03D2
D. Блата, торфища и мочурища
Преходни блата и плаващи подвижни торфища
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: D2.3 Transition mires and quaking bogs; Pal. Class.: 54.5 Transition mires; HD 92/43: 7140 Transition mires and quaking bogs; Бондев (1991): 5 Хигропсихрофилни (торфищни) формации (Cariceta acutae, Cariceta echinatae, Cariceta rostae, Sphagneta spp., Cariceta lapponi, Primuleta deori, Hygronardeta и др.).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D2 E2 G2 H3 L2].
Обща характеристика. Преходните блата и плаващите подвижни торфища се образуват в райони с високо ниво на подпочвените води и слабо дрениране, а също и по края на глациални езера и разливи на реки. Заемат понижени места на релефа или такива със слаб наклон, постоянно овлажнявани от стичащи се води. Характеризират се с отсъствие на постоянна открита водна площ и с влаголюбива растителност с преобладаване на острици (Carex spp.) и главно торфени (сфагнови) мъхове при по-слабо участие на кафяви мъхове. При условия на преовлажняване, ниски температури, ниско съдържание на кислород и хранителни вещества (особено азот и фосфор), по-висока киселинност (pH < 6,5), отсъствие на свободни магнезиеви и калциеви катиони се натрупва полуразложила се органична маса – торф, с различна дебелина. Постепенно натрупващият се торф изолира растенията от минералната основа и атмосферните валежи остават единствен източник за снабдяване с вода и хранителни вещества. Морфологично торфището се състои от три основни слоя: минерален субстрат, лежащ над него слой (катотелм) от сбит торф с постоянно или слабо променящо се водно съдържание и отсъствие на атмосферен кислород и аеробни микроорганизми, и повърхностен слой (акротелм, дебел 10–50 см), характеризиращ се с интензивна промяна на водното съдържание, сравнително високо съдържание на аеробни бактерии и присъствие на живи растения. Сфагновите торфища са хетеротрофотипни комплекси с мозаична растителна покривка. Повишенията на микрорелефа създават олиготрофни условия, а пониженията – мезо- и еутрофни условия. Растителните съобщества в преходните блата имат богат видов състав, на места с участие на ендемични видове растения: Primula deorum, Pinguicula balcanica, Primula farinosa subsp. exigua, Pseudorchis frivaldii.Представени са ацидофилни и базифилни фитоценози с доминиране на Carex rostrata и с участието на Carex cinerea (= C. curta), C. limosa, C. nigra, а от мъховете – главно Sphagnum angustifolium, S. auriculatum, S. flexuosum, S. riparium.В местата с твърди води Carex rostrata е със Sphagnum contortum, S. squarrosum, S. teres, S. warnstorfii или с кафяви мъхове като Calliergon giganteum, Scorpidium scorpioides, Campylium stellatum. Друга група фитоценози са тези на Carex limosa из торфищата по високите части на Витоша и в Средните Родопи – Смолянско. В състава им може да се срещнат Еriophorum gracile, Menyanthes trifoliata,придружавани от мъховете Bryum pseudotriquetrum, Calliergon giganteum, Scorpidium revolvens, S. scorpioides, Straminergon stramineum, Warnstorfia exannulata, или от мъховете Sphagnum papillosum, S. subsecundum. В някои участъци на преходните фитоценози доминират Agrostis canina, Carex nigra, Eriophorum vaginatum, Polytrichum commune, или Molinia caerulea със Sphagnum cuspidatum.
Растителността на този тип природно местообитание се отнася към разред Caricetalia fuscae (асоциации Primulo-exiguae-Caricetum echinatae, Cirsio heterotrichi-Caricetum nigrae, Bruckenthalio-Sphagnetum capillifolii).
В Западните Родопи при по-значителна дебелина на торфения слой се появяват не много обширни участъци, изградени от Sphagnum capillifolium, S. fuscum, S. magellanicum – индикаторни видове за олиготрофни условия.Върху тях се заселват Bruckenthalia spiculifolia, Carex echinata, Eriophorum vaginatum, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea и др. С нарастване на почвената влажност край склоновете се увеличава обилието на зелените мъхове Hylocomium splendens, Pleurozium schreberi, Polytrichum commune, Rhytidiadelphus triquertrus.
Този тип торфища са разпространени в целия Палеарктичен регион.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Allium schoenoprasum, Baeothryon caespitosum (= Trichophorum caespitosum), Bistorta major (= Polygonum bistorta), Bruckenthalia spiculifolia, Carex acuta, C. cinerea(= Carex curta), C. echinata, C. limosa, Cirsium appendiculatum, C. heterotrichum, Deschampsia caespitosa, Drosera rotundifolia, Epilobium palustre, Eriophorum gracile, E. latifolium, E. vaginatum, Geum coccineum, Hammarbya paludosa, Lycopodiella inundata, Menyanthes trifoliata, Pedicularis palustris, Potentilla erecta, P. palustris, Pseudorchis frivaldii, Succisa pratensis, Viola palustris; мъхове – Calliergon giganteum, Calliergonella cuspidata, Hamatocaulis vernicosus, Meesia longiseta, Scorpidium revolvens, S. scorpioides, Sphagnum angustifolium, S. centrale, S. cuspidatum, S. fallax, S. papillosum, S. riparium, S. subsecundum, S. teres, S. warnstorfii, Warnstorfia sarmentosa.
- Гъби: Макромицети – Cystoderma amianthinum, Galerina mniophila, G. mycenoides, G. paludosa, G. sphagnorum, Hygrocybe cantharellus, H. miniata, Mitrula paludosa, Mycena megaspora, Pholiota myosotis, Psilocybe polytrichi, P. uda, Scutellinia scutellata, Trichoglossum hirsutum.
- Животни: Безгръбначни – Galba truncatula, Aeshna juncea, Ischnura pumilio, Lestes dryas, Sympetrum flaveolum;Гръбначни – Rana temporaria, Neomys anomalus.
Разпространение в България. Местообитанието е разпространено в по-високите планини – Рила, Пирин, Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осоговска планина, често над горната граница на гората или близо до нея на откритите места с разредена горска растителност. В Западните Родопи и Средна гора местообитанието се среща и при по-малка надморска височина.
Консервационно значение. Този тип местообитание е от значение за опазването на консервационно значими висши растения – Carex limosa, Drosera rotundifolia, Lycopodiella inundata, Potentilla palustris, Primula deorum, Viola palustris и гъби: Arrhenia lobata, A. spathulata, Galerina paludosa, G. sphagnorum, Mitrula paludosa, Pholiota myosotis, Psilocybe uda, Trichoglossum hirsutum. Срещат се видовe от Червения списък на българските мъхове: Barbilophozia kunzeana, Breidleria pratensis, Calliergon giganteum, Calypogeia neesiana, C. sphagnicola, Cephalozia loitlesbergeri, Dicranum undulatum, Helodium blandowii, Meesia uliginosa, Mylia anomala, Odontoschisma sphagni, Scapania paludicola, Scorpidium revolvens, S. scorpioides, Tomentypnum nitens, Trematodon ambiguus, торфените мъхове Sphagnum cuspidatum, S. fallax, S. obtusum, S. riparium, S. subfulvum, S. subnitens. Това са видове, строго привързани към специфичните екологични условия в торфищата и непонасящи засушаване и промени в киселинността на водите и съдържанието на азот, фосфор, сяра, органични вещества. Местообитанието има водорегулираща и водоопазваща роля.
Отрицателно действащи фактори. Глобално затопляне и засушаване, замърсяване на водите и въздуха с тежки метали, повишаване на съдържанието на нитрати и нитрити във водите, замърсяване с битови отпадъци, дрениране, прокопаване на канали, разораване.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Значителна част от това местообитание попада в териториите на националните паркове "Рила", "Централен Балкан", "Пирин", природните паркове "Витоша" и "Рилски манастир", и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Включване на местообитанието в Националната система за мониторинг на биоразнообразието. Оценката на състоянието му и заплахите извън защитените територии ще позволи предлагането на конкретни мерки за възстановяване и опазване.
Литература. Бондев 1991; Недева 1975; Петров 1958; Hájek et al. 2005б; Natcheva et al. 2006; Roussakova & Ganeva 2001; Roussakova 2000.
Автори. Анна Ганева, Веска Русакова
