04G1
G. Гори
Крайречни гори от елши (Alnus spp.) и планински ясен (Fraxinus excelsior)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.2116 Dacio-Moesian ash-alder woods; PAL. CLASS.: 44.316 Dacio-Moesian ash-alder woods; HD 92/43: 91E0 *Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C1 D2 E2 F1 G1 H1 J L2].
Обща характеристика. Смесени крайречни галерийни съобщества с основен едификатор черна елша (Alnus glutinosa). На места едификатори и съедификатори са бялата елша (Alnus incana), източният чинар (Platanus orientalis) и обикновеният ясен (Fraxinus excelsior). Участват още различни видове върби, най-често трошлива върба (Salix fragilis) и бяла върба (S. alba). Този тип галерийни гори се срещат по-често в ниския планински пояс и рядко в средния планински пояс. Развиват се върху влажни до мокри, спорадично заливани, отцедливи и проветриви почви (Fluvisols). В тревната покривка най-често се срещат Aegopodium podagraria, Carex remota, C. sylvatica, Circaea lutetiana, Cirsium appendiculatum, Equisetum spp., Filipendula ulmaria, Galium aparine, Impatiens noli-tangere, Lycopus europaeus, Lythrum salicaria, Myosotis scorpioides, Ranunculus repens, Rumex sanguineus, Scirpus sylvaticus, Stellaria media, S. nemorum, Urtica dioica и др.Смесените крайречни галерийни съобщества с основен едификатор черна елша се отличават от съобществата с доминиране и участие на този вид в низините и в долните течения на големите реки. В тях участието на увивни растения и термофилни видове е силно ограничено. Заливанията са редки и краткотрайни поради по-големия наклон и по-тесните крайречни долини. В по-високите части на планините, галериите с преобладаване на черна елша отстъпват място на галериите с преобладаване на бяла елша и участие на по-голям брой видове с бореален произход.
Много ограничено в Родопите (района на гр. Доспат), се срещат планински гори на черна елша, развиващи се сравнително отдалечено от реките и потоците. Те заемат най-често долната част на склонове с влажни делувиални почви (Colluviosols). Покритието на дървесния етаж е около 80–90%. Освен черна елша, в него участва и Juglans regia, поради което може да се предполага, че горите имат вторичен произход и са повлияни от антропогенната дейност. От храстите е представен обикновеният глог (Crataegus monogyna). Общото проективно покритие на тревния синузий е около 90%. В него доминират Galium aparine,Parietaria erecta (= Parietaria officinalis) и Urtica dioica. Участват още Brachypodium sylvaticum, Cardamine impatiens, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mycelis muralis, Oxalis acetosella, rumex sanguineus, Stachys sylvatica и др.
В синтаксономично отношение крайречните гори на елши и планински ясен се отнасят към клас Populetea albae, разред Fraxinetalia и съюз Alnion incanae.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Aegopodium podagraria, Alnus glutinosa, Brachypodium sylvaticum, Calamagrostis pseudophragmites, Carex remota, C. sylvatica, Chrysosplenium alternifolium, Circaea lutetiana, Cirsium appendiculatum, Equisetum spp., Filipendula ulmaria, Galium aparine, Impatiens noli-tangere, Lycopus europaeus, Lythrum salicaria, Mentha longifolia, Myosotis scorpioides, Nasturtium officinale, Poa sylvicola, Ranunculus repens, Rumex sanguineus, Scirpus sylvaticus, Stachys palustris, Stellaria media, S. nemorum, Urtica dioica и др.
- Гъби: Макромицети – Calicina alniella, Ciboria amentacea, Cytidia salicina, Exidia glandulosa, Gyrodon lividus, Hymenoscyphus calyculus, Inonotus hispidus, I. radiatus, Laccaria tortilis, Lachnum virgineum, Mitrophora semilibera, Naucoria alnetorum, N. escharoides, N. striatula, Paxillus filamentosus, Pezizella minutula, Phellinus igniarius, Pyrenopeziza revincta, Scutellinia scutellata, Tremella mesenterica; Микромицети – Ascochyta syringae (по Fraxinus excelsior), Gnomonia comari (по Filipendula ulmaria), Gnomonia ditopa, Gnomoniella tubiformis, Phyllactinia guttata, Plagiostoma alneum, Septoria alni (по Alnus glutinosa), Hypoxylon fuscum, H. multiforme, Melampsora caprearum, M. epitea (по Salix caprea), M. salicis-albae (по Salix alba), Peronospora conglomerata (по Geranium sylvaticum).
Разпространение в България. Крайречните гори на елши и планински ясен имат фрагментарно разпространение около реките в предпланините и долния планински пояс на повечето планини в България при надморска височина от около 300 до около 1000 m надм. вис.
Консервационно значение. В тези рядко срещани фитоценози се развиват някои видове висши растения с природозащитен статус като Lathrea rhodopaea, Osmunda regalis и др., както и консервационно значим вид гъба – Gyrodon lividus.
Отрицателно действащи фактори. Нерегламентирани и неправилно изведени сечи, корекции и прочиствания на речните корита, строителство на инфраструктурни съоръжения и мини водноелектрически централи.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Част от находищата му попадат в границите на защитени територии – национален парк „Рила“, природен парк „Витоша” и др., и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Фитоценотични проучвания на местообитанието, разширяване на границите на защитените територии, в които се среща, разработване на горско-типологична схема за по-ефективно и природосъобразно стопанисване. Картиране и мониторинг на състоянието. Забрана на възобновителните сечи, подобряване на охраната на горите и предприемане на дейности за възстановяване на местообитанието в площи незаети от гори или незалесени лесопригодни територии. Разработване и провеждане на информационно-образователни кампании за значението на местообитанието. Подобряване на охраната на горите.
Литература. Димитров 2005.
Автори. Мариус Димитров, Александър Ташев
