02G1
G. Гори
Заливни гори от черна елша (Alnus glutinosa)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.413 Southern Helleno-Balkanic swamp alder woods; PAL. CLASS.: 44.913 Southern Helleno-Balkanic swamp alder woods; HD 92/43: 91E0 *Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae); Бондев (1991): 143 Гори от черна елша (Alneta glutinosae), върби (предимно Saliceta albae, Saliceta fragilis) и тополи (Populeta nigrae, Populeta albae) на места в съчетание с изкуствени тополови насаждения и с хигрофитни тревни формации (в Южна България).
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D2 E2 F2 G2 H2 I J L2].
Обща характеристика. Заливните гори на черна елша (Alnus glutinosa) се срещат в долните течения на реките от Черноморско-Средиземноморския басейн. На места са с прекъснато, ивичесто разположение покрай реките, поради което имат характер на „галерии”. Почвите са алувиални (Fluvisols) и ливадно-блатни (Mollic Gleyisols) богати, много влажни до преовлажнени, дълбоки, с признаци на оглеяване и намалена проветривост. В някои участъци субедификатор е полският ясен (Fraxinus oxycarpa).Подлес не е формиран, като единично участие във фитоценотичния хоризонт на храстите имат кучешкият дрян (Cornus mas), европейският чашкодрян (Euonymus europaeus),червенатакалина (Viburnum opulus) и елшовидният зърнастец (Frangula alnus). В тревната покривка най-често се срещат Angelica sylvestris, Carex remota, Circaea lutetiana, Leucojum aestivum, Ranunculus repens, Rubus caesius, Rumex sanguineus, Stellaria nemorum и др. В участъците с по-разреден склоп често се развива блатна растителност с преобладаване на Berula erecta, Carex riparia, Iris pseudacorus, Lycopus europaeus, Oenanthe aquatica, Phragmites australis, Scirpus lacustris (= Schoenoplectus lacustris) и др.
Заливните гори на черна елша в долните течения на реките от Черноморско-Средиземноморския басейн много често формират комплекси със смесените хигрофитни гори от лонгозен тип, от които се отличават както по почвено-екологичните условия и по-голямо участие на ливадно-блатни видове, така и по ограниченото участие на увивни растения (Hedera helix, Humulus lupulus, Periploca graeca).
В синтаксономично отношение хигрофитните гори на черна елша се отнасят към клас Alnetea glutinosae, разред Alnetalia glutinosae и съюз Alnion glutinosae.У нас горите на черната елша при устието на р. Батова са отнесени към субасоциация alnetosum glutinosae на асоциацията Smilaco-Fraxinetum.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Alnus glutinosa, Angelica sylvestris, Berula erecta, Carex remota, C. riparia, Circaea lutetiana, Cornus sanguinea, Equisetum telmateia, Frangula alnus, Fraxinus oxycarpa, Hedera helix, Iris pseudacorus, Leucojum aestivum, Lycopus europaeus, Oenanthe aquatica,Parietaria erecta (= Parietaria officinalis), Periploca graeca,Ranunculus repens, Rubus caesius, Rumex sanguineus, Scirpus lacustris, Stellaria nemorum, Viburnum opulusи др.
- Гъби: Макромицети – Auricularia auricula-judae, Bisporella citrina, Ciboria amentacea, Daedaleopsis confragosa, Daldinia concentrica, Gyrodon lividus, Hymenoscyphus calyculus, Inonotus radiatus, Laccaria tortilis, Lachnum virgineum, Laetiporus sulphureus, Naucoria alnetorum, N. escharoides, Paxillus filamentosus, Phellinus igniarius, Tympanis alnea; Микромицети – Gnomonia ditopa, Gnomoniella tubiformis, Phyllactinia guttata, Plagiostoma alneum, Septoria alni (по Alnus glutinosa), Hypoxylon fuscum, Pezizella alniella.
Разпространение в България. Ограничено, по долното течение на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека, Резовска, Тунджа и др.
Консервационно значение. В това местообитание се развиват редки видове висши растения като Leucojum aestivum и Periploca graeca, както и консервационно значим вид гъба – Gyrodon lividus.
Отрицателно действащи фактори. Превръщане на територии в селскостопански площи, създаване на тополови култури, корекции на речните корита, сечи, промени в хидрологичния режим вследствие изграждане на инфраструктурни съоръжения (диги, пътища, дренажи и др.).
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Части от местообитанието попадат в защитени територии: резерватите „Балтата”, „Камчия”, „Ропотамо”, защитена местност „Устието на Велека” и др., и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлни фитоценотични проучвания, картиране и мониторинг. Поддържане на необходимите хидрологични условия и възстановяване на местообитанието на мястото на създадените тополови култури. Разработване и прилагане на информационно-образователни кампании за значението на местообитанието. Предприемане на мерки, свързани с подобряване на охраната на горите. Забрана на сечите.
Литература. Димитров и др. 2005; Кочев 1976; Пенев и др. 1969; Пенев 1981.
Автори. Мариус Димитров, Александър Ташев
