на субстрата унищожава част от растителността или цялата растителна покривка, лавините. Навлизането на туристическата индустрия и в защитени територии води не само до косвено, но и до пряко унищожаване на сипеите дори във високите части на планините.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от планинските силикатни сипеи попадат в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 и други защитени територии: националните паркове “Централен Балкан“, “Пирин“ и “Рила“, природен парк “Витоша“ и др.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Забрана на пашата на домашни животни, пълно флористично и фитоценотично проучване, определяне на приоритетни локалитети и мониторинг.

Литература. Horvat et al. 1937; Roussakova 2000; Simon 1958.

Автор. Веска Русакова


Планински силикатни сипеи (карта на разпространението)