05A2
A. Морски местообитания
Подводни “ливади” от морски треви
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS : A5.53 Sublittoral seagrass beds, A2.613 Pontic [Zostera marina] and [Zostera noltii] meadows; PAL. CLASS.: 11.333 Pontic [Zostera] meadows; HD 92/43: 1110 Sandbanks which are slightly covered by sea water all the time.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 E2 F2 G2 H2].
Обща характеристика. Местообитанието представлява монодоминантни или смесени съобщества на морски треви от родовете Zostera, Zannichellia, Potamogeton и Ruppia върху чист или тинест, фин пясък, черупчест пясък и песъклива тиня на дълбочина 0,5–5 (7) m при нормална или понижена соленост. Среща се в много тихи, защитени от въздействието на вълните или със слаби течения заливи и естуари. Обрастванията от Zostera marina обикновено са с високо проективно покритие – 80–100% и височина 0,8–1 m (пред устието на р. Ропотамо – до 3 m), докато тези на Zostera noltii са с по-рехава структура, с проективно покритие 20–60% и височина 0,1–0,4 m. Морските треви са едификатори, които създават местообитание за разнообразна епифитна водораслова флора и безгръбначна фауна и служат като среда за отрастване на личинките на различни видове риби и мекотели. Те са много важни за геоморфологията и екологията на крайбрежните екосистеми, като стабилизират седимента, спомагат за рециклирането на биогенните елементи и за формирането основата на детритната трофична мрежа.
Характеризиращи таксони.
- Растения: Водорасли – Rhodophyta: Laurencia obtusa; Phaeophyta: Ectocarpus siliculosus, Chlorophyta: Enteromorpha spp., Ulva rigida; Висши растения – Potamogeton pectinatus, Ruppia maritima, Zannichellia palustris, Zostera marina, Z. noltii.
- Животни: Bivalvia: Tellina tenuis, Loripes lacteus, Lucinella divaricata, Solen marginatus, Abra ovata; Gastropoda: Hydrobiidae, Rissoa parva, Bittium reticulatum; Crustacea: Upogebia pusilla, Carcinus aestuari, Polybius vernalis, Rhithropanopeus harrisi, Palaemon adspersus, P. elegans; Actinopterygii: Zosterisessor ophiocephalus, Nerophis ophidion, Hippocampus guttulatus.
Разпространение в България. Черно море, пясъчно и тинесто-пясъчно дъно, дълбочина: 0–5 (7) m.
Консервационно значение. В "Червена книга на Черно море" (1999) са включени Zostera marina (VU), Z. noltii (VU),Carcinus aestuarii (VU),Upogebia pusilla (EN), Nerophis ophidion (CR)на регионално ниво, а Zostera marina, Z. noltii,Carcinus aestuarii,Upogebia pusilla са и в списъка на видовете с черноморска значимост, съгласно Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Zostera marina е включена в приложенията на Бернската конвенция.
Отрицателно действащи фактори. Основна заплаха за местообитанието представлява повишената мътност на морската вода в резултат на еутрофизиране или на хидроинженерни и драгиращи дейности в крайбрежната зона, водещи до суспендиране на седименти. Намаленото проникване на светлина във водния стълб води до ограничаване дълбочината на разпространение на морските треви. Освен това, морските треви са нетолерантни към затрупване с тиня и други седименти. Коренищата и листата се увреждат лесно при физически въздействия от преминаване на моторни лодки, закотвяне на плавателни съдове, драгиране и стъпкване. Повишеният растеж на водорасли-епифити в резултат на еутрофизиране също води до изчезването на Zostera marina и Z. noltii.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и попада в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Пречистването на всички отпадъчни води по Черноморското крайбрежие и във водосборния район на Черно море на българска територия в система от пречиствателни станции и отстраняването на азота и фосфора в процеса на пречистване с цел ограничаване на еутрофизирането. Съобразяване на строителството по Черноморието с капацитета на местните пречиствателни станции. Строг контрол върху незаконното дънно тралене и драгиране, както и съобразяването на хидроинженерните и брегозащитни дейности, водещи до суспендиране на седименти и затиняване, с наличните подводни "ливади". Основна предпоставка за съхраняване и възстановяване на местообитанието е изграждането на единна екологична мрежа от защитени морски акватории, осигуряваща връзка между отделните части на местообитанието, както и разработването на планове за управление. Извършване на мониторинг за установяване на промените в площта, фрагментацията, дълбочината на разпространение и процентното покритие с морски треви.
Литература. Димитрова-Конаклиева 2000; Керемедчиев 2005; Маринов 1990; Петрова-Караджова 1982; Todorova et al. 2008.
Автор. Валентина Тодорова
