видео

02H1

H. Вътрешноконтинентални скални местообитания

Наземни пещери

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H1.221 Continental subtroglophile vertebrate caves, H1.231 Troglobiont invertebrate temperate caves, H1.24 Troglophile invertebrate caves, H1.25 Subtroglophile invertebrate caves; PAL. CLASS.: 65.25 Continental bat caves, 65.41 Troglobiont invertebrate temperate caves, 65.5 Troglophile invertebrate caves, 65.6 Subtroglophile invertebrate caves; HD 92/43: 8310 Caves not open to the public.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 C1 D2 E2 F1 G1 H2 I J L1].

Обща характеристика. Наземните пещери представляват естествени кухини в скалите, достъпни за човека. Най-често те се развиват в окарстяващи се карбонатни отложения, като скоростта на процеса на карстификация е различна в зависимост от степента на напуканост на скалата, температурните условия, количеството валежи и др. В основата на процеса на карстообразуване е разтварянето на скалната основа във водата при образуване на HCO3- и последващо повишаване на съдържанието на СО2 . Механичното въздействие на течащата подземна вода също допринася за образуването на пещерните галерии. Успоредно с процесите на първично пещерообразуване протичат и вторични процеси на отлагане на карбонатни съединения, при което се формира богатата калцитна украса на пещерите: сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови езера, калцитни натеци, хелектитови и арагонитови кристали и много други. Дължината на пещерните галерии у нас варира от 5 m до над 15 кm. Пещерите могат да бъдат моноканални или да образуват сложна, дори етажна система от свързани галерии. По своя хидрологичен режим са сухи, но често с капеща от свода вода, и водни, през които протичат пещерни реки, потоци или в тях са формирани подземни езера. Микроклиматичните условия в пещерите се характеризират с относително постоянство, като температурата на въздуха е близка до средногодишната в съответния район. Важна характеристика на пещерните местообитания е липсата на слънчева светлина и съответно на фотосинтезиращи организми. Това са системи, почти изцяло зависими от надземната среда, като проникващата под земята вода за тях е основен доставчик на органична материя (разтворени органични вещества, детрит, мъртви организми и др.). Навлизащите под земята организми и тези, които през част от жизнения си цикъл използват пещерите като убежище, също могат да доставят хранителни вещества, главно чрез своите екскременти.

Животинските организми, обитаващи пещерите, са се приспособили в различна степен към спецификата на околната среда. Благоприятни условия за развитие на сухоземна пещерна фауна предоставят глинестите подове, влажните натечни синтрови стени и образувания, влажни чакълести отложения и др., а за водните животни това са синтрови езерца и локви, подземни реки и потоци, водонаситени пясъци и чакъли и др. Типичните обитатели тук – безгръбначните троглобионти (включително сухоземни и водни) – са изцяло или почти депигментирани, много често със силно редуцирани или липсващи зрителни рецептори. Техният жизнен цикъл протича изключително в подземни условия. Голяма част от троглобионтите са и реликтни видове. Надземните предшественици на тези „живи фосили” са елементи на изчезнали вече надземни фаунистични комплекси.

У нас са установени над 800 вида, принадлежащи към четири групи подземно живеещи животни – троглоксени, троглофили, троглобионти и стигобионти. С най-високо консервационно и зоогеографско значение са около 160 вида троглобионти и стигобионти, много от които се срещат само в една пещера или в няколко в границите на един район. Биоспелеологично у нас са проучени около 780 пещери. Най-високо е видовото разнообразие в пещерите на Врачанска и Западна Стара планина, Централен Балкан и Западните Родопи.

Едни от най-древните групи безгръбначни животни в пещерите на България са подземните водни изоподи от родовете Sphaeromides и Protelsonia, чиито морски предшественици са обитавали водите на древния Тетис преди около 60 милиона години. Ограничените възможности за миграции на пещерните популации безгръбначни животни от един карстов район в друг и често дори тяхната пълна изолация, са причина за географско видообразуване с различна скорост при отделни фаунистични групи и за ясно изразения ендемичен характер на пещерната фауна на България.

Пещерите и пропастите са важно убежище на десетина вида пещеролюбиви прилепи, които образуват многочислени размножителни и зимуващи колонии в тях. По пода на пещерите, в местата на образуване на прилепните колонии се натрупва значително количество гуано. Това огромно количество органична материя е предпоставка за развитието на богата и многочислена ценоза от безгръбначни гуанобионти, предимно олигохети, колемболи и диптери, които са основна храна за хищните хилоподи, карабиди, стафилиниди и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Карстът заема 22,7% от територията на България. Според географското му райониране, в България са обособени четири физикогеографски области – Дунавска равнина (разделена на 8 пещерни района), Средногорско-Тракийска област (10 пещерни района), Старопланинска област (19 пещерни района) и Рило-Родопска област (13 пещерни района). До декември 2007 г. са открити и проучени над 5470 пещери и пропасти (www.hinko.org). От тях само девет са благоустроени за туристически посещения. Броят на подземните обекти е динамичен и непрекъснато нараства поради откриването на непознати пещери в слабо проучени райони.

Най-дългите пещери в България са*:

Най-дълбоките пропасти в България са*:

* данните са актуални към месец декември 2007 г.

Надморска височина – от около 30 метра (пещери в долната част на карстовата долина на р. Батова) до 2650 m (Вихренската пропаст) в Пирин.

Консервационно значение. Голяма част от българските пещери имат уникална богата калцитна украса. Населяващата ги сухоземна и водна безгръбначна фауна има изключително реликтен и ендемичен характер. Пещерите са от извънредно важно значение като убежища на огромни колонии от пещеролюбиви видове прилепи.

Отрицателно действащи фактори. Нерегламентираната стопанска дейност в и около пещерите. Превръщането им в гъбарници, мандри или складове обикновено не е съобразено с опазването на фауната и пещерните образувания. Нерегламентирана туристическа свръхексплоатация. Иманярски дейности. Разкриване или разширяване на кариери. Волни или неволни вандалски действия – изхвърляне в пещерите на твърди и течни битови отпадъци, чупене на образувания, палене на огньове. Посещения в периодите на размножаване и зимуване на прилепи, съпроводени с тяхното пряко убиване или системно безпокойство.

Взети мерки за опазване. Около 120 пещери заедно с ограничени площи около техните входове са обявени за природни забележителности. Множество пещери попадат в границите на защитени местности, национални („Пирин”, „Централен Балкан”) и природни паркове („Врачански Балкан”, „Витоша”, „Странджа”, „Шуменско плато”, „Русенски Лом”). Около 42 пещери са включени като самостоятелни защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, цели пещерни райони или големи техни части също са в границите на тази мрежа.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Обявяване на пещери с богато биоразнообразие и уникални пещерни образувания за защитени територии. Разработване на наредби за благоустрояване на нови пещери. Приемане на планове за управление на защитени карстови територии с пещери. Теренен контрол за посещение на защитени пещери, които са важни убежища на прилепи. Образователни програми за жителите в карстовите райони и окончателно приемане на Закона за пещерите.

Литература. Попов 1976; Benda et al. 2003; Beron 1972, 1994, 2007; Beron & Gueorguiev 1967; Guéorguiev 1977; Pandourski 2007; Vandel 1964.

Автори. Иван Пандурски, Боян Петров


Наземни пещери (карта на разпространението)