04F2
F. Храстови съобщества
Съобщества от миртолистен рододендрон (Rhododendron myrtifolium)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.225 Balkan [Rhododendron kotschyi] heaths; PAL. CLASS.: 31.425 Rhodopide and Balkan Kotschy's alpenrose heaths; HD 92/43: 4060 Alpine and Boreal heaths; Бондев (1991): 4 Формация на миртолистния рододендрон (алпийска роза) (Rhododendreta myrtyfolii).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [ЕN – A1, 2 B1 C3 D2 E2 F2 G2 H2].
Обща характеристика. Миртолистният рододендрон (Rhododendron myrtifolium) е вечнозелено храстче, високо 12–40 cm. По време на цъфтеж през месеците юни-юли храстчетата създават красив аспект по склоновете на планините с розовочервените си фуниевидни цветове.
Фитоценозите на миртолистния рододендрон са формирани по скални площадки, открити била, сипеи, каменисти и скалисти склонове със северна или доминираща северна експозиция и наклон до 30°, рядко повече. Основното им разпространение е между 2000 и 2500 m надм. вис., по-рядко, с ограничени по площ участъци до няколко десетки квадратни метра, са установени и по-ниско, включително на 1450 m надм. вис. в района на хижа Тъжа в Средна Стара планина. Очевидно, в миналото разпространението им е било много по-широко. Почвите са литосоли, ранкери, плитки до средно дълбоки с изразена кисела реакция.
Реликтен вид в българската флора, миртолистният рододендрон формира малки по площ вечнозелени храстчеви съобщества. Сравнително рядко те са монодоминантни. По-често срещаните са с участието главно на Vaccinium uliginosum (първични) и на по-големи площи с Juniperus sibirica и приземен етаж от Pleurozium schreberi (вторични). Съобществата имат богат флористичен състав с изразен алпийско-субалпийски характер и значително участие на диагностични видове от разредите Seslerietalia comosae (Campanula alpina, Cetraria islandica,Deschampsia flexuosa, Festuca airoides, Geum bulgaricum, Homog yne alpina, Juncus trifidus, Potentilla haynaldiana, Sesleria comosa, Veronica bellidioides и др.) и Vaccinio-Piceetalia (Dicranum scoparium, Hylocomium splendens, Vaccinium myrtillus, V. uliginosum, V. vitis-idaea и др.). В състава им участват още Anthoxanthum ododratum, Avenula vesicolor, Bruckenthalia spiculifolia,Campanula patula subsp. abietina, Geum montanum, Homogyne alpina, Luzula luzuloides, Nardus stricta, Polytrichum juniperinum, Potentilla ternata и др. Доминираща част от видовете са алпийски, циркумполярни или бореални геоелементи, микротермни и мезо-ксерофилни. Височината на основния етаж варира между 20–40 cm, общото проективно покритие най-често е 80–100%. След антропогенно въздействие на мястото на фитоценозите на рододендрона се формират вторични съобщества главно на сибирска хвойна (Juniperus sibirica), в много от които Rhododendron myrtifolium остава като субдоминант или асектатор.
В България миртолистният рододендрон е на южната граница на своя ареал. Ако е имал по-широко разпространение в миналото, то е било най-малко отпреди няколко столетия. Няма данни за разширяване на ареала на вида и неговите фитоценози.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Campanula alpina, Deschampsia flexuosa, Festuca airoides, Geum bulgaricum, Homog yne alpina, Huperzia selago, Juncus trifidus, Luzula luzuloides, Potentilla haynaldiana, Rhododendron myrtifolium (= R. kotschyi), Sesleria comosa, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, V. uliginosum, Veronica bellidioides; мъхове – Pleurozium schreberi.
- Гъби: Микромицети – Chrysomyxa ledi (по Rhododendron myrtifolium); Лишеи – Cetraria islandica.
Разпространение в България. В Рила на северния склон на вр. Белмекен и в Средна Стара планина на северния склон на Заногалийски чал, по-малко на вр. Юрушка грамада, Северен Джендем и други съседни територии, над 1450 m надм. вис.
Консервационно значение. Rhododendron myrtifolium е критично застрашен вид, в съобществата му участва редкият вид Gentiana frigida.
Отрицателно действащи фактори. Прекомерна паша, опожаряване на хвойната в районите с фитоценози на рододендрона, изкореняване на храсти от любители-туристи за култивиране.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Фитоценозите на Rhododendron myrtifolium са в границите на националните паркове “Рила” и “Централен Балкан”, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг и ефективно прилагане на нормативните документи и режимите в националните паркове.
Литература. Coldea 1991.
Автор. Веска Русакова
