04H1

H. Вътрешноконтинентални скални местообитания

Изкуствени галерии

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H1.7 Disused underground mines and tunnels; PAL. CLASS.: 88 Mines and underground passages.

Природозащитен статут. Няма.

Категория. Уязвимо [VU – A2 C1 D3 E1 H3 J L2].

Обща характеристика. Изкуствените галерии в България наброяват няколко хиляди, като липсва единна база данни за техния брой, местоположение и класификация. Изградени са главно в планинските райони. Прокопани са в различни исторически времена и с разнообразна цел. Най-старите галерии датират от времената на древните траки и са свързани главно със златодобив (например галерията Ини-клер, Кърджалийско, разработвана през I–III в. от н. е.). Дължината им варира от десетки до стотици метри. През римската епоха и Средните векове изкуствени галерии са служели за добив и на други метални руди, главно желязна. След създаването на третата българска държава, при бързото развитие на минната индустрия на страната се изграждат стотици километри галерии. Изкуствени галерии с различна дължина са прокопани и с цел подземни водни деривации, геоложки проучвания, военни обекти, тунели и др.

В зависимост от дължината, броя на входовете и тяхното разположение, наличието на течаща вода и дълбочината, до която са прокопани, изкуствените галерии се характеризират с микроклиматични условия много, близки до пещерните. След прокопаването си галериите стават част от съществуващата подземна екосистема чрез пренос и миграции на организми по пукнатини и порови пространства, а също и чрез активен транспорт на водни количества от други части на хидрогеоложкия басейн. Както в пещерите, и тук местообитанието е енергетично изцяло зависимо от надземната среда поради липса на слънчева светлина и фотосинтезиращи растения. Основен транспортен агент на хранителни вещества под формата на детрит, растителни частици и мъртви организми е водата. Навлизащите под земята животни, най-често бозайници, също допринасят за обогатяване на средата с хранителни вещества чрез своите екскременти и други остатъци от жизнената си дейност.

В сравнително къс период от няколко години след прокопаването им, изкуствените галерии могат да бъдат колонизирани от типично подземна сухоземна и водна фауна, включваща представители на троглобионтните Diplopoda, Arachnida, Coleoptera, Crustacea: Copepoda, Isopoda и Amphipoda.

Изоставените изкуствени галерии могат да имат важно значение за размножаване на подковоноси (Rhinolophus spp.) и някои гладконоси прилепи като Miniopterus schreibersii, Myotis capaccinii, M. myotis и др. От края на август до началото на октомври много от галериите, особено в районите без пещери, служат като места за есенни струпвания на стотици прилепи с цел размножаване и социални контакти. Местообитанието е предпочитано убежище за зимуване на немигриращи видове прилепи като Rhinolophus ferrumequinum, Rh. hipposideros, Barbastella barbastellus, Plecotus spp. и други.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В планинските и полупланинските райони почти в цялата страна. Най-голяма е концентрацията на изоставени изкуствени галерии в Родопите, Западна и Централна Стара планина, Странджа, Рила и Витоша, от крайморските райони до над 2000 m надм. вис. в Рила и Осоговска планина.

Консервационно значение. Изкуствените галерии се използват като размножителни и зимни убежища от много видове прилепи. В тези галерии в Западна България е установена сравнително богата ендемична подземна водна ракообразна фауна. Някои от тях са locus typicus и в същото време единствените познати до сега находища на новоописани за науката видове, като например штолня в местн. Урвич край София за вида Bryocamptus aberrans и уранова галерия в долината на Рилска река за вида Lombardobathynella sp.

Отрицателно действащи фактори. В повечето случаи след приключване на експлоатацията, изкуствените минни и проучвателни галерии се затварят чрез взривяване на входа. По този начин те губят своето значение като научен обект, а в случаите, когато са били населени от прилепи, престават да бъдат тяхно убежище. Входовете на галериите се рушат и засипват и в резултат на естествените процеси на ерозия на повърхностния земен слой. Не са редки случаите и на подземни срутвания, затварящи окончателно отделни техни части. Обрастването с гъста дървесна или храстова растителност около входа може да се окаже трайна бариера за навлизането на прилепи.

Взети мерки за опазване. Изкуствените галерии не са обект на специално природозащитно законодателство с изключение на няколко редки случая, когато е била оценена тяхната стойност като местообитания на консервационно значими видове животни или имат културно-историческо значение. „Голашката минна галерия” е природна забележителност и защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 като важно подземно убежище на многохилядни прилепни колонии от няколко вида. Изоставената минна галерия „Издремец” е едно най-важните места за есенни струпвания и зимуване на прилепи, поради което е в защитена зона от мрежата НАТУРА 2000. „Катакомбите”, използвани за зимуване от малкия подковонос край Аладжа манастир, са в границите на Природен парк „Златни пясъци” и са включени в общия исторически комплекс.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Инвентаризация, типизация и оценка на биоразнообразието в изкуствените галерии в България по райони. Най-значимите убежища на прилепи и безгръбначна подземна фауна трябва да се обявят за защитени територии. Укрепване и обезопасяване на входовете, застрашени от срутване. Разчистване на растителността около входа и контрол на достъпа за значимите галерии. В случаи на съвременни срутвания е необходимо входовете на важни галерии да бъдат прокопани отново. Включване в плановете за управление на конкретни мерки, касаещи поддържането и опазването на изкуствените галерии в границите на природните и националните паркове, защитените местности и защитени зони от мрежата НАТУРА 2000.

Литература. Георгиев 1978, 1987; Apostolov & Pesce 1991; Pandourski 2000.

Aвтори. Иван Пандурски, Боян Петров


Изкуствени галерии (карта на разпространението)