видео

04C1

C. Вътрешни водоеми

Естествени или полуестествени мезотрофни до еутрофни езера и блата с макрофитна растителност

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C1.22 Free floating vegetation of mesotrophic waterbodies, C1.23 Rooted submerged vegetation of mesotrophic waterbodies, C1.24 Rooted submerged vegetation of mesotrophic waterbodies, C1.32 Free floating vegetation of eutrophic waterbodies, C1.33 Rooted submerged vegetation of eutrophic waterbodies; PAL. CLASS.: 22.41 Free-floating vegetation, 22.42 Rooted submerged vegetation, 22.431 Floating broadleaved carpets; HD 92/43: 3150 Natural eutrophic lakes with Magnopotamion or Hydrocharition – type vegetation; Кочев, Йорданов (1981): I. Клас формации еухидрофилна растителност (без формациите на Isoetes setcea, Zostera marina, Ruppia maritima).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C1 D3 E2 F2 H2 I J L2].

Обща характеристика. Тези местообитания са мезотрофни до еутрофни крайречни езера и блата, старици (най-много в поречието на реките Вит, Искър, Осъм, Янтра и Марица), някои от Черноморските лимани (Шабла, Дуранкулак) и лагуни (Аркутино, Алепу). Тук се включват и водоеми с частично антропогенен произход (например изоставени наводнени баластриери, стари речни корита), някои блата, които са били използвани като рибарници и после изоставени (Орсоя, Пожарево, Нова Черна, Мечка), ако в тях се развиват типични хидрофилни ценози. Някои от най-значимите блата и езера са пресушени в началото на ХХ век. Такива са Видинското блато, Беленското блато, Свищовската Балта, Карабоазките (Десна, Видра и Краище) и Козлодуйските (Бъклица и Слана) блата, Вардимското блато, Джулюнска бара, Стралджанското блато, Синделското (Султанларско) блато, Айдермирското блато и др. Други блата са със силно променен воден режим, пресъхват през лятото и хидрофитните ценози са почти изчезнали. Такива блата са Островските, Кайкуша, на о-в Персина (Песчина, Дульова бара и Мъртвото блато), Лищева при с. Гарван. Други, като блатото при Малък Преславец, Рабишкото езеро, Каябашкото блато и Чокльовото блато, са превърнати в язовири. Същестуващите и днес еутрофни и мезотрофни езера и блата са най-вече с мътни, богати на органика води и слабо до умерено алкални – обикновено рН е над 7, например в езерото Сребърна рН варира от 7,5 до 9,5. Минерализацията на водата обикновено е висока, съдържанието на кислород варира, в дънните слоеве се наблюдава кислороден дефицит, особено през лятото. Дълбочината на водния слой през активния вегетационен период най-често е между 0,70 и 1,5–2,0 m. В някои езера с по-бистра вода хидрофитни ценози могат да се развиват и при по-голяма дълбочина – до 3–4 m. Дъното е от песъчливо до тинесто и глинесто. При нормалната, ежегодна циркулация на водата в бившите дунавски блата реката е изнасяла натрупаната през годината недоизгнила растителна маса и е откривала песъчливите алувиални наслаги на дъното. При липсата на свеж отток езерата се затлачват с наноси, понякога с дебелина до 1 m и повече (в Сребърна – до 2 m), както се е случило с блатата на о-в Персина и със Сребърна след изолирането им от дунавските води с диги. Обикновено хидрофитните ценози в блатата и езерата формират комплекс с разнообразни хигрофитни съобщества, например пояси и петна от тръстика (Phragmites australis), папур (Typha spp.), камъш (Scirpus lacustris (= Schoenoplectus lacustris)), високи острици (Carex spp.) и др. С изплитняване, пресъхване и запълване на езерата и блатата с растителни останки хигрофитните ценози могат да ги заемат изцяло – бавен естествен процес, който може да се ускорява от антропогенната дейност. Това е деградационна сукцесия на езерата и блатата, която силно снижава тяхната стойност за опазване на водолюбива флора и фауна.

Хидрофитните съобщества са много разнообразни, често формират комплекси, заради което са разгледани в три подтипа:

1. Свободно плаваща по водната повърхност растителност (съюз Lemnion minoris и Hydrocharition). Тук влизат разнообразни ценози на Hydrocharis morsus-ranae, Lemna gibba, L. minor, L. trisulca, Salvinia natans, Spirodela polyrhiza, Stratiotes aloides, Wolffia arrhiza. Повечето от тях са широко разпространени в езерата, блата и изкуствени водоеми (канали, язовири), като формират различни по размери, монодоминантни или смесени ценози. Разполагат се както на повърхността (Hydrocharis morsus-ranae, Lemna minor, Ricciocarpus natans, Salvinia natans, Spirodela polyrhiza, Stratiotes aloides, Wolffia arrhiza), така и потопени в дълбочината на водния слой (Lemna trisulca, Riccia fluitans). Много редки са ценозите на Stratiotes aloides, установени само в езерото Сребърна и в големи канали в района на с. Остров, Врачанско – вероятно изчезнали днес.

2. Вкоренена на дъното растителност с плаващи на повърхността листа (съюз Nymphaeion albae). Разнообразни типични хидрофитни ценози, развиващи се при дълбочина на водния слой около 1–1,5 (2) m и при тинесто дъно, смесени или доминирани от Nuphar lutea, Nymphaea alba, Nymphoides peltata, Persicaria amphibia, Potamogeton natans, Trapa natans. По-широко са разпространени само ценозите от Persicaria amphibia и Potamogeton natans.Съобществата от Nymphoides peltata са сравнително пластични и се развиват и в по-плитки и пресъхващи водоеми, рибарници, големи разливи, канали. Те представляват деградационен стадий на развитие на типичната хидрофитна растителност, като заместват и по-редките и слабо пластични ценози на Nuphar lutea, Nymphaea alba, Trapa natans с изплитняването и обрастването на водоемите.Най-редки са съобществата на Nuphar lutea, установени в последните години само на няколко места по Черноморското крайбрежие (Езерец, р. Велека), Марица (с. Поповица) и по р. Дунав (в района на бившите рибарници Орсоя).

3. Подводна растителност (съюзи Magnopotamion и Parvopotamion). Това са съобщества, които се срещат предимно в по-чисти и дълбоки водоеми, често с чакълесто или песъчливо дъно, смесени или доминирани от Ceratophyllum demersum, C. submersum, Elodea canadensis, E. nuttallii, Myriophyllum spicatum, M. verticillatum, Najas marina, N. minor, Potamogeton crispus, P. gramineus, P. lucens, P. perfoliatus, P. pusillus, P. trichoides, Zannichellia palustris.Някои от тези видове са по-непретенциозни към светлинните условия и могат да образуват подводен етаж в ценози на някои от по-горните подтипове водна растителност. Такива са Ceratophyllum demersum, Elodea canadensis. Други като Myriophyllum spp., Potamogeton lucens и др. образуват най-често самостоятелни ценози. Повечето видове от този подтип са широко разпространени в най-разнообразни по произход водоеми (блата и езера, язовири, отводнителни канали, рибарници и др.), но някои са по-редки. Към по-редките спадат ценозите на Potamogeton trichoides, Ceratophyllum submersum, Najas marina, които се срещат само в няколко находища в страната.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В цяла България, основно в низинните райони. Най-много такива езера има в Дунавската равнина (край реките Дунав, Искър, Янтра и Вит), Тракийската низина (основно край р. Марица) и по Черноморското крайбрежие; до 500 m надм. вис.

Консервационно значение. Едно от най-значимите и богати на разнообразни организми природни местообитания. Срещат се множество редки, застрашени и защитени животни и растения, сред които са и редица типични хидрофити – Salvinia natans, Wolffia arhiza, Trapa natans, Nymphaea alba, Nuphar lutea, Nymphoides pelatata, Stratiotes alоides, Ricciocarpus natans, Aldrovanda vesiculosa. Местообитанието е от изключителна важност за стотици видове с висок консервационен статус: риби – див шаран, умбра; земноводни – бумки, чесновници, гребенести тритони; влечуги – водни костенурки, змии; птици – чайки, рибарки, чапли, гмурци, корморани, пеликани, потапници, патици, грабливи птици, дъждосвирци, пойни птици и др. Местообитанието предлага много добра хранителна база за редица видове прилепи: Mammalia: Chiroptera: Myotis daubentonii, M. capaccinii, Nyctalus noctula, N. leisleri, Eptesicus serotinus, Pipistrellus pipistrellus, в т. ч. и на многобройния през късно-летния и есенния период P. nathusii.

Отрицателно действащи фактори. Пресушаване на крайречните езера и блата, както и хидромелиоративни дейности в поречията на реките (андигиране, отводняване), пресъхване в резултат също и на общата ксерофитизация на климата и затлачване с мъртва растителна маса, добив на чакъл и пясък, замърсяване от отпадъчни води и битови отпадъци, наторяване и използване на пестициди в съседните обработваеми земи, унищожаване на крайречните гори, източване на вода за напояване.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии – поддържан резерват „Сребърна”, природен парк „Персина”, защитените местности „Гарвански блата”, „Малък Преславец”, „Шабленско езеро”, „Дуранкулашко езеро”, „Калимок-Бръшлен”, „Рибарници Орсоя”, „Мъртвицата”, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Осъществяват се проекти по възстановяване на блатата на о-в Персина и рибарниците в защитена местност „Калимок-Бръшлен”.

Необходими мерки за опазване и възстановяване. Преодоляване на все още съществуващото негативно отношение към блатата, възстановяване на пресушени блата, както и водния режим на съществуващите, прекратяване на големите хидромелиоративни мероприятия в поречията на реките, водещи до унищожаване и намаляване на езерата и блатата.

Литература. Бончев 1929; Йорданов 1931; Кочев, Йорданов 1981; Петков 1911; Цонев 2002.

Автори. Росен Цонев, Владимир Вълчев, Валери Георгиев


Естествени или полуестествени мезотрофни до еутрофни езера и блата с макрофитна растителност (карта на разпространението)