03G1
G. Гори
Планински галерии от бяла елша (Alnus incana)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.1216 Balkan Range grey alder galleries, G1.1217 Rhodopide grey alder galleries; PAL. CLASS.: 44.216 Balkan Range grey alder galleries, 44.217 Rhodopide grey alder galleries; HD 92/43: 91E0 *Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae); Бондев (1991): 24 Гори от бяла елша (Alneta incanae), на места възникнали вторично на мястото на гори от смърч (Picea abies) (край планински реки).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C1 D2 E2 F1 G1 H1 J L2].
Обща характеристика. Бялата елша (Alnus incana) е студоустойчива и непретенциозна по отношение на почвеното богатство и светлината, което ѝ позволява да се развива успешно при по-сурови климатични условия. Планинските галерии с преобладаване на бяла (сива) елша (Alnus incana) са формирани върху алувиални почви (Fluvisols) по протежение на реките в средния планински елово-буков пояс, при по-големи надморски височини в сравнение със сходните гори на черна елша и планински ясен. Дървесният етаж е с проективно покритие от около 60 до 80%. На места, сравнително високо обилие имат и Abies alba, Alnus glutinosa, Betula pendula, Fagus sylvatica, Fraxinus excelsior, Picea abies и други дървесни видове. От храстовите видове се срещат Corylus avellana, Crataegus monogyna, Ribes petraeum, salix triandra, Sambucus nigra, Sorbus aucuparia и др. Тревният етаж е с покритие от 40 до 80%, като по-голямо обилие имат Impatiens noli-tangere, Oxalis acetosella, Urtica dioica и Galium aparine.Често се срещат Aremonia agrimonoides, Cardamine pectinata, Cirsium appendiculatum, Dryopteris filix-mas, Euphorbia amygdaloides, Filipendula ulmaria, Geranium robertianum, Lamiastrum galeobdolon, Mycelis muralis, Petasites albus, Poa nemoralis, Pulmonaria officinalis, Telekia speciosa и др.
В синтаксономично отношение планинските галерии на бяла елша се отнасят към клас Populetea albae, разред Fraxinetalia и съюз Alnion incanae.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Abies alba, Ajuga reptans, Alnus glutinosa, A. incana, Aremonia agrimonoides, Betula pendula, Cardamine impatiens, C. pectinata, Cirsium appendiculatum, Dryopteris filix-mas, Equisetum hiemale, Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica, Filipendula ulmaria, Fraxinus excelsior, Galium aparine, G. odoratum, Geranium robertianum, G. phaeum, Geum rivale, Impatiens noli-tangere, Lamiastrum galeobdolon, Mycelis muralis, Oxalis acetosella, Petasites albus, Picea abies, Poa nemoralis, Pulmonaria officinalis, Senecio nemorensis, Stachys sylvatica, Telekia speciosa, Tussilago farfara, Urtica dioica, Veronica urticifolia.
- Гъби: Макромицети – Lachnum virgineum, Macrotyphula fistulosa, Naucoria alnetorum, N. escharoides, Panellus serotinus, Phellinus igniarius, Pyrenopeziza benesuada; Микромицети – Apiognomonia alniella, Taphrina amentorum (по Alnus incana), Melampsora salicis-albae (по Salix alba), Phyllactinia guttata, Septoria alni (по Alnus glutinosa).
Разпространение в България. Местообитанието се среща в повечето български планини – Стара планина, Витоша, Рила, Западни Родопи, Западни гранични планини и др., от 800 до 1500 m надм. вис.
Консервационно значение. Планинските галерии на бяла елша са важно местообитание за много хигрофилни животински и растителни видове. В местообитанието се среща и консервационно значим вид гъба: Macrotyphula fistulosa.
Отрицателно действащи фактори. Строителство на малки водноелектрически централи и други инфраструктурни съоръжения, корекции и прочистване на водните корита, нерегламентирани и неправилно изведени сечи. Фитоценозите на бяла елша имат фрагментарно разпространение и подобно на останалите крайречни съобщества са силно чувствителни на промените в условията на средата и най-вече на промените в хидрологичния режим.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Част от находищата му се намират в защитени територии – природен парк “Витоша“, националните паркове “Рила“ и “Пирин“, резерват “Стара река“, защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 (“Родопи-Средни“, “Родопи-Западни“) и др.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлни фитоценотични проучвания на местообитанието, разширяване на границите на защитените територии, в които се среща, забрана на сечите в крайречни гори, картиране и мониторинг на местообитанието и забрана на строителство на малки водноелектрически централи в находища на местообитанието.
Литература. Бондев 1991.
Автори. Мариус Димитров, Александър Ташев
