05C1
C. Вътрешни водоеми
Плитки пресъхващи водоеми с плаваща растителност
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C1.341 Shallow-water floating communities; PAL. CLASS.: 22.432 Shallow-water floating communities.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Застрашено [EN – C1 D3 E2 F2 G2 H2 L1].
Обща характеристика. Местообитанията са предимно еутрофни крайречни разливи, мочури и временни малки блата, които най-често пресъхват през лятото. Характерни са за поречията на големите реки, особено в долната им част – Дунав, Осъм (с. Обнова и др.), Вит, Искър, Марица (Пловдивско и Хасковско), Тунджа, Струма (в Петричката котловина), периферията на големите блата в Западна България – Алдомировското, Драгоманското и край София (с. Казичене, с. Нови Искър), в Странджа и по Южното Черноморие, в Предбалкана (Велико Търновско, Ловешко), Северното Черноморие и в Добруджа (Чаир гьол и Чаир харман), Източни Родопи. В миналото разливите и мочурите са били широко разпространени, но след коригирането и андигирането на реките и след пресушаването на блатата, площта и разпространението им в България са значително намалели. За тези водоеми е характерно, че се образуват при пролетното пълноводие на реките и блатата, през април-май. Водата се задържа до края на юни – началото на юли, но водоемите бързо изплитняват и повечето пресъхват напълно в началото на лятото. Това време е достатъчно за развитието на плаващи ценози на хидрофити, при дебелина на водния слой около 0,30–0,50 m. Това са съобщества на Callitriche cophocarpa, C. stagnalis, Elatine alsinastrum, Ludwigia palustris, Ranunculus aquatilis, R. penicillatus, R. trichophyllus. Това местообитание е било особено характерно за разливите на р. Искър в Софийската котловина. В мочурите при с. Казичене е имало ценози на Hottonia palustris – днес изчезнал за българската флора вид. Наред с типичните за това местообитание видове се срещат и други хигро- и хидрофити, като Lemna minor, L. trisulca, Phragmites australis, Sparganium emersum. Те формират комплекси с разглежданите ценози, особено в по-големите блата, в които водата се отдръпва само в периферията, а във вътрешността се задържа през цялата година.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Alisma plantago-aquatica, Callitriche cophocarpa, C. stagnalis, Ceratophyllum demersum, Elatine alsinastrum, Hottonia palustris, Lemna minor, L. trisulca, Ludwigia palustris, Oenanthe aquatica, Phragmites australis, Ranunculus aquatilis, R. penicillatus, R. trichophyllus, Rorippa amphibia, Sagittaria sagittifolia, Sparganium erectum, Typha latifolia.
- Животни: Безгръбначни – Rotifera: Brachionus calyciflorus, Keratella cochlearis, Polyarthra dolychoptera, P. vulgaris; Crustacea: Alona spp., Acanthocyclops robustus, Attheyella crassa, A. wierzeiskii, Bosmina spp., Bryocamptus spp., Canthocamptus staphylinus, Diacyclops bisetosus, Eucyclops serrulatus, Megacyclops viridis; Nematoda: Dorylaimus stagnalis; Diptera: Chironomus gr.; Гръбначни – Земноводни: гребенести тритони.
Разпространение в България. В цяла България, основно в низинните и в карстовите райони, до около 1000 m надм. вис. Най-много такива временни водоеми има в Дунавската равнина (край реките Дунав, Искър, Осъм, Янтра, Вит и др.), Тракийската низина (основно край р. Марица, в долната ѝ част), Тунджанската равнина, Знеполски район (блатата при Драгоман и Алдомировци), Софийски район (разливите на р. Искър), Странджа (край р. Велека и р. Резовска), Източни Родопи, Черноморско крайбрежие, Струмската долина (Петричко-Санданското поле), Предбалкана (Ловешко, Габровско, Търновско).
Консервационно значение. Едно от най-драстично намалелите като площ и разпространение природни местообитания в България. В състава на ценозите се срещат (или са се срещали) някои редки, застрашени и защитени растения – Callitriche stagnalis, Elatine alsinastrum, Hottonia palustris, Ludwigia palustris. Излитащите възрастни форми на водни насекоми, главно от сем. Chironomidae, са изключително добра хранителна база за прилепите Myotis daubentonii, Nyctalus noctula, Pipistrellus pipistrellus.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаване на крайречните езера и блата, хидромелиоративни дейности в поречията на реките (андигиране, отводняване), пресъхване в резултат на общото засушаване на климата и затлачване с мъртва растителна маса, добив на чакъл и пясък, замърсяване от отпадъчни води и битови отпадъци, наторяване и използване на пестициди в съседните обработваеми земи, източване на вода за поливане.
Взети мерки за опазване. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии – поддържан резерват „Сребърна”, природен парк „Персина”, защитена местност „Шабленско езеро”, защитена местност „Дуранкулашко езеро”, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Това местообитание се възстановява в Драгоманското блато.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Преодоляване на все още съществуващото негативно отношение към заблатените територии, възстановяване на вече пресушени крайречни мочури и разливи, както и водния режим на все още съществуващите, прекратяване на големите хидромелиоративни мероприятия в поречията на реките, възстановяване на старите корита на реки.
Литература. Йорданов 1931.
Автори. Росен Цонев, Владимир Вълчев
