05F2

F. Храстови съобщества

Храсталаци от сибирска хвойна (Juniperus sibirica)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.231 Mountain Juniperus nana scrub; PAL. CLASS.: 31.431 Mountain Juniperus nana scrub; HD 92/43: 4060 Alpine and Boreal heaths; Бондев (1991): 3 Формация на клека (Pineta mugi) на места в съчетание с коренни храстови (Alneta viridis, Saliceta waldsteinianae и др.) и производни храстови (Junipereta sibiricae и др.), храстчеви (Vaccinieta vitis-idaeae и др.) и тревни (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.) формации, 6 Формации на сибирската хвойна (Junipereta sibiricae) предимно в съчетание с производни храстови (Chamaecytiseta absinthioides, Vaccinieta myrtilli, Vaccinieta vitis-idaea e, Vaccinieta uliginosi и др.) и тревни формации (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.), 9 Калцифилни храстови, храстчеви и тревни формации (Festuceta penzesii, Sesleria korabensis, Astragaleta angustifoliae, Dryeta octopetalae, Chamaecytiseta absinthioides, Junipereta sibiricae, Junipereta pygmaei и др.), 25 Храсталаци от сибирска хвойна (Junipereta sibiricae), дребна хвойна (Junipereta pygmaei), зановец (Chamaecytiseta absinthioides) и др. на мястото на гори от смърч (Picea abies), бяла мура (Pinus peuce) и бял бор (Pinus sylvestris), 31 Храстови (Junipereta sibiricae, Chamaecytiseta absinthioides) и тревни (Festuceta penzesii, Festuceta pirinensis, Festuceta hirtovaginatae и др.) формации на мястото на гори от черна мура (Pinus heldreichii).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B1 C1 D1 I L3].

Обща характеристика. Сибирската хвойна е полегнал храст с игловидни листа, разпространен в Арктика и планините в Северния умерен пояс. Расте еднакво добре на силикат и на варовик. Вертикалното разпространение на фитоценозите, формирани от този вид у нас, е над 1500 m надм. вис. Експозицията е без значение за формирането на фитоценози, както и релефът – била, склонове с различен наклон, понижения. Характеристиките на почвите са най-различни: от сухи до влажни, от плитки литосоли до добре развити, силно или слабо ерозирани, без или с повече скелетен материал, планинско-ливаден тип или кафяви горски почви. Пионерни съобщества могат да се формират върху скали и едри скални късове – каменни реки (наричани още каменни потоци или полета). Коренните съобщества на сибирската хвойна са сравнително по-рядко срещани и заемат най-често малки площи. Много по-широко разпространение имат вторичните фитоценози, формирани на мястото най-често на клек или иглолистни гори от субалпийския пояс. Стелещата се форма на този храст му позволява да оцелява на някои места и по високите алпийски била – около и над 2500 m надм. вис., изложени на постоянни силни ветрове. Там неговата височина може да бъде едва няколко сантиметра. Понякога отделни храсти или групи се срещат върху торф в големите понижения в планините. Това изключително разнообразие от местообитания, на които сибирската хвойна образува фитоценози, е причина за голямото им флористично разнообразие. Много различна е и структурата на разглежданите фитоценози от гледна точка на обилието и едификаторни функции на хвойната. Има съобщества, в които този вид покрива на 100% повърхността на почвата и малко други видове успяват да поникнат и да се издигнат над него. В други обилието на хвойната е по-ограничено, тя е представена от отделни туфи или малки групи от храсти и условията за развитие на повече видове между тях са по-благоприятни.

Най-общо различните комбинации от характеристики на местообитанията и флористичния състав на фитоценозите могат да бъдат обобщени в два основни подтипа: фитоценози на силикатни скали с кисела реакция на почвите и такива формирани на варовик, мрамор и други с алкална реакция.

1. Фитоценози на силикатни скали с кисела реакция на почвите. Почвите от групата на киселите са по-широко разпространени в България и фитоценозите на сибирската хвойна от тази група заемат значителни територии по всички по-високи планини. Въпреки че флористичният им състав е доста богат, основните ценозообразуващи видове не са така много и фитоценозите са групирани в три асоциации, свързани с три основни типа местообитания, които не изчерпват цялото разнообразие. Най-широко разпространение има асоциация Campanulo abietinae-Juniperetum sibiricae. В нея са включени мезофилни фитоценози от субалпийския пояс, в които субдоминант и едификатори са един или повече видове боровинки, като най-често това е черната боровинка. Добре представени в асоциацията други видове са Deschampsia flexuosa, Rhytidiadelphus triquetrus, на места – Vaccinium uliginosum, Cetraria islandica, Luzula luzuloides и др. Характерен вид в тази асоциация е и Bruckenthalia spiculifolia, но нейното обилие в разглежданите фитоценози е много ограничено. Фитоценозите, в които връшнякът играе субдоминантна роля, разпространени главно в Стара планина върху относително топли, сухи и плитки ерозирани почви, може би са част от асоциация Junipero-Bruckenthalietum, обособена в планините в бивша Югославия.

Втората асоциация Festuco-Juniperetum sibiricae обединява фитоценозите на сибирската хвойна, локализирани главно на по-топли, по-сухи местообитания в сравнение с тези на предходната асоциация, често на каменисти склонове с повече или по-малко развита, най-често средно мощна, планинско-ливадна почва. Субдоминант е Festuca valida, често срещани са и Agrostis rupestris, Anthoxanthum odoratum, Calamagrostis arundinacea, Carex kitaibeliana, Deschampsia flexuosa, Festuca airoides, Luzula luzuloides, Poa media, Thymus spp. и др. Видовият състав на тази асоциация е много богат.

Асоциацията Seslerio-Juniperetum sibiricae е обособена като алпийска, но по изключение и при подходящи условия близки до този тип фитоценози могат да се срещат и по-ниско. Местообитанията са неблагоприятни и флористичният състав на фитоценозите е сравнително ограничен. Освен двата едификатора, добре представени на места са и Avenula versicolor, Carex kitaibeliana, Cerastium alpinum subsp. lanatum, Cetraria islandica, Festuca airoides, F. riloensis, Poa media, Thlaspi kovatsii и др.

2. Фитоценози, формирани на варовик, мрамор и други скали с алкална реакция. Местообитанията с повече или по-слабо изразена алкална реакция на почвените разтвори имат по-ограничено разпространение у нас, но разнообразието на фитоценозите и богатството на флорния им състав са изключително значими. В такива условия сибирската хвойна формира фитоценози с участието на Carex kitaibeliana, Daphne blagayana, D. oleoides, Dryas octopetala, Festuca balcanica, F. penzesii, F. pirinensis, Iberis sempervirens, Koeleria eriostachya, Sesleria latifolia, S. rigida и др.

На много места човешкото въздействие, което на териториите на разпространение на сибирската хвойна е много силно, е довело до формиране на тревно-храстови комплекси. В съвременните условия видът има много добра жизненост и определено разширява заеманите територии.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Във всички планини, високи над 1500 m.

Консервационно значение. Храсталаците от сибирска хвойна са с изключително значение за поддържане на биологичното разнообразие в страната, имат почвоформираща и почвозащитна роля, водноохранни функции и в тях участват редки видовекато Lathyrus linifolius и др.

Отрицателно действащи фактори. Хвойновите фитоценози са най-често опожаряваните с цел разширяване на пасищни територии. В случаите, където проективното покритие на хвойната е сравнително ниско, възможностите за растеж на други видове са много добри и съобществата са сравнително добри пасища.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Голяма част от находищата са в границите на защитени територии – националните паркове "Рила", "Пирин", "Централен Балкан", природен парк "Витоша" и др., и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг и ефективно прилагане на нормативните документи и режимите в защитените територии.

Литература. Мешинев и др. 2000; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова


Храсталаци от сибирска хвойна (Juniperus sibirica) (карта на разпространението)