03B1
B. Крайбрежни местообитания
Черноморски подвижни (бели) дюни
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: B1.324 Pontic white dunes; PAL. CLASS.: 16.2124 Pontic white dunes; HD 92/43: 2120 Shifting dunes along the shoreline with Ammophila arenaria (white dunes); Бондев (1991): 147 Псамофитни формации с преобладаване главно на класник (Leymeta racemosi), песъчар (Ammophylleta arenariae), галилея (Galileeta mucronatae), пясъчна метличина (Centaureeta arenariae), тойна (Trachomitum venetum) и храстови формации с доминиране на ционура (Cionureta erectae) и други предимно по крайморските пясъци.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C3 D2 E2 F2 G2 H2 I J L3].
Обща характеристика. В разглеждания тип местообитание се включват подвижни (бели) дюни с растителни съобщества от съюза Elymion gigantei, формиращи дюнни редове с височина до 2–3 m, най-често ориентирани успоредно на морето. Срещат се предимно по северното Черноморско крайбрежие, където процесите на стабилизация на дюните са възпрепятствани от по-тежката зима с бури и силни ветрове. Характерни са за пясъчните коси, които разделят Дуранкулашкото, Шабленското и Поморийското езера от морето – там тяхното формиране е както под влиянието на вятъра, така и под влиянието на колебанията на водното ниво в езерата. Подобни, но по-малки бели дюни се образуват в района на вливането на различни по големина реки в морето. Подвижни дюни има при устията на реките Батова, Велека, Силистар и в местн. Иракли. Тези дюни са по-стабилизирани от ембрионалните и са формирани от ценози с доминиране на житни треви, като Ammophila arenaria, Festuca vaginata и Leymus racemosus subsp. sabulosus.По Северното Черноморие са разпространени ценозите на асоциацията Medicago tenderiensis-Ammophiletum arundinaceae. Характерно е участието на Centaurea arenaria subsp. borysthenica, Eryngium maritimum, Euphorbia seguierana, Linaria genistifolia subsp. genistifolia, Medicago falcata subsp. tenderiensis, Secale sylvestre, Silene conica subsp. conomaritima, S. thymifolia. Тази асоциация е близкадо асоциацията Ammophilo-Elymetum gigantei, но е със силно влошена структура, съпроводена от изчезването на някои типични (облигатни) псамофити. Те се увеличават на юг, като особено представителни са ценозите на белите дюни в района на Балтата и Поморийското езеро. Характерно е участието на облигатни псамофити като Euphorbia paralias, Medicago marina, Stachys maritima. Белите дюни в района на устието на р. Велека се отличават с наличие на многочислена популация на Otanthus maritimus, който вероятно показва прехода с описаната по турското Черноморско крайбрежие асоциация Otantho–Leymetum sabulosi. Характерна е естествената добре изразена динамика на белите дюни, която зависи от силата и посоката на вятъра, влиянието на морските бури и щормове и от промените на водните нива в езерата и реките, които се намират в съседство с дюнните комплекси.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Ammophila arenaria subsp. arundinacea, Astrodaucus littoralis, Calystegia soldanella, Centaurea arenaria, Convolvulus persicus, Corispermum nitidum, Eryngium maritimum, Euphorbia paralias, E. seguierana, Festuca vaginata, Hypecoum ponticum, Leymus racemosus subsp. sabulosus, Linaria genistifolia subsp. genistifolia, Maresia nana, Medicago falcata subsp. tenderiensis, M. marina, Otanthus maritimus, Papaver rumelicum, Peucedanum arenarium, Secale sylvestre, Silene conica subsp. conomaritima, S. thymifolia, Stachys maritima.
- Гъби: Макромицети – Peziza ammophila , Psathyrella ammophila (сред Ammophila arenaria); Микромицети – Melampsora euphorbiae (по Euphorbia paralias), Puccinia calcitrapae (по Centaurea arenaria), Uromyces striatus (по Medicago marina).
- Животни: Charadrius alexandrinus, Sterna albifrons.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие – Дуранкулашко и Шабленско езера, с. Крапец, местн. Балтата, южно от н. Галата, Иракли, Поморийското езеро, устието на р. Велека и на р. Силистар.
Консервационно значение. В ценозите на черноморските подвижни дюни участват множество редки и защитени псамофити с прогресивно намаляващи популации в България. Такива са Astrodaucus littoralis, Centaurea аrеnaria, Convolvulus persicus, Euphorbia paralias, Festuca vaginata, Maresia nana, Medicago marina, Otanthus maritimus, Stachys maritima и др.
Отрицателно действащи фактори. Интензивно развитие на туризма и урбанизацията, замърсяване на плажната ивица и дюните, незаконни кариери за добив на пясък, естествена динамика на подвижните пясъчни субстрати.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии – защитена местност „Дуранкулашко езеро”, защитена местност „Шабленско езеро”, защитена местност „Иракли”, защитена местност “Устие на р. Велека”, защитена местност “Силистар”, природен парк “Странджа” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на застрояването, урбанизацията и деградацията на все още запазените дюнни комплекси по Черноморието, ограничаване на туристическия натиск, целенасочено управление на защитените зони с цел опазване на псамофитните ценози.
Литература. Бондев, Велчев 1982; Tzonev et al. 2005; Vicherek 1971.
Автор. Росен Цонев
