05B1

B. Крайбрежни местообитания

Черноморски облесени дюни

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: B1.7 Coastal dune woods; PAL. CLASS.: 16.29 Wooded dunes; HD 92/43: 2180 Wooded dunes of the Atlantic, Continental and Boreal region; Бондев (1991):147 Псамофитни формации с преобладаване главно на класник (Leymeta racemosi), песъчар (Ammophylleta arenariae), галилея (Galileeta mucronatae), пясъчна метличина (Centaureeta arenariae), тойна (Trachomitum venetum) и храстови формации с доминиране на ционура (Cionureta erectae) и други предимно по крайморските пясъци

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 C3 D3 E3 F2 G2 H3].

Обща характеристика. Облесените дюни са естествени или полуестествени дървесни или дървесно-храстови ценози по Черноморското крайбрежие, които се срещат в района само на две от големите дюнни системи. Най-характерни са за района на н. Кая в резерват "Ропотамо", като заемат източните стръмни склонове на най-голямата дюна в България, висока около 50 m. Фрагменти на горски ценози има и по западните, не толкова стръмни склонове на тази дюна, в близост до шосето гр. Созопол – гр. Приморско. Горските ценози върху дюната са с типични ксеротермни черти, дърветата са ниски и разклонени. В тези ценози доминират Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. pubescens. Характерно е и участието като съпътстващ вид на Celtis australis. Келявият габър на места образува втори етаж или вторично доминира. Храстовият етаж е добре развит и е с високо проективно покритие. Доминират Ruscus aculeatus (на места с проективно покритие до 80%), Cotinus coggygria, Cornus mas и увивното растение Asparagus acutifolius. Тревният етаж също е разнообразен – Brachypodium pinnatum, Campanula persicifolia, Carex remota, Dactylis glomerata, Iris sintenisii, Lathyrus niger, Pteridium aquilinum, Vicia bithynica и др. Другият район с облесени дюни се намира южно от устието на р. Камчия. В миналото такива ниски дюни с дървесна растителност е имало само в преходните пространства между крайречните лонгозни гори и сивите дюни, където и досега са запазени малки участъци с групи или единични дървета. Много от тези дюни са били унищожени при залесяване с морски бор (Pinus maritima). Дървесната растителност се състои от характерните за района мезофитни видове, като Acer campestre, Fraxinus oxycarpa, Quercus robur, Ulmus spp. и характерните за лонгозните гори увивни растения като Hedera helix, Periploca graeca, Smilax excelsa. На ограничена площ подобни съобщества се срещат и в района на с. Кранево (поддържан резерват “Балтата”). Възможно е облесени дюни с подобен състав да е имало в миналото и в районите на Златни пясъци, устието на р. Хаджийска (днешния курортен комплекс „Слънчев бряг”) и др., където е съществувала контактна зона на лонгозни гори и обширни дюнни комплекси, но те отдавна са унищожени.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие – н. Кая в резерват "Ропотамо", ограничено южно от устието на р. Камчия и поддържан резерват “Балтата”.

Консервационно значение. Поради ограниченото и специализирано разпространение, това местообитание е подложено на много сериозен риск от унищожаване. Уникални и с високо консервационно значение са самите горски ценози, въпреки че видовият им състав не се отличава с наличие на множество редки или защитени видове. Консервационно значим вид гъба е Clathrus archeri.

Отрицателно действащи фактори. Интензивно развитие на туризма, планове за нови големи туристически комплекси, залесяване и инвазия на нетипични дървесни и рудерални тревисти видове в състава на горските ценози по дюните (Amorpha fruticosa, Pinus maritima, Robinia pseudacacia и др.) и естествената динамика на крайбрежната пясъчна ивица.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Основната част от находищата му попадат в защитени територии – резерват „Ропотамо” и поддържан резерват “Балтата” и специализирани защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на застрояването, урбанизацията и деградацията на все още запазените дюни и плажове по Черноморието, ограничаване на туристическия натиск, спиране на дейностите, които са в противоречие с режимите на защитените територии и зони, възстановяване на естествената горска растителност там, където е била заменена от горски култури.

Литература. Мешинев и др. 1982.

Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев


Черноморски облесени дюни (карта на разпространението)