04E1

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Субконтинентални петрофитни степи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.222 Moesio-Carpathian steppes; PAL. CLASS.: 34.3161 Moesio-Carpathian steppes; HD 92/43: 6240 *Sub-pannonic steppes; Бондев (1991): 129 Ксеротермни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischemi), луковична ливадина (Poaeta bulbosae, Poaeta cocinnae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemereta).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C2 D1 E2 F1 G1 H3 I].

Обща характеристика. Разнообразни петрофитни калцифилни съобщества, отнасящи се в синтаксономично отношение към съюзите Festucion valesiacae и Satureio-Thymion,разред Festucetalia valesiaceae и клас Festuco-Brometea. Срещат се в континенталните региони на север от Стара планина. Най-широко разпространение имат в откритите карстови възвишения на Предбалкана – най-вече в Белоградчишко, Монтанско, Врачанско, Ловешко и Великотърновско. В льосовите повърхнини на Дунавската равнина субконтиненталните петрофитни степи имат локални особености и се срещат на места по стръмните десни склонове на реките Осъм, Янтра и Русенски Лом, където се разкрива карстова скална основа. В Лудогорието петрофитните степи се срещат по склоновете на карстовите суходолия, както и по склоновете на варовиковите плата – Шуменско, Провадийско-Роякско и др. На североизток се формира плавен преход с местообитанието “Западнопонтийски петрофитни степи” от съюза Pimpinello-Thymion zigoidii.

Субконтиненталните петрофитни степи се отличават с голямо разнообразие на видовия състав. Характеризират се с неравномерно покритие и преобладаване на различни туфести треви, полухрастчета, ефемери и ефемероиди. Отличителна черта е развитието върху плитка варовикова основа, на места с много бедна или липсваща почвена покривка. Обикновено тези терени са силно ерозирани, на повече или по-малко стръмни склонове, с различна, но предимно южна и западна експозиция. Стабилността на скалната основа определя и спецификата на тези фитоценози.

Субконтинентални петрофитни степи се срещат и по скалните венци на каньоновидните долини на реките в южните части на Северна България (Огоста, Вит, Искър, Янтра, Русенски Лом). Скалната основа е предимно от кредни варовици и мергели, с различна степен на твърдост и порьозност. В цепнатините на скалите се образува тънка почвена покривка, която е основа за формиране на отворени тревни съобщества. Характерно за ранната пролет е, че на скалните венци се задържа много вода, стичаща се от околните терени, и там се развиват пролетни аспекти, богати на мъхове и лишеи (Cladonia spp., Collema flaccidium, Grimmia pulvinata, Syntrichia ruralis), които през горещото лято преминават в анабиоза. Варовиковите сипеи се отличават със значително по-голяма сухост от венците и там не се развиват такива аспекти. Наклонът на терените обикновено варира от 10 до 30–40°, като при по-стръмни терени ерозията оголва напълно основната скала и се формират типични хазмофитни фитоценози. Сумарното проективно покритие на ценозите варира от 30 до около 60–70%. Видовият състав представлява смесица между типични хазмофити и видове, характерни за затворените ценози на многогодишни житни треви, намиращи се в непосредствена близост на места с по-добре развита почвена покривка. Характерно е голямото видово разнообразие и неговото географско викариране на сравнително неголеми разстояния. Освен от географското разположение, флористичният състав се определя и от типа на скалната основа – подвижни сипеи, мергели и различни по размери на скалната фракция видове трошляк или ерозирани скални склонове на бедни почви. В зависимост от тези особености, в местообитанието се разграничават три подтипа:

1. Петрофитни степи с Achilleа clypeolata , на сравнително стабилни скални склонове. Това са най-широко разпространените петрофитни степи. Срещат се главно в карстовите райони на Предбалкана върху ерозирани мезозойски (главно кредни) варовици. Типични са за Ведерник, Широка планина, Веренишко Бърдо, Милин камък, Пъстрина, Веслец, Карлуковския карстов район, Маркова могила, Тученишкото и Деветашкото плата, Ловчанските, Севлиевските и Търновските височини, Поломието, Преславско-Драгоевска планина и някои суходолия в Лудогорието. Срещат се основно върху сравнително стабилизирани скални склонове, с плитка и ерозирана почвена покривка, най-често над скалните каньони, ждрела и др. в поречията на реки.

Характерно за тези степи е участието на много хамефити (полухрасти и туфести житни) и терофити. Основен доминант е Satureja montana subsp. kitaibelii. Висока срещаемост имат Alyssum saxatile, Astragalus onobrychis subsp. chlorocarpus, Dianthus petraeus subsp.noaeanus, Paronychia cephalotes, Potentilla pilosa, Seseli rigidum, Teucrium montanum, T. polium. В Карлуковския карстов район е специфично участието на регионалния ендемит дегенов копър (Seseli degenii). От житните треви по-често се срещат Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), за който ерозиралите варовикови терени могат да се разглеждат като първични местообитания, Koeleria macrantha, Melica ciliata, Stipa pennata agg. и S. capillata.Типичният пролетен и раннолетен аспект се дава от Poa bulbosa и редица другиефемери и ефемероиди: Orlaya grandiflora (образува характерен къснопролетен-раннолетен бял аспект на много места), Allium flavum, A. moschatum, A. sphaerocephalon,Alyssum parviflorum (= Alyssum minus), Arabis recta, Crupina vulgaris, Hyacinthella leucophaea, Muscari neglectum, Ornithogalum refractum, Saxifraga tridactylites. Много характерни са и различните сукуленти, представители на Crassulaceae: Jovibarba heuffelii, Sedum hispanicum, S. maximum, S. urvillei. Поради спецификата на термичните условия на варовика (намалява микроклиматичните колебания на терена), в състава на тези степи проникват много субмедитерански видове. Към тях спадат предимно терофити, като Coronilla scorpioides, Ononis pusilla, Salvia sclarea, Trifolium subterraneum, Trigonella gladiata.Такива „субмедитерански оазиси” на варовик са Деветашкото плато, Ловчанските и Търновските височини. Там в състава на петрофитните степи изразено участие имат Artemisia alba, Euphorbia myrsinites и др., които са характерни за Южна България и Черноморието.

Петрофитните степи с Achilleа clypeolata, почти винаги формират комплекси с различни затворени тревни и храстови фитоценози. В състава им участват разпръснато различни храстови видове – Amygdalus nana (много рядко), Carpinus orientalis, Cotoneaster integerrimus, Fraxinus ornus, Paliurus spina-christi, Rhamnus saxatilis, Syringa vulgaris. В Предбалкана е характерно масовото участие на ценозите на драката.

2. Петрофитни степи с Linum tauricum на подвижни варовици, мергели и трошляци.

Този подтип местообитание е разпространен ограничено в Средна Дунавска равнина, в долното течение на реките Осъм (Никополско плато), Янтра (северно от гр. Бяла) и на места в поречието на Ломовете (с. Острица и др.), където по десния им бряг има локални разкрития на кредни варовици и мергели. По-широко разпространени са по най-ерозираните терени и белите сипеи от тебеширени варовици в районите на Шуменското, Провадийско-Роякското плата и Суха река, където се наблюдава преход със западнопонтийските петрофитни степи. За флористичния им състав е характерно, че съчетава проникнали от юг, субмедитерански елементи и реликтни степни видове, свързвани със западнопонтийските петрофитни степи. Характерен е къснопролетният аспект, формиран от жълто цъфтящия кримски лен (Linum tauricum), който в поречието на р. Осъм и р. Янтра е представен от ендемичния подвид Linum tauricum subsp. linearifolium. Специфично е и участието на Allium saxatile, Alyssum corymbosoides, Aster oleifolius, Cephalaria uralensis, Dianthus nardiformis, D.pseudarmeria, Ephedra distachya, Genista sessilifolia subsp. trifoliata, Goniolimon tataricum, Gypsophila glomerata, Iris pumila,Matthiola fruticulosa, Scutellaria orientalis subsp. pinnatifida. Общи с предходния подтип савидовете: Achillea clypeolata, Allium moschatum, Euphorbia seguerana, Melica ciliata, Rhodax canus, Satureja montana subsp. kitaibelii (в Никополско), Teucrium montanum. Някои видове са тясно свързани само с разглеждания подтип, например Salvia scabiosifolia, който доминира на малък участък, на десния бряг на р. Янтра при с. Полско Косово. От Поломието и на изток, в суходолията на Добруджа, се наблюдават някои викариантни промени във видовия състав на тези ценози, например Satureja montana се замества от Satureja coerulea. Появяват се ендемити, като Chamaecytisus jankae, Potentilla emilii-popii, Salvia ringens и др. Особено специфични са белите, подвижни сипеи на Шуменското и Провадийско-Роякското плато. Тези сипеи са от глинести и глауконитни варовици и варовити мергели с горно-кредна възраст, които са на много стръмни и силно ерозирали терени. Ценозите, които се развиват по тях, почти нямат в състава си житни треви, а само пълзящи, ниски полухрастчета и многогодишни треви. В състава им присъстват и видове от Pimpinello-Thymion zigoidii – Pimpinella tragium subsp.lithophila, Satureja coerulea, Thymus zygioides и Западнопонтийските степи, от които се отличават по по-бедния си видов състав и липсата на житни треви. Участват още Achillea clypeolata, Hedysarum tauricum, Lembotropis nigricans, Onosma visianii, Potentilla bornmuelleri.

3. Петрофитни степи с пересто коило (Stipа pennata agg.). Петрофитните степи, доминирани от тирзово коило (Stipa tirsa), са с много ограничено разпространение в България. Установени са в Средна Дунавска равнина, в поречието на реките Вит (с. Рибен), Осъм (Никополското плато) и по десния бряг на р. Студена, северно от с. Горна Студена. Така наречените „коилища” са се срещали до 40-те години на ХХ век и в Северозападна България, но там са били унищожени. Тирзовото коило участва в състава на отворените петрофитни ценози на варовиковите терени на Предбалкана, но самостоятелните му ценози са много рядко явление. Една от основните причини за това е, че коилото не издържа на конкуренцията на туфестите житни, особено на черната садина (Chrysopogon gryllus), които заемат местата с добре развита почвена покривка. Ценозите на коилото са с реликтен характер, запазили се само на силно ерозирали терени, с разкрития на варовиковата скална основа и бедна или липсваща почвена покривка. В състава им участват много степни и по-малко субмедитерански видове, срещащи се и в петрофитните степи с Achilleа clypeolata. Към първата група спадат Adonis volgensis, Aster oleifolius, Astragalus austriacus, A. corniculatus, A. glaucus, A. pubiflorus, Centaurea stereophylla, Phlomis herba-venti subsp. pungens, Salvia nutans. Във втората група са Convolvulus cantabrica, Satureja montana. Характерно е участието и на някои локални ендемити със степен произход – Hedysarum grandiflorum subsp. bulgaricum и Serratula bulgarica.

Петрофитните степи с коило са едафично и реликтно явление. Доказателство за това са множеството степни ксерофити, които се срещат във флористичния им състав. Безспорно, на повечето места, на стръмни и скалисти терени и естествена ерозия, те са с първичен произход. Вероятно също така, на участъци след активна паша и вторична ерозия, те са разширили разпространението си на мястото на гори или на затворени съобщества на многогодишни житни. Вторичните петрофитни степи са с по-беден видов състав и ролята им в растителната покривка на страната е незначителна.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В Предбалкана и Лудогорието (Североизточна България) и изолирано в Средна Дунавска равнина (Никополско, Свищовско и Русенско); до около 1000 m надм. вис.

Консервационно значение. Уязвимо местообитание в България, което заема ограничени площи и е подложено на различни дълготрайни негативни въздействия.От изключителна важност е за опазване на находища на множество редки, застрашени и защитени степни видове. Много от тези видове присъстват изолирано в състава на петрофитните степни ценози. Най-редките от тях са: Adonis volgensis, Astragalus corniculatus, A. haarbachii,Ephedra distachya, Goniolimon tataricum,Hedysarum grandiflorums subsp. bulgaricum, H. tauricum,Nepeta parviflora,Polygala sibirica, Potentilla emilii-popii, Salvia scabiosifolia, Serratula bulgarica, S. radiata, Seseli degenii.Установени са и следните консервационно значими видове гъби: Amanita vittadinii, Pisolithus arhizos.

Отрицателно действащи фактори. Активна паша, която допълнително засилва ерозията и променя видовия им състав; терасиране и залесяване с горски култури; естествени свлачищни и срутищни явления. Много силно негативно влияние оказва добивът на варовици и мергели. Голяма част от кариерите за строителни материали се намират в Предбалкана.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Част от находищата попадат в съществуващи защитени територии – природен парк “Русенски Лом“, природна забележителност “Чернелка“ и др. По-голяма част от степните ценози попадат и в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието на местообитанието и контрол върху добива на варовици, глини и мергели.

Литература. Йорданов 1936; Цонев 2002.

Автор. Росен Цонев


Субконтинентални петрофитни степи (карта на разпространението)