03H1
H. Вътрешноконтинентални скални местообитания
Вулкански пещери
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H1.24 Troglophile invertebrate caves, H1.25 Subtroglophile invertebrate caves; PAL. CLASS.: 65.5 Troglophile invertebrate caves, 65.6 Subtroglophile invertebrate caves; HD 92/43: 8310 Caves not open to the public.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C2 D3 E1 F1 H3 L1].
Обща характеристика. Вулкански пещери у нас са известни само в районите с палеовулканична дейност. В Родопите се намира най-значителната по площ (над 3600 кm2) област на Балканския полуостров, която е покрита с вулканогенни скални формации. През палеогена Източните Родопи са били обхванати от мощна вулканична дейност, която е протекла на дъното на плитко и топло море и отчасти на сушата. Първичните вулкански пещери, открити в България, принадлежат към три основни типа – лавови шахти, лавови каверни и подлавопадни кухини. Към втория генетичен тип се отнасят вторични вулкански пещери, образувани в лавовите скали и туфи при разрушаването им. Биват латерално-ерозионни (повечето вулкански пещери, разположени в долините на реките Арда, Върбица и Крумовица), гравитационно-ерозионни (образувани в едроблоково напукани вулкански скали, разширени от ерозионни процеси), скални мостове и арки (главно в пирокластите в долините на големите реки, като „Моста” при с. Дрангово, „Хобота” при Средна Арда) и антропогенни(предимно антични рудници, като „Ини-клер” при с. Стремци). Особено интересни са контактните, вулкано-карстови пещери, образувани при отлагането на палеогенски коралови рифове върху маломощни пластове и лещи сред вулканогенни отложения. В подобни коралови рифове се намират „Маарата” при с. Мъдреци, „Тилки-ини” при с. Островица, „Трите пещери” при с. Летовник и още няколко пещери в района на Кърджали.
В България са известни общо около 90 пещери с вулкански произход. Входовете им обикновено са с големи размери. Галериите в повечето случаи не се разклоняват, а дължината им е между 5 и 20 m. Само в редки случаи условията са типично пещерни – пълна тъмнина и висока влажност. Най-голямата вулканска пещера у нас, Голямата пещера (Коджа-ин) в района на с. Бял кладенец, Хасковско, представлява подлавопадна кухина. Входът ѝ е широк 14 m и висок 5 m. Пещерата е едноетажна, има две големи полусветли зали, общата площ е 120 m2, обемът е около 640 m3, дължината е 51 m. Поради малката дължина на нашите вулканските пещери, микроклиматът, влажността и въздушните течения в тях са силно зависими от външната среда.
В почти всички биоспелеологично проучени пещери са установени пещерни безгръбначни – троглофили и троглоксени. В Източните Родопи е установен само един по-високо специализиран за подземен живот във вулканските пещери вид бръмбар – хоботникът Troglorrhynchus beroni. Често срещани са няколко вида пеперуди. От април до края на септември някои източнородопски пещери се обитават от големи размножителни колонии на прилепите Miniopterus schreibersii (3000–5000 екз.), Myotis blythii и M. myotis (до 4000 екз.), M. capaccinii (до 3000 екз.) и M. emarginatus (до 7000 екз.). По входовете понякога гнездят птиците Hirundo daurica, Phoenicurus spp.
Характеризиращи таксони.
- Животни: Gastropoda – Balcanodiscus frivaldskyanus; Araneae – Meta spp., Pholcus spp., Tegenaria spp., Coleoptera – Laemostenus cimmerius, Troglorrhynchus beroni;Lepidoptera – Autophila dilucida, A. limbata, Hypena rostralis, Inachis io, Pyrois effusа, Triphosa spp.; Chiroptera – Miniopterus schreibersii, Myotis blythii, M. capaccinii, M. emarginatus, M. myotis, Rhinolophus spp.
Разпространение в България. Най-голям брой вулкански пещери са открити в централните части на Източните Родопи. В Североизточнородопското структурно понижение са картирани 25 обекта от този тип, в Югоизточнородопското понижение – 42, а в Маджаровското понижение са известни над 10 пещери, разположени в околократерното пространство на Маджаровския палеовулкан. Пещери с вулкански произход са открити в няколко района на Западните Родопи и в южните части на Струмската долина, особено в кратера на ранномиоценския централен палеовулкан Кожух. Надморска височина 120–450 m.
Консервационно значение. Някои от вулканските пещери в Източните Родопи са значими подземни убежища на прилепи в България. В тях през лятото живеят до 12 000 екземпляра от три до пет вида прилепи.
Отрицателно действащи фактори. Входовете на много от вулканските пещери са заградени със зидове за отглеждане на селскостопански животни. Подът на подобни пещери е покрит с пластове животински тор, а по стените изобилстват симбовилни и копрофилни мухи (Calliphora spp., Musca spp., Sepsis spp. и др.) и паразити, които не са типични за пещерната среда. Непрекъснатото използване на пещерите от човека ги прави практически неизползваеми от колониални видове прилепи с цел размножаване. Безпокойството от хора от средата на май до края на юли съвпада с размножителния сезон на прилепите.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Около 12 вулкански пещери попадат в границите на защитена местност „Средна Арда”, 3 пещери са в защитена местност „Гюргена”, а 4 са в границите на защитена местност „Големия сипей”. Голяма част от вулканските пещери се намират в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Изготвяне на планове за управление на съществуващите защитени територии с пещери от този тип и регламентиране на ограниченията при отглеждането на селскостопански животни.
Литература. Господинов 2001; Колев 1989; Benda et al. 2003; Beron et al. 2004, 2006.
Автор. Боян Петров
