03F2
F. Храстови съобщества
Алпийски съобщества от синя боровинка (Vaccinium uliginosum)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.213 Rhodopide and Balkan dwarf [Vaccinium] wind heaths; PAL. CLASS.: 31.4123 Rhodopide and Balkan dwarf [Vaccinium] wind heaths; HD 92/43: 4060 Alpine and boreal heaths; Бондев (1991): 1 Ацидофилни и психрофитни тревни (Cariceta curvulae, Festuceta riloensis, Seslerieta comosae, Junceta trifidi, Festuceta airoides, Agrostideta rupestris и др.) и храстчеви формации (Saliceta herbaceae, Saliceta retusae, Empetreta nigrae, Vaccinieta uliginosi и др.).
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C2 D2 E2 H2 I].
Обща характеристика. Местообитанието включва фитоценози на синята боровинка (Vaccinium uliginosum), които се намират най-често в скалисти участъци на билата в алпийския пояс и на северни склонове в Рила и Пирин. По-рядко експозицията е източна и по изключение – западна или южна. Изложени са на силни, предимно северозападни ветрове, които отвяват снежната покривка през зимата. С много ограничена площ се срещат и на малки тераси по скални разкрития с голям наклон. В средно високите планини този тип местообитание се намира в безлесните високи части при крайно неблагоприятни условия на средата. Наклонът на заеманите участъци е различен – от заравнени до много стръмни склонове. Почвите са плитки и скелетни, най-често в начален стадий на развитие, с ниско pH, остават сравнително влажни през вегетационния период. Често значителна част от повърхността е заета от скални разкрития и почвената покривка почти липсва. Площта на отделните участъци най-често е незначителна – от няколко до 100 m2 и много рядко до един декар.
Vaccinum uliginosum е листопадно храстче, отнасяно към групата на бореалните елементи. Видът има доста широко разпространение, тъй като освен в алпийския, доминира в някои ценози, най-често вторични, и в субалпийския пояс на някои планини у нас. В алпийските фитоценози синята боровинка е много дребно растение. Тези фитоценози са едноетажни, със значимо участие на лишеи. Общото проективно покритие в повечето случаи варира между 60% и 90%. Поради особено неблагоприятните за растителността местообитания флористичният състав на отделните съобщества е беден. В част от тази група фитоценози има само два вида с високо обилие – Vaccinium uliginosum и Cetraria islandica. Освен тях постоянно срещани са и Thamnolia vermicularis,Flavocetraria nivalis, Alectoria ochroleuca. Алпийските ценози на синята боровинка са едни от най-богатите на лишеи в нашите планини. В много фитоценози именно на лишеите се дължи високото проективно покритие – 90%. Срещат се и видове, характерни за алпийски тревни ценози: Festuca riloensis, Sesleria comosa, Dianthus microlepis, Juncus trifidus и др. В някои ценози, на ниски склонове със северно изложение и повече почва расте Empetrum nigrum. Разглежданата група фитоценози почти винаги има първичен произход. Те са устойчиви и сукцесионното им развитие води към алпийските тревни съобщества, но тези процеси са силно забавени поради крайно неблагоприятните условия на абиотичната среда. Включват се в съюз Loiseleurio-Vaccinion.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Avenula versicolor, Carex curvula, Campanula alpinа subsp. orbelica, Dianthus microlepis, Empetrum nigrum, Festuca riloensis, Juncus trifidus, Primula minima, Sesleria comosa, S. coerulans, Vaccinium uliginosum и др.
- Гъби: Макромицети – Hymenoscyphus repandus;Микромицети – Exobasidium vaccinii, Naohidemyces vaccinorum, Podosphaera myrtillina var. major, Pucciniastrum vaccinii, Septoria vaccini-uliginosi (по Vaccinium uliginosum); Лишеи – Alectoria ochroleuca, Cetraria islandica, Flavocetraria nivalis, Thamnolia vermicularis.
Разпространение в България. Рила, Пирин, Стара планина, Витоша; (2000) 2500–2700 m надм. вис.
Консервационно значение. Участват защитени от закона видове: Anemone narcissiflora и др.
Отрицателно действащи фактори. Интензивен туризъм и изграждане на туристическа инфраструктура, паша и масово бране на боровинки, особено при използване на „гребени”.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и се опазва в националните паркове “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”, както и в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг и ефективно прилагане на нормативните документи и режимите в защитените територии. Литература. Roussakova 2000; Simon 1958.
Автор. Веска Русакова
