03E1

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Субсредиземноморски петрофитни степи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.55 Eastern sub-Mediterranean dry grasslands; PAL. CLASS.: 34.75 Eastern sub-Mediterranean dry grasslands; HD 92/43: 62A0 Eastern sub-mediteranean dry grasslands (Scorzoneratalia villosae); Бондев (1991): 129 Ксеротермни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischemi), луковична ливадина (Poaeta bulbosae, Poaeta concinnae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemereta).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C1 D1 E2 F G H3 I L2].

Обща характеристика. Разнообразни петрофитни калцифилни тревни съобщества. Разпространени са предимно в райони с преходно-средиземноморски климат – възвишения в Тракийската низина, Тунджанската равнина, Източни Родопи, по долината на р. Места и по склоновете на Пирин, Славянка и Стъргач, изолирано в Странджа и по Южното Черноморие, в Средни Родопи и по южните склонове на Стара планина и Средна гора.

Южнобългарските субсредиземноморски петрофитни степи се отличават с голямо флористично разнообразие. Преобладават различни туфести житни треви, полухрастчета, ефемери и ефемероиди, като количеството на последните две групи се увеличава с нарастване на средиземноморското климатично влияние. Фитоценозите имат отворен характер и се развиват върху разкрита в различна степен скална основа, като почвената покривка е много бедна или липсва напълно. Основните скали са разнообразни по геоложка възраст варовици, доломити, мергели, а на места и мрамори, с различна степен на твърдост и порьозност. Наклонът на терените обикновено варира от 20 до 30–40°, като при по-голям наклон ерозията оголва напълно приосновната скала и се формират типични хазмофитни фитоценози. Сумарното проективно покритие на ценозите е от 30 до около 60–70%. Видовият състав представлява смесица от типични хазмофити и видове, характерни за затворените ценози на многогодишните житни треви, които са намират в непосредствена близост, на местата с по-добре развита почвена покривка. Ефемерите и ефемероидите са с преобладаващо средиземноморски произход. От житните видове доминират предимно туфести представители и то на местата, където има запазена тънка почвена покривка. Най-често се срещат: Agropyron cristatum,Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Briza humilis, Festuca valesiaca, Koeleria simonkaii, Melica transsilvanica, Stipa capillata. В състава на петрофитните степи в Странджа, поради по-влажния климат, участва и Chrysopogon gryllus. Сред многогодишните видове се срещат както широко разпространени по карстовите райони в цялата страна (Achillea clypeolata, Convolvulus cantabrica, Dianthus gracilis, Fumana procumbens, Genista depressa, Inula aschersoniana, Onobrychis lasiostachya, Rhodax canus, Sanguisorba minor, Satureja coerulea, Teucrium polium), така и по-редки с предимно средиземноморски произход (Alyssum tortuosum, Andrachne telephioides,Asyneuma anthericoides, Euphorbia myrsinites, Hypericum olympicum, H. rumeliacum, Medicago coronata, Paronychia kapela, Thymus longedentatus). За предпланинските възвишения на Родопите са характерни и някои регионални ендемити като Achillea ageratifolia, Alkanna stribrnyi, Galium rhodopeum, Medicago rhodopea, Minuartia rhodopaea, Polygala rhodopea, Ranunculus sprunerianus, Thymus thracicus, Verbascum nobile,а в Странджа се среща Veronica turrilliana.В Източни Родопи и на места в Югозападна България Satureja coerulea се замества от викариантния вид S. pilosa.

Видовете с понтийски произход са сравнително малко, за разлика от западнопонтийските и планинските петрофитни степи. Такива са: Allium flavum, Cephalaria uralensis, Iris pumila, Linum tenuifolium, Potentilla astracanica, Ruta graveolens, Scabiosa argentea. В Странджа има реликтни находища на Sideritis syriaca,който участва във фитоценози на местообитанието.Много специфични са петрофитните степи в района на Сакар и Дервентските възвишения, където се срещат и други видове, характерни за Западно-Понтийските степи, като Koeleria brevis, Paeonia tenuifolia и др. Участието на степни елементи се увеличава в югоизточна България северно от Бургас – районите на градовете Камено, Българово и по южните склонове на Айтоска планина.

Групата на едногодишните видове (ефемери) е многобройна и включва основно видове с южен произход, включително и някои много редки, за които Южна България е северна периферия на ареала им в Европа. Такива са: Asterolinon linum-stellatum, Clypeola jonthlaspi, Crucianella graeca, Euphorbia taurinensis, Hippocrepis ciliata, Lathyrus saxatilis, Lens nigricans, Queria hispanica, Scandix australis, Trigonella gladiata, T. monspeliaca, Velezia rigida. Специфична е групата на едногодишните житни треви, отразяващи връзката с псевдостепите от клас Thero-Brachypodietea, с които петрофитните степи формират комплексни съобщества. По-характерни житни ефемери са: Avena clauda,Desmazeria rigida, Echinaria capitata, Poa bulbosa, Psilurus incurvus, Trachynia distachya(= Brachypodium distachyon). От ефемероидите по-чести са Crocus spp., Hyacinthella leucophaea, Iris pumila, I. suaveolens, Muscari spp., Ornithogalum spp., а на места (Бесапарските ридове) къснопролетен жълт аспект формира Asphodeline lutea.

Петрофитните степи участват в много разнообразни комплексни съобщества, като представителността им зависи от наклона на терена, степента на ерозията на почвата, участието на многогодишни и едногодишни житни. Тези комплекси, освен от петрофитни степи, се състоят още от: неголеми по площ ценози, доминирани от сукуленти и житни терофити (Thero-Brachypodietea); затворени фитоценози, доминирани от многогодишни житни треви (Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus); разнообразни храстови и дървесни съобщества, богати на средиземноморски, включително и вечнозелени видове – Jasminum fruticans, Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi,Phillyrea latifolia, Pistacia terebinthus.

На много места южнобългарските субсредиземноморски петрофитни степи се поддържат от пасищно използване, макар че при активно изпасване се задълбочава ерозията и видовият състав обеднява.

Разглежданите петрофитни степи са едафично явление. На повечето места, където има стръмни и скалисти терени и естествена ерозия, те са с първичен произход. От друга страна, на много места, след унищожение на горската растителност в резултат на активна паша, вторични ерозионни процеси са довели до разширение на площите с петрофитна степна растителност. Често могат да бъдат наблюдавани съвместно и двата (според произхода си) типа. Вторичните петрофитни степи са с по-беден видов състав, имат по-малко ефемероиди, и представляват обеднен вариант на затворените ценози, от които произхождат.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Южнобългарските субсредиземноморски петрофитни степи се срещат основно в Тракийската низина (Бесапарските ридове, Чирпанските височини и др.), Тунджанската равнина (включително Дервентските височини), източни и по-ниските варовити части на Средни Родопи, Сакар, Странджа и Южното Черноморие, по южните склонове на Стара планина и Средна гора, Струмската долина и долината на р. Места (по склоновете на Пирин, Славянка и Стъргач) до около 1000 m надм. вис.

Консервационно значение. Уязвимо местообитание в България, много важно за опазване на голяма част от редките и ендемични тревисти ксерофити с южен произход във флората на България. Такива са Aethionema arabicum, Andrachne telephioides, Asterolinon linum-stellatum, Crocus olivieri, Fibigia clypeata, Lathyrus saxatilis, Linum thracicum, Merendera attica, Moehringia grisebachii, Polygala rhodopea, Romulea linaresii, Ruta graveolens, Scandix australis, Verbascum humile, V. nobile, Veronica turrilliana и др.

Отрицателно действащи фактори. Преизпасване, което засилва ерозията и променя видовия им състав; терасиране и залесяване с горски култури. Основно и много силно негативно влияние оказва добивът на варовици и мергели за нуждите на строителството.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от находищата попадат в съществуващи защитени територии – природен парк "Странджа”, защитена местност „Огняновско-Синитевски рид” и др. По-голяма част от степните ценози попадат и в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 – “Бесапарски ридове”, “Странджа”, “Сакар”, “Дервентски възвишения”, Източни Родопи и др.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Контрол върху добива на варовици, глини и мергели. Разширяване на стари (в района на Бесапарските ридове) и обявяване на нови защитени територии в някои от най-представителните находища с такива степи.

Литература. Станев 1977 а, б.

Автори. Росен Цонев, Мариус Димитров, Чавдар Гусев


Субсредиземноморски петрофитни степи (карта на разпространението)