03A2
A. Морски местообитания
Средиземноморски халофитни съобщества от високи дзуки, острицови и житни треви
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: A2.52 Mediterranean [Juncus maritimus] and [Juncus acutus] saltmarshes; PAL. CLASS.: 15.51 Mediterranean tall rush saltmarshes; HD 92/43: 1410 Mediterranean salt meadows (Juncetalia maritimi); Бондев (1991): 146 Халофитни тревни формации с преобладаване на изворник (Puccinellietalia convolutae), гърлица (Limonieta gmelinii), елеуропус (Aeluropeta littoralis), стъкленка (Salicornieta europaeae) и др., на места възникнали вторично (само за Черноморското крайбрежие).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 B1 C3 D3 E3 F3 G3 H3 J L2].
Обща характеристика. Местообитанието представлява съобщества на високи (0,9–1 m) дзуки, житни и острици по окрайнините на хиперхалинни или бракични крайморски езера с лагунен или лиманен произход, по крайбрежието на Черно море. Към него в България принадлежат често монодоминантните съобщества на Elymus elongatиs, Juncus littoralis (= Juncus acutus subsp. tommasinii), Juncus maritimus, Phacelurus digitatus(= Rottboellia digitata). Общата площ на представителните съобщества от този тип местообитание не надвишава 5 ha. Водата е плитка, непостоянна през вегетационния период на растителността и често е солена до много солена. Почвите са от типа на солончаците (Solonchaks) и през по-голям период от годината са преовлажнени. Проективното покритие на ценозите варира около 80–100%. Флористичният им състав е беден и освен доминантите обикновено включва някои типични халофити, като Аster tripolium, Puccinellia convoluta, Salicornia europaea, Suaeda maritima и хидрофити, като Bolboschoenus maritimus, Phragmites australis, Polypogon monspeliensis.
Синтаксономично тези съобщества принадлежат към клас Juncetea maritimae, разред Juncetalia maritimae и асоциация Juncetum maritimаe. Местообитанието се асоциира с други халофитни местообитания, като континентални солени ливади и съобщества на Cladium mariscus.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Aster tripolium, Elymus elongatus, Juncus littoralis (= Juncus acutus subsp. tommasinii), Juncus maritimus, Limonium latifolium, Phacelurus digitatus(= Rottboellia digitata), Plantago cornutii, Polypogon monspeliensis, Puccinellia distans, Еleocharis palustris.
- Гъби: Микромицети – Erysiphe limonii (по Limonium latifolium), Puccinia cancellata (по Juncus acutus), Uromyces junci (по Juncus littoralis), Ustilago hypodites (по Elymus elongatus).
- Животни: Recurvirostra avosetta,Himantopus himantopus, Tringa totanus.
Разпространение в България. В района на Варненското и Белославското езеро, Дуранкулашкото езеро, Бургаските езера, Ченгене скеле, с. Крайморие, с. Равадиново и устието на р. Ропотамо.
Консервационно значение. Местообитанието има голямо значение за опазване на биоразнообразието във влажните зони по Черноморското крайбрежие. Някои от тези влажни зони са с международно значение, съгласно Рамсарската Конвенция и проекта CORINE биотопи. Такива са Атанасовското езеро, Дуранкулашкото езеро и др.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване при изграждане на туристическа инфраструктура върху тях, пресушаването на терени и промени в хидрологичния режим на солените езера.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от находищата му са обявени за защитени територии – резерват “Ропотамо”, поддържан резерват “Атанасовско езеро”, защитена местност “Казашко”, защитена местност “Дуранкулашко езеро”, защитена местност “Ченгене скеле”, защитена местност “Блатото” и др., а освен това са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на мониторинг и разработване на план за действие за опазване на местообитанието.
Литература. Ганчев и др. 1971; Кочев, Йорданов 1981; Tzonev et al. 2008.
Автор. Чавдар Гусев
