04B1

B. Крайбрежни местообитания

Черноморски стабилизирани (сиви) дюни

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: B1.4B11 Southwestern Pontic fixed dunes, B1.4B12 Northwestern Pontic fixed dunes; PAL. CLASS.: 16.22B11 Southwestern Pontic fixed dunes, 16.22B12 Northwestern Pontic fixed dunes; HD 92/43: 2130 *Fixed coastal dunes with herbaceous vegetation (grey dunes); Бондев (1991): 147 Псамофитни формации с преобладаване главно на класник (Leymeta racemosi), песъчар (Ammophylleta arenariae), галилея (Galileeta mucronatae), пясъчна метличина (Centaureeta arenariae), тойна (Trachomitum venetum) и храстови формации с доминиране на ционура (Cionureta erectae) и други предимно по крайморските пясъци.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C3 D2 E2 F2 G2 H3 I L3].

Обща характеристика. Това са неподвижни крайбрежни дюни, стабилизирани и колонизирани от много разнообразни ценози, с преобладаването на многогодишни тревисти растения и на места с масово участие на лишеи и мъхове. Разпространени са по цялото Черноморско крайбрежие, но предимно на юг от устието на р. Камчия. На север, в района на Дуранкулашко езеро, има малък, изолиран участък от сиви дюни, който силно се различава от останалите стабилизирани дюни в България и може да се разглежда като най-южната точка на разпространените в района на делтата на р. Дунав (Румъния и Украйна) северни черноморски сиви дюни (B1.4B12). Поради голямата си специфика двата подтипа сиви дюни в България са разгледани поотделно:

1. Южни черноморски сиви дюни (асоциация Aurinio uechtritziani-Artemisietum campestris). Това са стабилизирани дюнни системи, растителността на които принадлежи на ендемичния за Черноморското крайбрежие съюз Sileno thymifoliae-Jurinion kilaeae. В България са представени основно от асоциацията Aurinio uechtritziani-Artemisietum campestris, разпространена на юг от устието на Камчия. Представляват различни по големина и височина дюнни комплекси – от 2–3 m до 50 m надм. вис. (най-високата дюна в района на н. Кая, северно от р. Ропотамо). Разделят се на различни варианти в зависимост от степента на споеност на пясъка и от овлажнението им. В преходната зона с ембрионалните дюни, най-често с източно изложение и върху по-подвижните пясъци, се срещат ценозите на субасоциация Pancratietosum maritimi, в които преобладават видове, разпространени основно на подвижните дюни – Ammophila arenaria, Eryngium maritimum, Leymus racemosus subsp. sabulosus, Medicago marina, Pancratium maritimum. Типичната субасоциация е най-широко разпространена. Най-характерните видове за стабилизирани дюни са: Artemisia campestris, Centaurea arenaria, Cionura erecta, Jurinea albicaulis subsp. kilaea, Lepidotrichum uechtritziаnum (= Aurinia uechtritziana), Linaria genistifolia, Silene euxina, Teucrium polium. В ценозите, разпространени по западните склонове на дюнните системи, са характерни Galilea mucronata, Linum tauricum subsp. bulgaricum, Peucedanum arenarium.По най-подвижните пясъци, основно на гребените (билата) на дюните, се срещат повече едногодишни видове (Arenaria serpyllifolia, Corispermum nitidum, Secale sylvestre), а по северните, влажни склонове – много мъхове и лишеи (Cladonia foliacea, C. subrangiformis, Grimmia pulvinata, Syntrichia ruralis, Tortella flavovirens). Най-уплътнените и влажни пясъци в пониженията на дюните са заети от ценозите на асоциация Stachyo atherocalici-Caricetum ligericae,за която са характерни Carex ligerica, Chondrilla juncea, Jasione heldreichii, Stachys atherocalyx.Тези ценози са преходни с влажните дюнни понижения (вж. Преовлажнени и наводнени понижения в дюните). На най-уплътнените участъци на сивите дюни, където се наблюдават по-напреднали процеси на почвообразуване, се появяват и фрагменти от ксеротермни ценози на Chrysopogon gryllus.

2. Северни черноморски сиви дюни (асоциация Alysso borzaeani-Ephedretum distachyae). Ценозите на тези дюни принадлежат към съюза Scabiosion ucrainicae. В България са представени единствено от ендемичната асоциация Alysso borzaeani-Ephedretum distachyae,срещаща се в местн. Ана Мария, много близо до границата с Република Румъния. Представляват ниски (около 1 m над нивото на плажа), стабилизирани дюнни системи, покрити с многогодишна тревиста растителност. Много характерни са ценозите с високо проективно покритие на Ephedra distachya. Участват още Alyssum borzaeanum, Cynanchum acutum, Erysimum diffusum, Festuca vaginata, Scabiosa argentea, Silene thymifolia, Verbascum purpureum.Характерно е участието също така на мъхове (Syntrichia ruralis), лишеи (Xanthoria parietina), някои рудерали (Echium vulgare, Marrubium peregrinum) и дори на единични храсти (Prunus spinosa).

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие – северните черноморски сиви дюни са установени само северно от Дуранкулашко езеро (местн. Анна Мария); южните черноморски сиви дюни са много по-широко разпространени – р. Камчия, с. Шкорпиловци, курортен комплекс „Слънчев бряг”, гр. Несебър, къмпингите "Градина", "Златна Рибка", "Каваците", блатата Алепу, Аркутино, Стамополу, гр. Приморско – с. Китен.

Консервационно значение. Синтаксоните на сивите дюни са ендемични за България. Особено ограничено е разпространението на уникалната само за плажа в местн. Ана Мария асоциация Alysso borzaeani-Ephedretum distachyae. В ценозите на стабилизираните (сиви) черноморски дюни участват десетки видове редки, ендемични и защитени псамофити с прогресивно намаляващи популации в България. Такива са Alyssum borzaeanum, Lepidotrichum uechtritziаnum (= Aurinia uechtritziana)(балкано-анатолийски ендемит), Centaurea аrеnaria, Linum tauricum subsp. bulgaricum, Pancratium martimum, Silene euxina, Verbascum purpureum и др. Консервационно значими видове гъби са Clathrus archeri и Phallus hadriani.

Отрицателно действащи фактори. Интензивно развитие на туризма и урбанизацията, незаконна реституция на крайбрежната пясъчна ивица, застрояване с временни и постоянни постройки на дюните, замърсяване с отпадъци, отъпкване на пясъка и разрушаване на структурата на дюнните ценози, незаконни кариери за пясък, естествена динамика на подвижните пясъчни субстрати, инвазия на чужди видове и рудерали, като Ailanthus altissima (в района на гр. Несебър), Amorpha fruticosa, Elaeagnus angustifolia, Robinia pseudacacia,залесяване с чужди видове, като с Pinus maritima в района на с. Шкорпиловци и др.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии – защитена местност „Камчийски пясъци”, резерват „Ропотамо”, поддържан резерват „Пясъчна лилия”, природните забележителности „Пясъчни дюни” в местностите Алепу, Бабата, Каваците, Градина–Златна рибка, край „Перла”, „ММЦ – Приморско” и при гр. Несебър, и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на незаконното застрояване, урбанизацията и деградацията на запазените дюнни комплекси по Черноморието, ограничаване на туристическия натиск, целенасочено управление на защитените зони от мрежата НАТУРА 2000 с цел опазване на псамофитните ценози.

Литература: Бондев, Велчев 1982; Давидов 1912; Мешинев и др. 1994; Tzonev et al. 2005; Vicherek 1971.

Автор. Росен Цонев


Черноморски стабилизирани (сиви) дюни (карта на разпространението)