04A2
A. Морски местообитания
Съобщества от едногодишни халофити в черноморски солени езера
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: A2.5515 Black Sea annual Salicornia, Suaeda and Salsola salt marshes, A2.552 Mediterranean coastal halo-nitrophilous pioneer communities; PAL. CLASS.: 15.115 Continental glasswort swards; 15.12 Mediterranean halo-nitrophilous pioneer communities; HD 92/43: 1310 Salicornia and other annuals colonising mud and sand; Бондев (1991): 146 Халофитни тревни формации с преобладаване на изворник (Puccinellieta convolutae), гърлица (Limonieta gmelinii и др.), елуропус (Aeluropeta littoralis), стъкленка (Salicornieta europaeae) и др., на места, възникнали вторично.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C3 D2 E2 G2 H2 I J L1].
Обща характеристика. Съобщества, предимно на едногодишни видове от Chenopodiaceae (най-често род Salicornia)или житни, които се заселват на периодично наводнените, тинести и песъчливи терени в периферията на хиперхалинните и по-рядко на бракичните черноморски езера – Атанасовско, Поморийско, Белославско и Шабленска тузла. Тези съобщества спадат предимно към клас Thero-Salicornietea (типични халофитни). До тях, често в непосредствено съседство, се намират хало-нитрофилнимногогодишни или по-рядко едногодишни ценози. За България са много по-типични първите (доминирани основно от Artemisia santonicum), а вторите са разпространени много фрагментарно, практически не са проучвани и някои вероятно са изчезнали. Двата подтипа, поради съществени различия между тях, са разгледани отделно:
1. Пионерни халофитни съобщества. Това местообитание представлява изсъхващите, преовлажнени дъна на хиперхалинните черноморски езера и солници. За тях е характерно, че са дълбоки около 0,20–0,40 m, солеността им обикновено е 50–60 ‰, дъното им е глинесто-тинесто, на места леко песъчливо. По това дъно се развиват големи колонии на синьозелени водорасли, като Lyngbya spp., Microcoleus chotonoplastes, Phormidium spp., Rhzioclonium spp., Spirulina spp.и др. При изсъхването на дъното тези водорасли остават върху него като дебели напукани кори. Най-често развитието на халофитните ценози става в края на лятото, когато някои басейни на солниците се пресушават изкуствено заради добива на сол. Върху осушеното дъно се развиват, мозаечно разположени и различни по размер, ценози на Salicornia europaea agg.(Salicornia prostrata и S. europaea видов комплекс),в които участват като съдоминанти или единично (по-рядко формират самостоятелни ценози) Aster tripolium, Bassia hirsuta, Limonium vulgare, Salsola soda, Suaeda altissima, S. maritima.Участват и житни треви, които на места доминират в ценозите. Такива са Aeluropus littoralis, Puccinellia convolutа, P. limosa. Aeluropus littoralis формира почти чисти ценози на по-издигнати и по-рядко – на заливани места.
2. Пионерни и многогодишни хало-нитрофилни съобщества. В периферията на ценозите на типичните пионерни халофити, на по-издигнатите места, по дигите на солниците се срещат ценозите на едногодишни и многогодишни халофити-нитрофили. Те се развиват на по-сухи, по-богати и често азотно замърсени почви. Много типични са съобществата на Petrosimonia brachiatа,образуващи концентрични кръгове в периферията на басейните.Те спадат към групата на терофитите хало-нитрофили. От тази група в България са установявани още ценози на: Frankenia pulverulenta (Поморийско езеро и гр. Созопол), Salsola soda (на много места) и Cressa cretica (само около гр. Приморско). Тези ценози са много редки и някои вероятно са изчезнали (например на Frankenia pulverulenta и Cressa cretica). Много по-често се срещат многогодишните хало-нитрофилни ценози, доминирани от Artemisia santonicum, които заемат още по-издигнатата част от басейните, включително по изкуствените диги от едри каменни блокове. В тях участват още Atriplex tatarica, Elymus elongatus, Lactuca saligna, Limonium gmelinii, L. vulgare, Melilotus officinalis, Polygonum pulchellum и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: 1. Aeluropus littoralis, Aster tripolium, Bassia hirsuta, Limonium gmelinii, L. vulgare, Puccinellia convoluta, P. limosa, Salicornia europaea agg., Suaeda altissima, S. maritima;2. Artemisia santonicum, Atriplex hastata, A. nitens, A. tatarica, Cressa cretica, Frankenia pulverulenta, Halimione pedunculata, H. portulacoides, Lepidium perfoliatum, Melilotus officinalis, Parapholis incurva, Petrosimonia brachiata, Salsola soda.
- Животни: Charadrius alexandrinus, Larus melanocephalus, Sterna albifrons.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие: около хиперхалинните и бракични езера – Атанасовско, Поморийско, Мандра (Защитена местност „Пода”), Варненско, Белославско (кв. Повеляново на гр. Девня и местн. Ятата), Балчишка тузла, Шабленска тузла и при устието на р. Ропотамо.
Консервационно значение. В състава на това местообитание участват някои много редки и защитени видове растения в България, като Cressa cretica, Frankenia pulverulenta, Halimione pedunculata, H. portulacoides, Petrosimonia brachiata.
Отрицателно действащи фактори. Интензивно развитие на крайморския туризъм в България, промени във водната циркулация на солените езера, с която е свързано това местообитание. Намалява и солеността на тези езера, което се отразява на качеството на местообитанието.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии – поддържан резерват „Атанасовско езеро”, защитените местности „Пода”, „Поморийско езеро”, „Шабленско езеро” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на унищожаването на крайбрежните и морските местообитания, намаляване на туристическото натоварване, поддържане на подходящ воден режим в черноморските солници с цел управление на местообитанието. Реинтродукция на изчезнали или много редки халофити, като Cressa cretica, Frankenia pulverulenta, Halimione portulacoides.
Литература. Ганчев и др. 1971; Tzonev et al. 2008.
Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев
