05E1

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Ливадни степи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.234 Moesio-Carpathian meadow steppes; PAL. CLASS.: 34.3163 Moesio-Carpathian meadow-steppes; HD 92/43: 6210 Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco-Brometalia) (*important orchid sites); Бондев (1991): 129 Ксеротермни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischaemi), луковична ливадина (Poaeta bulbosae, Poaeta concinnae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemereta).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 C1 D2 E2 F2 G1 H1 I L3].

Обща характеристика. Ливадните степи (наричани по-често в българската литература остепнени ливади) представляват ксеро-мезофилни ценози на Chrysopogon gryllus или Festuca valesiaca,по-рядко и F. rupicola, с високо участие на Filipendula vulgaris,както и преходни ценози с планинските сенокосни ливади с Agrostis capillaris. Ливадните степи се срещат в условията на по-влажен климат от този на ценозите на садината по льосовите възвишения край Дунав и в субмедитеранските райони на Южна България, основно в Предбалкана и ниските възвишения на Западна България. Заемат хълмовете и ниските предпланини, върху богати, най-често лесивирани (Luvisols) и слабо алкални почви, по склонове с наклон от 10–15° до 30–40° и предимно със северно и източно изложение. Почвите са сравнително овлажнени, макар че в края на лятото стават доста сухи. Овлажнението се поддържа главно чрез сенокосния режим на ползване. Намаляването на надземната фитомаса от туфести житни, главно Chrysopogon gryllus, през сезона на активна транспирация, съчетано с по-влажния климат на Предбалкана и предпланините на Стара планина, позволява задържане на достатъчна почвена влажност за развитието на комплекс от мезофилни ливадни видове. Заради това оптималният диапазон на развитие на тези ценози е от около 300–400 до 1000–1200 m надм. вис.

Растителността на ливадните степи е полуестествена, те са разширили разпространението си най-често след унищожаване на дъбови гори. Съвременната им флора е съчетание от ксеротермни и мезофилни ливадни видове. През последните 10–15 години на много места се ползват основно като пасища, което допринася за тяхната рудерализация и ксерофитизация. Основен доминант е Chrysopogon gryllus (в Западна България – и Festuca valesiaca),койтоформира първи етаж с височина на места до 1,5 m – най-често от 0,8 до 1,20 m. Много често като съдоминант масово участва ливадното орехче (Filipendula vulgaris). Сред житните преобладават още Agrostis capillaris, Alopecurus pratensis, Anthoxanthum odoratum, Arrhenatherum elatius,Brachypodium pinnatum, Briza media, Bromus racemosus, Cynosurus cristatus, Festuca pratensis, Melica ciliata, Phleum pratense, Poa angustifolia. Във видовия състав присъстват често Allium scorodoprasum, Anthericum ramosum, Anthyllis vulneraria,Betonica officinalis(= Stachys officinalis), Bromus erectus, Calamintha grandiflora, Campanula rapunculus, Carex caryophyllea, Carlina vulgaris, Centaurea jacea, C. orientalis, Coronilla varia, Daucus carota, Dianthus giganteus, D. moesiacus, Echium russicum, Eryngium campestre, Galium verum, Helianthemum nummularium, Knautia arvensis, Lathyrus pratensis, L. tuberosus, Leucanthemum vulgare, Moenchia mantica, Nepeta nuda, Origanum vulgare, Polygala major, P. vulgaris, Ranunculus polyanthemos, Rhinanthus rumelicus, Rumex acetosella, R. tuberosus, Stellaria graminea, Trifolium ochroleucon, Veronica prostrata, V. teucrium.За ливадните степи е характерно богатството на различни видове орхидеи: Anacamptis pyramidalis, Gymnadenia conopsea, Ophrys cornuta, O.sphegodes subsp. mammosa, Orchis mascula, O. militaris, O. morio, O. purpurea, O. tridentatа, O. ustulata, Spiranthes spiralis и др., някои от които са доста редки и дори са изчезнали – например Herminium monorchis.

Повечето видове, които участват и в състава на низинните сенокосни ливади, имат добри фуражни качества. Видовете, които съдържат отровни вещества, в повечето случаи имат ограничено разпространение и обилие. Такива са Adonis vernalis, Colchicum autumnale, Helleborus odorus, Stellaria graminea и др. Синтаксономично ливадните степи в България принадлежат към клас Festuco-Brometea,съюза Chrysopogoni-Danthonion, който се отличава с участието на ксерофилни и мезофилни видове и е характерен за предпланините и за условията на по-влажен климат. Образуват много преходи с типичните мезофилни ливади и със степните ксерофилни ценози, което на места прави трудна идентификацията им. Обикновено при деградацията на ливадните степи те се ксерофитизират и много от типичните мезофилни видове отпадат от състава им. Това става най-често под влиянието на пашата. Един от най-честите процеси е замяната на Chrysopogon gryllus с Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum).

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В Предбалкана – Ловешко, Търновско, Габровско, Врачанско, Монтанско, както и в ниските планини и предпланини на Западна България – Знеполски и Софийски район.

Консервационно значение. Това местообитание е богато на различни тревни видове, някои от които са редки, застрашени и защитени. Важно е за опазване на разнообразни популации на орхидеи, сред които и консервационно значими видове. Редки видове висши растения, които се срещат в състава на ливадните степи, са Echium russicum, Orchis papilionacea, Pimpinella major, Spiranthes spiralis и др., в него има и видове гъби, предмет на опазване: Amanita vittadinii, Entoloma incanum. Ливадните степи са важен ресурс за събиране на лечебни растения – еньовче, риган, мащерки, ливадно орехче и др. Богатата мезофилна растителност е предпоставка за високо насекомно обилие, което привлича често многобройни групи от прилепи, обитаващи съседни карстови и горски райони: Myotis capaccinii, Nyctalus noctula, Hypsugo savii, Pipistrellus pipistrellus, Eptesicus serotinus.

Отрицателно действащи фактори. Разораване за обработваеми земи, застрояване при разширяване на вилните селища в Предбалкана, прекомерна паша, която ги ксерофитизира, рудерализира и силно променя тяхната структура и екологични особености. Негативно влияят общата ксерофитизация на климата, изоставянето на сенокосенето и др.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване, когато е важно местообитание на орхидеи. Някои от най-представителните находища попадат в защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието на ливадните степи, обявяване на най-представителните от тях за защитени територии, правилно управление на ливадните степи чрез поддържане на сенокосното ползване и ограничаване на пашата, ограничаване на промяната на предназначението на земята с цел застрояване на някои предпланински райони с вилни селища.

Литература. Ганчев и др. 1964.

Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев


Ливадни степи (карта на разпространението)