04D4
D. Блата, торфища и мочурища
Алкални блата и мочурища
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: D4.1 Rich fens, including eutrophic tall-herb fens and calcareous flushes and soaks. Pal. Class.: 54.2 Rich fens; HD 92/43: 7230 Alkaline fens; Бондев (1991): 5 Хигропсихрофилни (торфищни) формации (Cariceta acutae, Cariceta echinatae, Cariceta rostae, Sphagneta spp., Cariceta lapponi, Primuleta deori, Hygronardeta и др.).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 D2 E2 F2 G2 H2 L2].
Обща характеристика. Това местообитание включва водоеми с неутрална или слабо алкална реакция на водата, установени при различна надморска височина – от низините до високите части на планините, по-често в ниските предпланински карстови райони. Водата като правило е около повърхността или над нивото на почвата. Мезо- до еутрофната среда е благоприятна за развитие на голям брой видове предимно от семейство Cyperaceae: Carex spp., Cyperus spp., Eriophorum spp., Schoenus spp. и др., които са облигатни калцифили или безразлични към киселинността на почвата и водата. В състава на растителната покривка най-често значителна роля играят мъховете. Характерна е добре развитата покривка от кафяви мъхове: Bryum pseudotriquetrum, Calliergonella cuspidata, Campylium stellatum, Ctenidium molluscum, Fissidens adianthoides, Palustriella commutata и др. Образуването на торф става под нивото на водата. В зависимост от характеристиките на водоема – размери, дълбочина и т. н., се формират различни по състав фитоценози – от мочурливи ливади до плитки блата. Повечето от алкалните блата в България имат характера на мочурливи ливади с редуване на преовлажнени и по-сухи участъци с типични мезофилни видове: Briza maxima, Deschampsia caespitosa, Lathyrus pratensis, Lychnis flos-cuculi, Ranunculus acris, Rhinanthus rumelicus. В най-преовлажнените участъци се образуват съобщества главно на видове от род Carex и Scyrpus sylvaticus.Много характерни са ценозите, доминирани от представители на род Eriophorum (главно E. latifolium и E. vaginatum) и като втори етап – Blysmus compressus (местн. Попови ливади, с. Дунавци, местн. Крушето, с. Цръклевци и др.). В района на с. Дунавци много характерни са ценозите на асоциация Orchido-Schoenetum nigricentis с доминиране на Schoenus nigricans и участие на Clematis integrifolia, Eleocharis quinqueflora, Epipactis palustris, Genista tinctoria, Gymnadenia conopsea, Lysimachia vulgaris, Orchis laxiflora subsp. elegans, Potentilla erecta, Sanguisorba officinalis, Triglochin palustris и ендемичния охлюв Bulgaria lozekii.В местн. Попови ливади има по-замочурени части с Men yanthes trifoliata и ливади с Blysmus spp., Carex spp., Dactylorhiza cordigera, а в местн. Крушето участва Valeriana simplicifolia. Ценозите, свързани с Caricion davallianae, са преход към влажните планински ливади от Molinion (например при с. Цръклевци, Софийско), а при малка надморска височина в някои райони на страната – и към по-друг тип острицови блата от асоциация Cladietum mariscae (с. Дунавци, Казанлъшко). В много участъци, особено при по-голяма надморска височина, където площите на алкалните торфища и блата са доста ограничени, те се явяват част от блатни системи, в които участват ценози от цитираните съюзи и от други типове хигрофилна и хидрофилна растителност.
Алкални торфища и блата могат да се формират и върху бигор, при което се отлага торф от кафяви мъхове и острици.
Характеризиращи таксони.
- Висширастения: Alisma plantago-aquatica,Baeothryon caespitosum (= Trichophorum caespitosum), Butomus umbellatus, Carex buxbaumii, C. caespitosa, C. disticha, C. buxbaumii, C. lasiocarpa, C. paniculata, Clematis in tegrifolia, Dactylorhiza incarnata, Eleocharis quinqueflora, Epipactis palustris, Equisetum fluviatile, Eriophorum gracile, E. latifolium, E. vaginatum, Gymnadenia conopsea, Orchis laxiflora subsp. elegans, Parnassia palustris, Pedicularis palustris, Phragmites australis, Primula farinosa, Salix rosmarinifolia, Schoenus ferrugineus, S. nigricans, Scirpus sylvaticus, Sesleria caerulea, Sparganium erectum, Swertia perennis, Triglochin palustris, Typha angustifolia, T. latifolia, Utricularia minor; мъхове – Bryum pseudotriquerum, Calliergonella cuspidata, Campylium stellatum, Palustriella commutata, Scorpidium cossonii.
- Гъби: Макромицети – Cortinarius leucopus, Disciotis venosa, Mycena tubaroides (по мъртви стъбла на Carex spp. и Juncus spp.), Scutellinia cejpii;Микромицети – Anthracoidea subinclusa, Farysia thuemenii (по Carex riparia), Puccinia caricina (по Carex acuta и C. riparia), Septoria eriophori (по Eriophorum latifolium), Ustilago filiformis (по Gl yceria aquatica).
- Животни: Crustacea – Acanthocyclops vernalis, Bryocamptus spp., Paracyclops fimbriatus.
Разпространение в България. Тракийска низина (с. Дунавци, с. Ясеново), Софийско (с. Цръклевци, с. Челопеч), Златица, Знеполски район (фрагменти в Чокльово блато), Пирин (местн. Крушето), Самоковско (с. Подановци).
Консервационно значение.В местообитанието се срещат консервационно значимивидове висши растениякато Carex buxbaumii, C. caespitosa, C. lasiocarpa, Hippuris vulgaris, Lathyrus palustris, Pedicularis palustris, Potentilla palustris, Salix pentandra, S. rosmarinifolia, Sesleria caerulea, Utricularia minor и др., както и консервационно значимият вид гъба Disciotis venosa. С висока хранителна активност над водната повърхност тук са прилепите Nyctalus noctula, Pipistrellus pipistrellus, P. nathusii, Hypsugo savii.
Отрицателно действащи фактори. Намаляване площта на местообитанието в резултат на пресушаване на блатата и промени в начина на ползване (разораване, торене, засаждане със селскостопански култури). Влошаване на качеството на местообитанието след замърсяване с битови и промишлени отпадъци. Промени в състава и структурата на растителността в резултат на естествени сукцесии.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от мочурите, отнасящи се към него, попадат в защитени територии от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Запазване и възстановяване на влажните зони в духа на Рамсарската конвенция. Включване на местообитанието в Националната система за мониторинг на биоразнообразието. Оценката на състоянието на местообитанието и заплахите ще позволи предлагането на конкретни мерки за възстановяване и опазване. Обявяване на някои локалитети за защитени територии.
Литература. Йорданов 1931; Hájek et al. 2005а; Stoyneva & Valchanova [1997] 1999; Valchanova & Stoyneva 1995, 2000.
Автори. Анна Ганева, Веска Русакова
